За баланса между спорта и работата

Колко от нас успяват да съчетаят това да тренират някакъв вид спорт и да работят? А да преподават спорт, да работят и да учат едновременно и то на съвсем крехка възраст? Такъв е случаят на Красимир Христов от Видин, който днес навършва 22 години. Той преподава карате на деца в София на стадион "Георги Аспарухов". Освен това следва две висши образования и движи и собствена фирма за недвижими имоти - KEYG Invest. Човек трябва да прави това, което обича, за да има постоянството и волята да се задържи в него, е мнението на Красимир. Споделя, че каратето е начин на живот и му е помогнало много в изграждането му като личност и в бизнеса:

 

"Главно тренирам деца и се занимавам с деца просто, защото това ме влече. Карате не може да се пренебрегне, нито може да се забрави. На 6 годинки се зарибих по карате. Нашите казват, че съм бил доста по-малък и сам съм имал желанието. До ден днешен продължавам и не мисля и да спирам. Сега тренирам дечица и се опитвам да тренирам и себе си. Винаги оставам след тяхната тренировка да тренирам и аз. Винаги съм обичал и търговията. Три години в този бизнес не са, кои знае какво нещо, но успях да науча доста неща, така че да успея да се отделя и да направя собствена фирма за недвижими имоти. От година и половина имам собствена фирма. Карате е начин на живот и ми помогна дори за този бизнес, защото моят треньор във Видин Вартан Папикян ме е научил, да се боря с всички сили и да имам воля. Тази воля, в този бизнес, е от голяма необходимост по простата причина, че трудно стартираш с него. Имах едни 4 месеца, в които не бях изкарал една стотинка. Все пак за това се трудим, за да изкараме някакви пари, за да можем да си подсигурим добър стандарт на живот. Много пъти ставаш и се чудиш, да продължиш или не, но там опираме до волята, желанието и обичта към това, което правиш. Аз обичам търговията и затова успях да се преборя с това нещо."

Как успява да съчетае всичко това и стига ли му времето? Ето какво още сподели Красимир Христов за баланса между спорта, работата и ученето:

"Границата е много тънка и честно казано е трудно да ти остане лично време, но не е невъзможно. Ако човек има ясна представа, как да раздели деня си и задачите си в него, е възможно да ти остане лично време. Ако всичко е хаос в главата ти е невъзможно. Уча две висши образования - педагогика и треньорство. Баланса е в желанието и е много труден. Ако обичаш нещо да правиш, а аз обичам и двете неща, с които се занимавам, се старая и намирам баланс. Ако не ги обичаш е невъзможно да го намериш просто, защото няма да имаш желанието и волята да го направиш. Залата е единственото място, в което можеш да излезеш от света, защото там оставаш ти и децата. Това, как ти ще се представиш, ще представиш информацията на тези деца, и какво ще им кажеш, е от голяма значимост, по простата причина, че те приемат всичко за чиста монета. Те не са виновни за това, какви са или какви ще бъдат. Имаме вина треньорите им, родителите им и ние сме хората, които трябва да ги изградим. Да се постараем тези деца да бъдат полезни за обществото, за самите себе си и за близките около тях. Ако го нямаше карате балансите, може би щяха да ми избягат някъде във времето."

Въпреки, че Красимир е само на 22 години, продава имоти, преподава карате и следва две висши образования, той намира време и за приятелката си.

"Трудно ме търпи. Определено иска повече време за нея, което аз не и го давам, по простата причина, че нямам възможност. Тя е наясно и ме разбира напълно, което е много важно, затова и се допълваме. Помага ми, с каквото може, пък аз се старая да съм максимално продуктивен във всяко отношение. За мен най-важното и нещото, което аз съм търсил, като по-малък, е било да търсим нещата, които обичаме, за да успеем да се задържим в тях дълго време и да пожънем успехи."