ЕС преминава през дълбоки и трайни демографски промени. Населението застарява, раждаемостта спада, а селските райони обезлюдяват. Междувременно големите европейски градове продължават да растат, тъй като хората се преместват в по-богати региони в търсене на работа. Макар и пандемията да има въздействие върху това хората да се местят в селските райони, какво може да направи Европейския съюз по отношение на подобни демографски дисбаланси? Парламентът иска Демографски пакт.
Даниел Буда от Групата на Европейската народна партия:
"Хората се преместват, защото искат по-добър живот. В този контекст за нас е важно като създатели на политики да намерим механизми, които да насърчават хората да остават в регионите където са родени. В противен случай ще се изправим пред сериозни дисбаланси в Европейския съюз."
Макар че ефектът от кризата с COVID-19 все още не е напълно ясен, очаква се тя да повлияе на смъртността, раждаемостта и на миграционните потоци към Европа.
Демографски тенденции в Европейския съюз сочат обезлюдяване на някои региони, особено в източна и южна Европа, в резултат от миграция в рамките на съюза и ниски нива на раждаемост. Тенденция е концентрацията на населението в градовете.
Обратният процес се наблюдава в някои от малките населени места в страната от началото на пандемията. Така е и в община Ружинци, казва кметът Александър Александров, но подчертава, че процесът не е масов:
"След като миналата година влязохме в режима на пандемия, много хора се принудиха заради по-големите пространства, заради възможността да се разхождат, да не е толкова гъсто населено, бяха принудени да се върнат да живеят и да работят на село. Единственото условие тези хора да работят от дома, е да имат интернет. Имаме три-четири доставчика на интернет в нашата община, така че в повечето населени места, с малки изключения, имаме възможност за предоставяне на интернет и за работа от вкъщи."
Европейският съюз не трябва да загърбва селските и отдалечените райони в своята стратегия за мобилността. Транспортните връзки с градовете правят селата по-атрактивни за живот. Селският туризъм също има роля, тъй като създава нови и различни работни места.
Пандемията изведе на преден план разделението на хората според уменията им в дигиталната област, като възрастните хора и живеещите в отдалечени райони са в особено неблагоприятна позиция. Инвестициите в дигиталния сектор трябва да вземат предвид нуждата от образование и достъп до цифровата икономика за всички европейци.
За Николай Недялков, който напуска столицата, за да се върне в малкия град, това е бъдещето. Сега неговото работно място е родния дома в Кула:
"Като цяло според мен, това е бъдещето, тъй като тази остаряла според мен форма на присъствено работно време, е крайно време да бъде променена. Беше доказано точно това по време на кризата, особено в частност за такива фирми като нашата. Уточнявам, че ние се занимаваме с поддръжка на организации, които правят клинични проучвания и произвеждат лекарства. Ката цяло този тип работа, IT работа, спокойно може да се превърне изцяло в работа от вкъщи, още повече, че наблюденията на нашия оперативен мениджър в момента показват, че продуктивността е доста по-голяма, отколкото работата от офиса. Може би е временно явление в първите няколко месеца, но според мен преспокойно може да се превърне в норма поне за организации, които имат варианти и могат да работят онлайн."
След пандемията се очаква работата от дома да стане по-популярна и това може да засили привлекателността на селски райони с добра комуникационна инфраструктура.
Десислава и Ивайло също търсят обратния път към малкия град или селото:
"В София животът ни стана много забързан. Всъщност не че някога е бил бавен, но в един момент човек много се изтощава- изключително голям бърн аут, страхотна динамика на града. Децата пораснаха и в един момента ние останахме сами. Решихме, че вече е безсмислено да се живее в София , защото нашата работа е доста мобилна. Ние работим дистанционно, така че можем да работим от всякъде и да живеем навсякъде."
Доклад, подготвен в Комисията по регионално развитие в Европейския парламент призовава демографските предизвикателства да се превърнат в приоритет за Европейския съюз, наред с климатичните изменения и цифровата трансформация. Депутатите смятат, че един координиран подход, основан на принципите на устойчивото развитие, зелената икономика и цифровизацията може да допринесе за обръщане на негативните тенденции.
Над 3300 кандидати са одобрени по първата покана на новия проект за подмяна на старите отоплителни уреди във Видин . Общо 4 660 домакинства подадоха заявления за участие. По част от заявленията има забележки, които в едномесечен срок могат да бъдат отстранени, обясни заместник-кметът Десислава Тодорова : "Одобрени са 3364 заявления за интерес,..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин организира изложба и рецитал на учениците от 4-ти "а" клас с класен ръководител Валентина Войнова по повод 3 март . Отбелязването на празника беше под мотото “Освобождението на България - нашата гордост”. "Много добре се справиха децата, като за тях беше едно незабравимо изживяване...
Общинските съветници в Макреш се събраха на редовно заседание с дневен ред от 9 точки. По-важните от тях са докладна записка, внесена от кмета на общината Митко Антов относно Приемане на правила за ползване на пасищата, мерите и ливадите на територията на община Макреш и годишен план за паша за 2025 година. Общинският съвет гласува и одобряване на..
Видин става част от кампанията "От здравето на мама за мен по-важно няма" . Инициативата за нея е на онколога д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София и създател на първото мобилно приложение за рак на гърдата у нас...
Днес се навършват 83 години от най-голямото наводнение в историята на Видин . То застига града в нощта срещу 4 март 1942 година , около 2:30 ч., когато водите на река Дунав заливат града с 5-метрова вълна. Причина за наводнението е задръстване на ледовете по реката. Мащабите на бедствието са огромни, а пораженията - катастрофални. От..
Нерешени с години проблеми доведоха до свикване на общо събрание на жителите на село Връв, община Брегово. Това е първото такова събрание от поне 20 години, каза пред Радио Видин председателят на инициативния комитет Галя Маринова : "Като млад човек, естествено, много неща ме възмущават. Всичко е спряло по времето на комунизма и няма никакво..
Ученици от видинското Основно училище "Иван Вазов" проведоха преди дни инициатива "Ден на розовата фланелка". Проявата е част от Международния ден за борба с тормоза в училище , който се заражда в Канада и се провежда всяка последна сряда от месец февруари, обясни за Радио Видин Кирил Георгиев , педагогически съветник в училището:..