Реален ли е ръстът на икономиката в края на лятото?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Икономиката на България бележи ръст с 9,6% през второто тримесечие на 2021 г. спрямо съпоставимия период на миналата година, сочат експресни данни на Националния статистически институт. Според тях реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) надхвърля сривът от преди година, когато беше най-продължителното затваряне на икономиката, предприето от правителството в опит да ограничи разпространението на COVID-19. Тогава експресните оценки показаха 8,2%. Потъването на икономиката, регистрирано преди година, беше невиждано от 90-те години на миналия век. А данните на НСИ показват, че такъв отскок, както сега не е отчитан никога. Подобрява ли се бизнес климата в страната ни и кой отрасъл има основна заслуга за това? Износът и вносът се възстановяват почти напълно от срива миналата година, показват данните на НСИ. Първият расте с 20,3%, а вторият с 28,6%. Но тъй като годишното покачване на импорта надхвърля експорта, приносът на външната търговия към БВП е отрицателен. На тримесечна база икономиката нараства с 0,4%. Какво показва статистиката за Северозападна България- разговаряхме с Цветан Цветков, началник отдел Видин към Териториалното статистическо бюро Северозапад.

"Има леко завишение, спрямо оборотитe от предходната година. По месеци можем да кажем, че месец март има завишение спрямо февруари, но горе- долу е на нивото на месец януари, докато през месеците май и юни увеличението е най- осезаемо. В сравнение със същия период на предходната година, също се наблюдава такова увеличение и там данните показват, че то е по- осезаемо."- обясни Цветан Цветков.

Потърсихме Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал за Северозападна България.

"При всички положения има ръст, но за съжаление той е пиков, тоест днес го има, а утре го няма. Няма една относително постоянна тенденция, за да бележим ръст. В нашия отрасъл- машиностроене, металообработка и изобщо преработка има определен ръст, но точния процент не мога да коментирам, но въпросът е дали тази тенденция може да е трайна и да бъде само пикова ... В нашата област имаме много сериозно увеличение на базовите цени на металите, електроенергията и така нататък, които няма как да не дадат отражение за третото и четвъртото тримесечие. Как да станем по- конкуретноспособни на европейския пазар, за който постоянно изнасяме , при положение, че нашите цени няколко пъти по- високи от цената за потребление в Германия например."- уточни Иван Сергисов и поясни, че и политическата ситуация в страната се отразява допълнително негативно върху работата на бизнеса в Северозапада.

Видинчани са категорични, че не могат да бъдат сигурни в данните, изнесени от Националната статистика. Според някои от тях има известно съживяване на икономиката ни:

"Според мен този ръст се дължи на това, че миналата година беше затворена икономиката ни, буквално не работеше заради COVID-19. Сега нещата се пораздвижиха и просто полека си влизат в ритъм ... Като цяло всички отрасли оказват влияние върху този ръст, но според мен търговията е основният ... Аз мисля, че тук нищо не се е променило. От три години съм в Чехия ... Въобще това не е възможно, каква икономика, тук какво работи? ... Туризмът върви много тази година, по морето е пълно."- коментираха видинчани.

Туризмът, като че ли отбеляза своето голямо завръщане това лято на бизнес картата на страната ни. След принудителното затваряне на сектора заради пандемията през миналата година какво казват днес представителите на бранша- разговаряхме с Павлина Илиева, председател на обединение "Бъдеще за туризма".

"Думата "туризъм" е многопластова и всъщност това, което вие виждате в нашата част за туризма- скок спрямо миналата година, когато всичко беше умряло, да имаше повече работа, ако това имаме предвид под скок. За връщане към нормални нива все още сме много далече, ако изобщо можем да говорим за такива. Единствено морският ни туризъм тази година успя да работи и то на капацитет, който наистина е далеч от нормалните нива. Въпросът е, че ценовият клас, на който се работи беше много по- нисък отколкото стандартно, хотели се наложи да работят на много по- ниски цени спрямо себестойността, която имат, за да могат да оцеляват и да поддържат персонала си. За изключително краткия период от месец и половина едва ли би могло да се каже, че се е върнал туризма."- коментира Павлина Илиева, председател на обединение "Бъдеще за туризма".

От данните на НСИ става ясно, че най- голям принос за растежа на БВП има крайното потребление, където е отбелязан ръст от 6,7%. С първата ревизия от 7 септември, обаче ще разберем дали двигателят са по- скоро разходите на домакинствата или на правителството. Значително расте и брутното капиталообразуване (4,2%), което може да се дължи както на частни, така и на държавните инвестиции.