Разплащането с банкова карта, особено във време на пандемия, е все по-често срещано. Това не е изненада, след като този метод е по-бърз и по-безопасен от здравна гледна точка, все пак хартиените банкноти са възможен преносител на вируси. Бензиностанциите, по-големите магазини и много други обекти разполагат с ПОС терминали, които дават възможност на клиента да заплати с карта.
Все по-често и в ресторантите хората започнаха да плащат по този начин. Тук обаче нещата са малко по-специфични, защото по неписано правило някои клиенти оставят бакшиш на сервитьора, а чрез картовото плащане това на практика не може да се случи, каза за Радио ВИДИН Антоан Стефанов управител на италиански ресторант.
"Все по-често хората искат да платят с карта, тъй като не носят кеш в себе си. Новите смартфони могат да съдържат до 100, 150 дебитни карти, плаща се всичко безконтактно, заплатите им се прехвърлят там... Най-често хората свързани с банковия и ИТ-сектора плащат с карта. За мен има значение как ще плати клиентът. Защото, както ми плати кеш, така може да остави бакшиш направо. Докато когато ми плати с карта, някои фирми и моята, законодателството не позволява да се сложи бакшиш към картата, тъй като той става облагаем с данъци и се отчита към НАП, а не би трябвало. Малко са фирмите, които могат да си позволят и имат такъв оборот, че да позволят да се оставя бакшиш на банковата карта. Тъй като, банките извършват трансакцията не веднага, а до седмица, до 7 работни дни след самото плащане. От една страна това вреди на бизнеса, тъй като ресторантският бизнес кредитира въпросните клиенти и седмица по-късно 10 дни, 7 работни, сумата е преведена по сметка. Има и злощастни инциденти, когато картодържателят, жена му е взела картата, отишла на ресторант с приятелки, направили 500 лв. сметка и картодържателя обажда се на банката и казва- аз съм в друга държава, аз не съм извършил тази транзакция. И де факто няма плащане, хората са дошли, нахранили са се, напила са се, уж са платили, а в същото време не са. Анулира се транзакцията."
Някои видинчани са свикнали да плащат с пари в брой, други пък определено предпочитат банковото разплащане, има и такива, които въобще нямат карта, сочи анкета на Радио ВИДИН.
"Предпочитам кеш, по-удобно ми е кеш да плащам... Ако нямам пари в мен, да, плащам с карта, но се случва в някои заведения да няма и ПОС терминал. Да, оставям бакшиш, все пак работят тези хора, трудят се... По принцип ходя по заведения, вече по-рядко. Аз по принцип предпочитам все още с пари на ръка да плащам. По ресторантите тука е по-неприятната част, защото трябва да имаш и така и така пари, затова предпочитам в брой за бакшиш на сервитьора... Не, нямам карта, затова в кеш... Аз не ходя в ресторанти, когато ходя, все ме черпят, така че, не знам този, който черпи, с какво предпочита да плаща... Щом е с карта- без бакшиш... Предпочитам с карта, защото не пипат пари от хигиенна гледна точка и не е ангажиращо, не трябва да имаш пари в брой, носиш една единствена карта, навсякъде предпочитам с карта аз... Случвало ми се е да платя с карта и да оставя отделно бакшиш... Специално по ресторантите аз плащам с карта."
И един съвет накрая, без значение къде и как извършваме плащане, важно е да проверим дали сумата, изписана на дисплея на ПОС терминала е коректна.
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..