Проф. Венелин Терзиев: Доста отворени въпроси остават след приемането на Стратегията за висшето образование

Потърсихме мнението му за новата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 - 2030 г., която вече е публикувана в Държавен вестник:

- Добра или лоша, Стратегията е приета и е факт, т.е изпълнението й, мониторинга и актуализирането на плановете за действие вече са в ход. Една стратегия може да бъде успешна, когато стане част от живота на всички, в случая, когато се превърне в мисия и цели на всеки университет, на всеки член на академичната общност. Дали това се случва? Не беше много активна академичната общност по време на обсъждането на документа, надявам се да е активна при реализирането на вече приетата стратегия. Няма да се връщам към анализ на самата Стратегия, защото това вече е безсмислено, но не мога да пропусна, че визията е леко обезкуражаваща общността, доколкото я определя като развиваща се във вътрешно самодостатъчен план. Висшето образование днес има мисия да бъде гарант за модерното  развитие на обществото, не да мисли за собственото си „...развитие в полза на обществото“. Оттук ефективността на прилагането на Стратегията очаквано трябва да се преосмисли. Като всеки документ, приет за развитие, Стратегията не може да се възприема като панацея, особено в условията на криза, в която се намира не само висшето образование. Каквито и очаквания да сме имали или пък сме нямали, висшето образование е процес, то никога не е било в застой, винаги с положителен знак, независимо колко „нагоре, колко надолу“, но непрекъснатият анализ винаги е задължителен. С или без Стратегия, а той естествено е многопосочен и още по належащ след стратегията: Дали достъпът до висше образование е достатъчен, дали висшето образование  дава някаква принадена стойност на регионите, дали се подобрява качеството и завършващите висше образование се реализират в съответствие с получената специализация и квалификация, остават безработни или емигрират? Все въпроси, на които е рано да се отговори днес, но за чийто положителни отговори си мечтаем.

Радио ВИДИН: Какви са основните елементи на новоприетата стратегия и дали академичната общност и обществото са готови да ги изпълнят?

Доста отворени въпроси остават след приемането на Стратегията, но очакваме резултат от определянето на приоритетни направления, макар да знаем, че с обучение на малко на брой студенти в една специалност, няма как да реализира това очакване. Качеството при такова обучение е съмнително. Очакваме резултат и от променения принцип на  финансиране по критерии, определящи качество, а не количество, което обаче трудно се проследява. Качеството на студентската подготовка се проследява чрез оценяването, а качеството на преподавателската работа– чрез оценка на научната и преподавателска дейност– атестиране или научно израстване– наукометрични данни, принос с обществена значимост, икономически ефекти... Усвояването на  финансови средства все още не е качество. Успеваемостта на студентите е показател, който не дава пропорционална съизмеримост с качеството на учебния процес, той е силно зависим и от много други фактори, а субсидията, определяна на брой студенти категорично дава превес на стремежа за запазване на броя и на прехода към по-висок курс. Това качество е лъжливо. Остава да се надяваме на качеството на преподаването и научната дейност в университетите. Тук също критериите са доста различни и не водят до еднозначни изводи. Усвояването на средства по научни изследвания /колкото и малко да са/ или усвояване на средства по европейски проекти не е довело до сериозни икономически резултати, а това трябва да е водещо начало. Защото устойчива икономика се развива с устойчива наука и добре подготвени специалисти, което зависи от преподаването и от изследванията в университетите. Тук очакването е, че подобрената в резултат на тези финансови  ресурси материална база и повишените заплати на академичния състав, ще изведе резултат в много близък период от време. Но дали тя ще бъде съпроводена със скок в качеството на преподавателската и научна дейност, това вече е сериозен въпрос.

Мерките, предвидени в Стратегията, като че ли разписват задълженията на университетите, които и без нея те трябва да следват, за да се развиват. За едно постоянно развитие университетите трябва да осъвременяват, адаптират, развиват и подобряват и учебните планове, и учебните програми, и инструментите, с които  се осъществяват преподавателската и научната работа. Дали това се случва в условията на общо взето консервативно израстване на академичния състав и липсата на реален пазар на преподавателската и изследователските общности? Дали това не превръща  академичния състав в многопрофилен ресурс, който с едни и същи умения и компетентности обслужва  различни области? Сега това е разписано в задължение. Но всъщност, когато  вътрешната отговорност се превърне във външно задължение, може би случването на нещата ще бъде по-сигурно. Едно такова отношение към академичната общност  влиза в известна колизия с автономността, но очевидно  се явява като необходимост за придвижването й напред. Самостоятелността в преподаването и научните изследвания е рамкирана, въпрос е на прилагане на конкретни стандарти за управление, които да постигнат предвижданите резултати. Предстои да видим.

Тук е мястото да се обсъди въпросът с ефективността от прилагането на Стратегията. Как ще се определи тя? Как ще изпълним със съдържание целите „Изграждане на ефективна връзка образование-наука-бизнес" и "Повишаване на ролята на висшите учебни заведения като активен фактор за регионално развитие“ предстои да видим. Именно те излизат извън вътрешните проблеми на висшето образование и именно тях свързвам с мисията на висшето образование.

Ефективността на една стратегия е свързана освен с всичко друго и  с духа на общността, с вътрешната свобода и стремление към развитие, с умението да се състезаваш с най-доброто, с личната отговорност и способността да се раздаваш без да чакаш някой да ти казва „направи това и не прави онова“, с нагласата за полезност, кооперативност, пренебрегване на организационната конкуренция и излизане на открито научно  състезание, с идеята за споделеност, с устойчивостта на моралните стойности.

От друга страна ефективността означава не само полезност, тя е условието за общия резултат от прилагането на която и да било стратегия. Въпросът каква е ефективността на фундаменталните, научно приложните и чисто приложните изследвания на университетите придобива  изключителна важност предвид динамиката  в световен мащаб. Бизнесът, като носител на развитието  на икономиката  има избор между  резултатите от българското и чуждото образование и особено  наука и често предпочитанията му не са в полза на българското. Ефективният бизнес търси ефективно образование и ефективна наука. Това е разковничето и бъдещето на Стратегията.

Каква е публичността на Стратегията?

- Беглият поглед показва, че нито проектът, нито приетата стратегия са обект на публичност в университетите. Едно усещане за разделеност на висшето управление на образованието от университетските управления. Чувството за пластовост при реализиране на политиките и организиране на приоритетите не може да не бъде отбелязано в анализите. Дори политиките, които МОН е извело за всеки университет не са обект на публичност в университетите. Едно такова отношение показва или незаинтересованост и търсене на начини за чисто административно нареждане на нещата  или неумение на университетските ръководства да управляват целенасочено процесите на развитие на образованието.  Да не говорим за процес на внедряване  и изпълнение на стратегията.

Повече- в прикачения звуков файл.