Ржана планина- там, където се връщаш отново

''Еко Свят'' от 23 септември 2021 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В предаването "Еко Свят" ще ви разходим из Ржана планина. От село Игнатица към планината билото е осеяно с махали, в които постоянно живеят хора. Планината е изключително разнообразна като терен, богата е и на местообитания, а част от екопътеките в района са по стъпките на Ботеви четници. Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан" организира опознавателно пътуване в защитена зона "Искърски пролом - Ржана", която е част от Националната екологична мрежа Натура 2000 в България. Обиколката започна от село Игнатица в община Мездра и продължи към Осеновлашкия манастир "Рождество Богородично", наричан още "Седемте престола".

Манастирът "Седемте престола" се намира в долината на река Габровница, до село Осеновлаг. Самата църква е уникална не само за нашите географски ширини, но и в Европа със седемте си престола. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.

"Винаги идват хора, редовно се посещава манастирът и се преспива там. Дори аз, когато превеждат тези походници по стъпките на мощите на Иван Рилски, ги водя от Черепишкия манастир през цялата Ржана планина. Настаняваме се там, правим си вечерня и утринна. Другото- там, реката дели двете съставки на Стара планина- това са Голема планина и Ржана планина. Голема планина е от другата страна на реката, а манастирът е в самата Ржана планина", разказва богословът Петър Вутов.

Зад олтара, от външната страна на църквата, е гробът на детския писател Змей горянин. От 1944 г. до 1958 г. манастирът става дом, приживе и за вечни времена, на писателя.

Почетени са и загиналите монаси с паметна плоча: "На загиналите духовници при опожаряването на манастира "Седемте престола" през 1737 лето. Мълви за вас легенда стара, че пред изгарящия храм сте паднали за род и вяра от агарянски ятаган."

Църковният двор е поддържан и добре подреден. Може да се докоснете до вековни секвои и да усетите спокойствието на Балкана. В района може да се разходите и по един от четирите Ботеви маршрута.

"След падането на Христо Ботев четниците се разделят в различни посоки. По този случай се правят 4 маршрута, които са по 8-9 часа един. От "Околчица" до туристическата спалня, която съществуваше в Игнатица, е първият маршрут. Той е в два клона- единият е по билото до Зверино, вторият - пред Лютиброд и Черепиш. Следващият маршрут е Игнатица- хижа "Лескова", през цялата планина Ржана. Третият маршрут продължава от хижа "Лескова" през Голема планина и спира на Батулия. Четвъртият маршрут е оттам до Кремиковския манастир- "Попов дол", където е заловен и убит вторият знаменосец на Ботевата чета- Димитър Стефанов", разказа още Петър Вутов, който е и председател на туристическо дружество "Ржана планина".

В района има още туристически маршрути- до Рашково, до манастира "Седемте престола", до Габровница. Туристи през селото и по маршрутите минават, но няма къде на преспят. Базата е разрушена, а в село Игнатица няма къщи за гости.

След манастира "Седемте престола" обиколката продължи към махала "Зимнишки дол" - местността "Люцка поляна" - местността "Конски кладенец" - местността "Шумер" - село Игнатица. Туристически гид беше кметът на село Игнатица Иво Христов. Движим се с високопроходим автомобил по планински път, който се вие между къщите и дворовете по склона. Спираме на първото открито място преди местността "Люцка поляна" да си направим снимки и да се полюбуваме на Врачанския Балкан. Следва "Люцка поляна"- мястото, на което е убит май- младият Ботев четник- Александър Чендов, загинал за Свободата на България през пролетта на 1876-та година едва на 16-годишна възраст.

По време на обиколката Оля Генова- старши експерт "Връзки с обществеността и образователни програми" в Дирекция на ПП "Врачански Балкан" разказа какви ценни за биологичното разнообразие животински и растителни видове се срещат в защитена зона "Искърски пролом - Ржана планина", на площ от над 20 хиляди хектара, разположена на територията на три общини- Мездра, Ботевград и Своге. В община Мездра попадат 6 зони от НАТУРА 2000. Две от тях са по Директивата за птиците, другите четири- по Директивата за местообитанията. В Ржана планина се опазват над 20 местообитания.

"От растителните видове се опазва една много интересна орхидея, казва се обикновена пърчовка. От рибите се опазват черната мряна, обикновения щипок, общо са около 6 вида риба, които се опазват. От бозайниците се опазват вълк, видра, пъстър пор, над 6 вида прилепи. Освен пещери, те обитават стари букови гори. От безгръбначните могат да се видят буков сечко, алпийска розалия, бръмбар рогач. Опазват се земноводни и влечуги", каза Оля Генова.

Защитената зона не е достатъчно разработена. Подходяща е за развитие на селски и екотуризъм, спортни дейности. Няма добре маркирани туристически маршрути и места за настаняване, което предполага и по- слабото посещение на планината. От друга страна пък това е запазило природата. Махалите в Ржана планина са населени. Хората обитават къщите и кошарите, има добитък.

"В тази зона не са забранени развитието на туризъм и на производствени дейности, стига те да са направени по начин такъв, че да не увреждат в траен вид местообитанията на видовете, които се опазват", допълни Оля Генова.

Кметът на село Игнатица Иво Христов води групата до побитите камъни. По тях хората са се ориентирали при преминаване в планината. Спираме насред равно поле в Ржана планина.

"Срещу нас се намира връх Козница, най- високата точка на Ржана планина 1676 метра височина. В подножието на Козница е село Осеновлаг. Това е последното село тука с постоянно живеещи хора. Тук пред нас се намира римският път, пресичал е България, от Видин към Гърция. Хората, които са работили в Софийското поле по този път са се движели, това е бил ориентирът да минеш Ржана, защото много са се губили. Тук като падне мъгла няма преминаване", обяснява Иво Христов.

През лятото планината е посещавана от много чужденци. На "Люцка поляна", където е загинал най- младият Ботев четник, се прави и възпоменателна проява всяка година. Иво Христов се надява чрез НАТУРА 2000 да може да се направят заслони, беседки, пейки.

"Туристите са много. Лятото е осеяна с много хора и има нужда от тези неща. Ние трябва да предоставим на тези хора, които обичат планината, някакви удобства. Надявам се много по тези програми да се направят екопътеки, да качваме хората, да учим младите, да им показваме тези красоти, които не знаят, че ги има. Има и наши деца, които живеят тук и не са се качвали. По някакъв начин трябва да направим по- интересни неща, за да ги привлечем", смята кметът на село Игнатица.

Иво Христов смята, че би било добре да се направи екопътека по стъпките на Ботевите четници от село Зверино до местността "Люцка поляна" и походът "По пътя на Ботевата чета" да продължи и след 2 юни с ученици.

"Няма човек, който да дойде тук и да не се влюби... Тази планина Ржана е девствена. Нито имаме хижи, нито имаме заслони, нито имаме нещо. Моят интерес е като видя, че има много хора тук и ме търсят, умирам от кеф... По- добре да вървим в посока туризъм. Ние тук друго нямаме, което да направим в Балкана..."

Кметът се надява Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан" да окаже съдействие за оживяване на Ржана планина.

Още по темата- в звуковия файл.

Споделете

Ржана планина- там, където се връщаш отново

Галерия

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

Пазим ли живите човешки съкровища

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

За БНР

Радио Видин