Валентина Вълчева - библиотекар по призвание, по душа и по сърце

Гост в "Калейдоскоп" е Валентина Вълчева, която казва за себе си: "Аз съм библиотекар по призвание, по душа и по сърце!". Всеки, който е ходил в библиотеката във Видин е виждал Валя, но може би ще се изненадате, че зад тази усмихната млада жена,  се крие писателски талант.
Валентина Вълчева  е родена във Видин. Първите 12 години от живота си живее в Макреш, завършва 5. клас в училището в Макреш и продължава образованието си във Видин като самостоятелно дете, почти като Пипи Дългото чорапче. Учителите  Катя Кочанова и Правда Перчинска провокират интереса ѝ към литературата и историята. Гимназиалното си образование завършва в училище "Любен Каравелов" и  почти на шега кандидатства във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий". Приета е в специалност "Библиотечно информационни дейности", макар че  мечтата ѝ е била да следва "История и археология". След 4 годишно следване  и след успешно полагане на държавния зрелостен изпит, се отправя към град Пловдив, където започва работа. Градът на седемте тепета не успява да я очарова и да я привлече за дълго време и Валя потегля назад към родния Северозапад. Тук създава семейство. Тук започва работа като библиотекар. Тук продължава да пише и успоредно с това не спира да чете и да се образова. Знае, че за да си писател няма как да не си прочел поне два вагона книги. Пишейки от 5. клас до днес, Валя е натрупала доста опит, имайки предвид , че се опитва да пише в различни стилове и да избира това, което най-добре ѝ се получава. Оказва се ,че писането за много хора е вид психотерапия и успокояване на стреса, възможност да решиш някой проблем или да излезеш от безизходна ситуация. Валя е майка на две деца, момчета на 8 и на 5 години. Поводът да направя интервю с нея е книгата ѝ "Седмият ангел", която наскоро излезе от печат и бе представена във Видин.

БИБЛИОТЕКАТА
"За мен библиотеката си е вкъщи... Библиотеката е вторият ми дом, даже да не кажа и първият понякога. Библиотеката е място, където най-пълно разгръщам себе си, мястото, което познавам най-добре, понякога я познавам по-добре от собствения си дом. Място, където мога да намеря спокойствие, отговори, въпроси понякога, мястото, в което намирам много хора. За мен това да съм сред хора е особено важно. Защото от хората черпя идеи за писането. ...Така че библиотеката е всичко това. Тя ме среща с достатъчен брой хора, с достатъчен брой идеи, а и ми дава много възможности. Аз откакто съм в библиотеката, намерих възможности да се развия като някакъв творец."

ПИСАНЕТО
"Нямам ясен спомен, много отдавна е било, никога не съм писала с идеята да бъда писател или някой да издаде нещо, което съм написала. И може би в това е разковничето. забелязвам, че когато някой предварително ми зададе тема, съм пълен блокаж, просто не мога... Докато като пишеш за себе си, ей така, защото имаш нужда, се получава страхотни неща и аз се опитвам да пиша с идеята, че това няма да види бял свят. И така се получава... А иначе съм започнала да пиша още като ученичка, може би 5.-6. клас... Мисля, че тогава открих писането и рисуването... Между другото рисувах доста, но не съм го правила от 20 години, обичам графиките... После се отказах от рисуването и ми остана само писането. Няма как да си написал книга без да си прочел поне една каруца с книги. Задължително е четенето на много книги, първо оттам черпиш идеи и второ, ако четеш съвременни автори те донякъде са ти коректив, накъде върви литературата, какво е актуално, какво привлича публиката. Защото най-лесно е да напишеш една история, ама тази история дали ще си намери читатели?"

КНИГИТЕ
"Първата ми книга дойде по поръчка, обади ми се Мария Пеева, която стои зад сайта "Мама Нинджа", аз бях написала вече над 70 статии за нея, и тя ми каза, че иска да напиша книга  за будителите и така се роди "И будителите са хора". Ако зависеше от мен никога нямаше да се сетя да напиша такава книга, второ нямаше да се сетя да я изпратя на издател... Сега обсъждаме втора книга, за жени, които по някакъв начин са пробудили българите. Не знаеш откъде ще дойдат нещата. Но задължително е преди да издадеш книга.., задължително е ти да имаш някакво име като човек, който пише..."

ВИДИН
"Видин е всичко, Видин е любов, с годините от този град все повече не мога да се откъсна. И в Търново учих 4 години, и в Пловдив живях, но Видин си ме връща обратно по някакъв начин, не знам защо... И Видин си ми е всичко, без Видин не мога да съществувам!"

Целият разговор чуйте в звуковия файл.