Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Добро неверие

Намираме се във Втора неделя след Пасха, наречена Томина. Нарича се така, защото е свързана с един от апостолите Христови - Тома.

"Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан. 20:25).

"В имeто на Отца и Сина, и Светия Дух! Днешният неделен ден, скъпи братя и сестри, се нарича Антипасха или още Томина неделя. Има нещо много дълбоко в това, че в този неделен ден, който следва след Светлата седмица, след времето, когато ние просто празнувахме, просто търсехме за себе си отдъхване от великопостните трудове, Църквата отново строго ни напомня за необходимостта от подвига на вярата. И ние възпоменаваме свети апостол Тома. За съжаление, споменът за този свят апостол, в продължение на много векове се е запазил в Църквата, но не винаги вярно е достигало до нас църковното разбиране за това в какво се заключава смисълът на неговото изповядване на вярата в Христа. И много често се налага да слушаме за това, че имало такъв "Тома неверни". И когато ние виждаме човек, който не много дълбоко вярва в Бога, който не много дълбоко ни се доверява, ние го наричаме "Тома неверни".

Да, действително, светите апостоли „поради страх от иудеите” се затворили в горницата, да, действително, мнозина от тях били обхванати от съмнения, макар че техният божествен Учител им обещал Своето възкресение. Нямало ги още тези съмнения - не се е случило и тяхното отричане от Христа, тяхното изоставяне на Христа, което станало по време на Неговите кръстни мъки. Но сега те били всички заедно и отново възнасяли молитва техният Божествен Учител да им подаде макар и някакъв знак за Своето възкресение. И Спасителят им се явил така, както те не очаквали. Той се явил в Своето преобразено възкръснало тяло, в същото това тяло, върху което останали следите от гвоздеите, които зеели като рани и заедно с това в същото тяло, което било вече преобразено и не попречило на Спасителя да премине през стената на горницата и да се яви на апостолите. Страшно било да си представят, че им се явил призрак, който ги изкушава. И Спасителят, виждайки тяхното маловерие, и тук снизходил към тях и споделил трапезата им. И когато те видели, че това не е дух, а действително, техният божествен Учител, идващ в плът, т. е. изпълнил докрай Своето обещание, те се възрадвали.

Но с тях не бил свети апостол Тома и когато узнал за това, той произнесъл отново не някакви величествени апостолски думи, а прости човешки думи за това, че той не ще повярва във възкресението на Спасителя, ако не постави своите палци в раните на Неговото тяло. Просто, по човешки изглеждало, той отново се усъмнил, но и другите апостоли се съмнявали в думите на апостол Тома, наред със съмнението, имало и нещо друго. Той не просто искал да види възкръсналия Христос, да чуе възкръсналия Христос – той настоявал дръзновено да постави пръсти в раните от гвоздеите.

Печално е, че в нашата традиция апостол Тома не е заел подобаващото му място. Аз имам предвид именно нашата културно-историческа, а не църковната традиция, която е въздигнала този апостол на такова високо място, отделила чрез неделята след Пасха такова съсредоточено внимание на съмненията на този много искрен и честен човек. Честността на вярата е залог за нейната истинност, а истинската вяра действително върши чудеса и обдарява всеки, даже най-немощния човек с всички останали духовни таланти, но трябва да се започва именно с тази искреност и честност, със същата искреност и честност, с която започнал свети апостол Тома своя, както ни изглежда понякога, не толкова благочестив разговор с Христос.

Нека, толкова неочаквано нахлул в нашата перманентна пасхална радост, свети апостол Тома не само да ни накара да застанем нащрек по отношение на самите себе си, но и да ни успокои именно в това отношение, че Бог чака всякакви наши въпроси. И всеки наш искрено зададен въпрос ще получи от Него отговор - такъв отговор, който в крайна сметка ще приобщи и нас към истинската пасхална радост, не само в следпасхалните дни, но и във всички дни на нашия живот. Амин."

Протойерей Георгий Митрофанов

В рубриката "Съвременна Библия" – на Томина неделя ще поговорим за развода на Бил и Мелинда Гейтс. Чудите се какво общо има между тях? Ако прочетете краткия анонс на разпадащото се семейство - ще разберете. Семейство Гейтс признават, че не изпитват дефицит на пари, нито на работа. Те преживяват дефицит на вяра. "...вече не вярваме, че можем да вървим напред като двойка в този етап от нашия живот", споделят те! Тома Неверни бил разумен човек, също като Бил и Мелинда. Но разумът и вярата никога не са били едно и също нещо. Понякога да вярваш означава да прекрачиш някои граници на разума. Мисля, че правилният ред не е да бъдем разумни и вярващи, а вярващи и разумни. Сърцето и умът трябва да работят заедно, но вярата обитава единствено сърцето. Там, в сърцето на Бил и Мелинда преди 27 години е имало нещо, което днес го няма. Не говоря разум, а за вяра! Тома Неверни и хората като него знаят за какво говоря.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Започва Седмицата на професионалните умения в област Видин

От днес, 24-ти до 28-ми февруари, започва  Седмица на професионалните умения , която е инициатива на Европейската комисия. Това е нещо, което се прави за първи път през 2016 година и с времето се утвърдило като важна кампания. Целта е да популяризира професионалното образование и обучение като кариера и път за учене. Много хора не осъзнават колко..

публикувано на 24.02.25 в 12:00
Офицерите от 138 Болховски полк, участвали в Руско-турската война 1877 – 1878 година.

Отбелязваме 147 години от освобождението на Видин

Преди 147 години Видин е освободен от османска власт. Този исторически момент се случва след дълга и тежка борба, водена от различни народи в региона, които искат да се освободят от османското иго.  Въоръжената борба на балканските народи от периода 1875-1876 година допълнително засилва кризата, която вече е обхванала Османската империя. Това води..

публикувано на 24.02.25 в 11:36

В „Музикална зона“: Елвис и Присила Пресли- една звездна, но болезнена любов

  Елвис Пресли е добре познат както на по-старите поколения, така и на младите. Той е икона от света на музиката и животът и смъртта му винаги са предизвиквали огромен интерес. Дори десетилетия след неговата кончина почитателите му не могат да приемат ранната му смърт и начина, по който си отива от този свят. Не по- малък интерес предизвиква..

публикувано на 24.02.25 в 09:00

"Неделник" от 23 февруари 2025 година

"Неделник" е тук. Личното тефтерче на Васил Левски се смята за една от светините на нашето национално Възраждане. В този автентичен документ можем да открием не само Апостола на свободата в ролята му на революционер, на комитетски деец, на конспираторa, който замисля нелегална мрежа, която трябва да сложи край на чуждото господство, но..

публикувано на 23.02.25 в 13:55

Да правим добро с вяра, за да наследим Божието царство

Неделята, която отбелязваме днес е   Неделя Месопустна . "В името на Отца и Сина, и Светия Дух! В днешния неделен ден ние си припомняме всичко, което Господ е казал за Страшния, за последния Негов Съд, затова и тази неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя за Съда . Съдът е непременно условие за изява на..

публикувано на 23.02.25 в 08:00

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00