"Медицинска сестра"- призвание ли е професията?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 12 май отбелязваме Международния ден на сестринството. Този ден се отбелязва от 1965 година от Международния съвет на медицинските сестри с цел да се повиши осведомеността на обществеността за важната роля на медицинските сестри в здравеопазването. Чества се годишнина от рождението /през 1820 година/ на английската медицинска сестра Флорънс Найтингейл, основоположничка на съвременните сестрински грижи. През 1974 година, 12 май официално е обявен за Международен ден на сестринството, а у нас се отбелязва от 1993 година. Днес България е с най- много застаряващи и най- малко млади медици от всички държави в ЕС. Повече от половината здравни работници в България са на възраст над 50 години, сочат данни на Евростат за третото тримесечие на 2020 година. В това число влизат лекари, медицински сестри, акушерки и санитари. По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Литва и Италия. През третото тримесечие на миналата година общо 14.3 млн. европейци са заети в сектора на здравеопазването. 13% от заетите в сектора са лекари, а 30%- медицински сестри. Каква е отговорността на тази професия и имат ли интерес младите хора към нея? 

Когато чуем името на Валя Червеняшка и до днес си спомняме за ужаса през който преминаха тя и нейните колеги, след задържането им в либийския затвор. Днес Валя Червеняшка, която е родом от Бяла Слатина, продължава да работи като медицинска сестра в детското отделение на болницата в родния и град. Каква бе годината на пандемията, заради коронавируса за нея?

"Много е напрегнато от страх, от неизвестното. Особена година, не мога точно да ви обясня. И в затвора имаше страхове, побоища, неизвестност, но тук с този невидим враг е едно особено чувство. При нас на децата трябва много да им обясняваш, не можеш просто да ги изолираш. При децата е много сложно."

Какъв е урокът, който Валя Червеняшка ще помни винаги от престоя си в либийския затвор:

"И на най- дребните нещица трябва винаги да се радвам и да съм щастлива. Децата страшно много ни имат доверие, но и възрастните в другите отделения гледам колко са благодарни на сестрите, защото те влизат при тях най- често, те са тези, които ги питат "как сте", "от какво имате нужда", благородна е професията наистина. В отделенията половината са пенсионери, половината са такива, които вече отивам към пенсионната възраст."- каза медицинската сестра Валя Червеняшка.

Страната ни е на дъното на класацията по брой на младите медицински служители. Здравните работници на възраст между 15 и 34 години е под 20 на сто, което е най- ниският дял в цялата общност. Петя Иванова от Лом е студент, трети курс по медицина във врачанския филиал на столичния медицински университет- специалност "медицинска сестра".

"Мотивира ме това, че преди години бях акробатка и както знаете там има травми и наранявания всякакви. Имахме с нас постоянно медицински екип, който постоянно гледаше да ни помогне както може. Това ме насърчи след време и аз да се опитам да помагам на хората. Първоначално мислех да уча за учителка, но като видях как помагат на хората отвътре ми дойде да опитам и аз."- каза бъдещата медицинска сестра Петя Иванова от Лом и уточни, че трудовото възнаграждение не е от голямо значение за нея, а в тази професия е важно да се чувстваш пълноценен в родната си страна. 

В "Посоките на делника" разговаряхме и с две бивши медицински сестри, служителки на видинската МБАЛ "Света Петка" в различни отделения, които днес вече са пенсионерки- това са медсестра Динкенска и медсестра Александрова. Те разказаха с носталгия и малко тъга за професионалната си кариера преди години: 

"Била съм доволна от работата си. Навсякъде в чужбина днес търсят медицински сестри и медицински персонал и младите хора отиват там, заради заплащането. Аз си обичах професията, беше ми приятно и вършехме всичката работа и на докторите, и на санитарите , и нашата. Парите не са ни били големи, ние затова сега взимаме пенсии по 300 лева, колкото дадоха и на тия, които не са работили никога. Започнали сме с 90 основна и съм стигнала до 120 лева. Парите ни не са били достатъчни за четиричленно семейство, но ни е било приятно да работим."

"Разбира се, че съм доволна. Колко медицински сестри се справят с коронавируса? Дали са всичко от себе си- нека им повишат заплатите, заслужават го ... Както е във всички професии- някои се справят, както е в учителската професия, както е и в лекарската. Не е платена естествено тази професия, работа имат достатъчно много. Според мен тази професия е благородна, няма как да не е благородна."- коментираха видинчани.