Отбелязваме 8 септември като Международен ден на грамотността, което е и повод да се замислим какво съдържание влагаме в понятието "грамотност". То идва от гръцкото gramma-буква. Затова най-общо приемаме, че грамотността е способността ни да пишем и четем. По-обширна е дефиницията на ЮНЕСКО, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура:
"Грамотността е способността човек да идентифицира, разбере, интерпретира, създаде, комуникира, пресметне и използва отпечатани и написани на ръка материали, свързани с различни видове контекст. Грамотността включва продължителен процес на учене, който позволява на човек да постигне целите си, да развие знанията и потенциала си, както и да участва пълноценно в общността и обществото, към което принадлежи."
И докато в България около Освобождението едва 3-4% от хората са били грамотни, сега процентът е 98,4, което ни поставя на 50 място в света. В миналото, когато казвали грамотен човек са имали предвид образован, учен, но тогава малцина имали достъп до училище. Сега образованието, поне основното е задължително, но достатъчно ли е за да четем и спазваме правописа? Каква е мярката за грамотност, коментира Красимир Михайлов, дългогодишен преподавател на най-малките ученици:
"Според мен е малко трудно да се правят кардинални обобщения, тъй като във всички общества има хора, които са относително грамотни и такива, които не съвсем. Може би повечето хора под грамотност разбират способността да пишеш правилно, да се изразяваш правилно. Това наистина е много важно, но според мен грамотността има един доста по-широк аспект. Например грамотният човек би могъл да се ориентира добре в това дали една новина е фалшива или дали трябва да и повярваме. Той умее да чете между редовете, защото разсъждава, защото много е чел, много е мислил. Разговарял е с много и различни хора. Грамотният човек има такава силна интуиция, че той може би, когато се срещне с някого, когото не познава, би могъл до голяма степен да разбере дали това е човекът, с когото би искал да общува. В този смисъл смятам, че едно обобщение грамотни ли сме или не, не би било много правилно. Просто всичко е много индивидуално. По отношение на младите хора, ако говорим за тях, имам наблюдение от най-малките ученици от първи до четвърти клас, пък и от по-големите. Разбира се всяко поколение е много различно от предишното. Общо взето по-възрастните са склонни да се връщат назад и да казват: "по наше време беше ето така", но това е неправилно, защото всяко време отглежда своите потомци и понеже времето е специфично, развитието на тези хора е различно. Тъй като моите ученици, които учих до преди година, на практика бяха през едно, даже две поколения от моето лично, но аз се научих така да бъда широко скроен, че да мога да разбирам и тези - най-малките. Аз се учех от тях, фактически аз ги учех на моята грамотност, а те ме учеха на тяхната. Така аз самият придобих по-голяма сетивност. Надявам се, че по същия начин отдадох такава и на тях."
Какво значи да сме грамотни, потърсихме отговор от видинчани:
"Означава да пишем, да четем, да изговаряме добре думите... Според мен да си грамотен означава да имаш разум, да преценяваш някои неща по-добре от другите и да можеш да четеш да пишеш, да смяташ... Първо трябва да бъдат културни хората, а след това грамотни. Това е изискуемо от живота... Преди всичко да можем да говорим и да пишем правилно, без правописни грешки, а също и пунктуационни. Във времето, в което живеем, е напълно належащо да сме компютърно грамотни... Непременно трябва да можем да четем и пишем, без това сме за никъде… Човек, който не чете, според мен е беден човек."
8 септември е обявен от ОНН за Международен ден на грамотността през 1965-та г. и е честван като такъв още на следващата година. Целта е да се засилят действията на обществото за ограмотяване на нуждаещите се.
По данни на ЮНЕСКО все още около 793 милиона са възрастните по света, които не знаят да четат и пишат. Повечето от тях са момичета и жени.
Днес православната църква отбелязва Деня на св. Прокопий. В традиционната българска култура светецът се приема за закрилник на пчелите и покровител на пчеларите, затова го наричат „Прокопи пчелар“. Имат ли днес пчеларите нужда от закрила и кои са предизвикателствата пред сектора- в "Земята, която ни храни" говорим с Теодор Пушкаров - потомствен..
Две първи места и едно трето на Националното състезание по роботика "Роботика за България" в София спечелиха отборите на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" Видин. В голямата надпревара училището участва с четири отбора и получи също 19 плакета, казва преподавателят по информационни технологии Гергана Георгиева. Според нея най-важното за..
Четири зони за отдих край река Дунав изградиха в село Флорентин, община Ново село. Масите и столчетата са направени от рециклирани материали. Масите са от използвани макари за кабели, а столчета са от паднали дървета. Идеята е на кмета, а в осъществяването ѝ се включват хора по програми към община Ново село и доброволци, казва кметът Радослав..
4 дневно обучение - предизвикателство "Погледни Чипровци през очите на килимарката" организира семейство Чушкареви от Чипровци. Работилницата се организира за трета поредна година и предлага обучение на тъкане на чипровски килими от А до Я, започва се от вълната, минава се през багренето и се стига до тъкането и крайния продукт - мини чипровски..
В дискусии за неизпълнението на приоритетите в програмата на кмета на общината, липсващите големи инвестиции на местно ниво и отстраненият по обвинения за корупционни сделки бивш зам.-кмет на Видин Найден Йонов премина днешното заседание на общинския съвет в крайдунавския град. Най-важната тема за Видин са инвестициите, но общината вече 6..
Вокална група "Шоколадче" Лом създаде професионален видеоклип към авторската си песен "Великденско хоро по шопски". Песента е съвсем нова и не е изпълнявана пред публика, а за създаването на видеоклипа разказва Росица Кръстева : "Песента се роди някъде през декември, тя е по музика и аранжимент на Валери Костов, с когото работим от много..
На 20 юли църквата почита свети Илия, старозаветен пророк, който е възнесен жив на небето с огнена колесница. Струпецкият манастир, посветен на Свети пророк Илия, се намира на 20 километра южно от град Мездра. Известен е още под името „Тържишки”, заради старо съседно тържище, възникнало, според предание, още по времето на Второто българско..