Адв. Велислав Величков: Главният прокурор е системна грешка в съдебната система

публикувано на 27.07.21 в 10:30

Снимка: БГНЕС

Адв. Велислав Величков в ''Посоките на делника'', 27.07 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В следващите седмици ще стане ясно каква законодателна програма за съдебна реформа ще предложат в новия парламент партиите, ще постигнат ли консенсус относно въпросите за премахване на политическите и корпоративни влияния във ВСС и пълната безконтролност на главния прокурор, ще имат ли смелост да поставят въпроса за персонална смяна в тези институции.

Две седмици преди провеждането на изборите от Има такъв народ съобщиха, че е време е за нов Висш съдебен съвет, който остава само за съда. Прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, защото тя не правораздава. Най-добре е тя да стане част от изпълнителната власт, управлявана от прокурорски съвет, казват от партията. Закриването на спецсъда и спецпрокуратурата е на дневен ред, като внимателно се реши как да се прехвърлят висящите дела на другите съдилища, е друг от съобщените за партията приоритети, от която настояват за въвеждане на пряк избор на главния прокурор.

Преди шест години инициативата "Правосъдие за всеки" внесе в Народното събрание седем идеи за съдебна реформа.

Обнадеждаващо е, че съдебната реформа е тема номер едно сред приоритетите на 46-ото Народно събрание, каза в "Посоките на делника" адвокат Велислав Величков и поясни, че инициативата предлага отпадането на фигурата на главния прокурор.

"Проблемът в съдебата власт като ръководство на съдебата система е установен още на конституционно ниво. През 1991 година, когато се приема настоящата конституция от ВНС, е записано, че главният прокурор е началник на всички прокурори. Той е поставен в ролята на нещо като армейски началник, който може да издава заповеди за всичко и всички, може да нарежда образуване на преписки и дела, прекратяване на такива, изземване и преместване към друг прокурор на преписки дела. Проблемът не е само в личността на Гешев, който сам по себе си е огромен проблем, но при всички прокурори след 1989 Прокуратурата прави две неща: действа избирателно спрямо някои или просто бездейства. Въпреки огромните грабежи, тежките престъпления, включително срещу личността, всичко това случило се на наша територия - ние нямаме осъден един престъпник от висше ниво, един корумпиран висш политик или магистрат също".

Проблемът с фигурата на главния прокурор е, че тя е политически натоварена, каза още Величков.

"Тя се избира по договорка на практика между политическите сили или по волята на управляващата партия. Всички главни прокурори са резултат от сенчести и тайни договорки. Най-силно е влиянието на ДПС - партия, която седи зад Цацаров и Гешев. Тази партия пряко влияе върху работата на Прокуратурата и на ВСС. Третият проблем с главния прокурор е, че той е най-силната, безконтролна, безотчетна фигура, която пренася своето влияние директно във ВСС чрез прокурорската колегия и парламентарната квота на ВСС, която също се избира с политически договорки".

Да се намали парламентарната квота от 11 на 5-ма членове, като трима от тях се разпределят в Прокурорската колегия и двама в Съдийската колегия, предлагат от "Правосъдие за всеки".

"Конституционен проблем, но положението във ВСС няма да е така, ако половината избираем състав не е от парламента. НС няма балансираща роля, а управляваща роля в този кадрови орган на съдебната власт. Парламентарната и законодателната власт грубо навлиза в територията на съдебната власт".

Миналият четвъртък, 22ри юли, след близо 7 часа разисквания пленумът на Висшия съдебен съвет отхвърли с 12 на 8 гласа като недопустимо внесеното от служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов искане за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор. Съдебните кадровици спориха дали Стоилов има правомощията да внася подобни сигнали.

"Веднъж имаме съдии, избрани пряко от съдии във ВСС, а вторият път - прокурори, които са избрани от прокуратори. Вместо нататък да дойдат друг тип юристи, представители на адвокатура, на академичните среди и т.н, но парламентът избира действащи съдии и прокурори. Няма контролна квота, парламентът просто допълва прокурорската и съдийска квота във ВСС. Това е затворено общество, което гласува, но без да носи отговорност. Това пролича при предложението на Стоилов за начало на процедура за освобождаване на Гешев. ВСС изобщо не разгледа казуса. Това е правен абсурд. Правосъдният министър може да няма право на глас, но председателства заседанията. Има право да предлага кандидатури за главен прокурор, а който предлага - може да да освобождава. Който назначава, може и да освобождава".

Реализируема ли е съдебната реформа и как може да се осъществи?

"Не може да се случи лесно, но е въпрос на законодателни предложения и на брой гласове, брой депутати. Първата възможност е чрез промени в устройствения закон за съдебната власт. Приемат се с обикновено мнозинство - 121 депутати са достатъчни. Никога няма толкова, работи се при падащ кворум. Един закон може да се промени и с 62 гласа, и с 90 гласа, зависи от присъстващите. С промени в Закона не могат да се променят правомощията на главния прокурор, нито може да му се отнеме ръководната му роля върху цялата прокуратура, но може да се засили парламентарния контрол над него. Ако не се справя с дейността си, ще бъде освободен. Докладите му не трябва да бъдат протоколни. Второто нещо, което може да се направи, е да се преструктурира ВСС - да се поиска изборът на парламентарна квота да става по професионален начин, да бъдат от юридическите среди извън Прокуратурата, съда и следствието, които са достатъчно представени. Подмяна на половината състав до ВСС би довела до ново обсъждане на въпроса за освобождаването на главния прокурор".

Въпросът за правомощията, статута и отговорността на главния прокурор опира до необходимост от промени в Конституцията.

"Вторият сложен проблем е проблемът с Конституцията, но без него не можем да оправим системния проблем. Главният прокурор е институция в институцията, по-важен е от самата прокуратура, той е произведен в началника. Тези конституционни изменени се приемат със 180 гласа. При падащ кворум, ако на първото гласуване се получат 160, се отлага с 2 до 5 месеца разглеждането на темата и се гласува отново със 160 гласа. Такова мнозинство няма, но е постижимо".

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Адв. Велислав Величков: Главният прокурор е системна грешка в съдебната система

Комисията за защита на потребителите организира приемна за еврото в Лом

Село Водна - където времето сякаш е спряло

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Какви реформи са необходими в пенсионната система

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

За БНР

Радио Видин