В сезона на гроздобера получихме покана за гроздобер в село Цар Петрово. Стопанин на лозята е 90-годишният дядо Божин.
Лозето на дядо Божин е извън селото. Останали само двама човека, които все още поддържат лозята си. В този район в миналото са били лозовите масиви на хората от Цар Петрово, имало е и плодни дръвчета, сливи, череши, круши. Днес всичко е обрасло с висока трева, шипки и бурени. Хората ги няма.
Дядо Божин поддържа изрядно своето лозе. В него има винени и десертни сортове. Прекопава го с техника, която има, пръска го, гледа го като малко дете. А наесен лозето му отвръща с хубав плод. Казва, че това лозе е насадено, когато той е бил на 1-2 годинки. Това означава, че лозето му е връстинк.
Възрастният човек знае, че сам човек не може да смогне с брането на лозето, затова организира съселяните си, както и дъщеря си и приятели от града.
"Идваме рано сутринта, хората от селото вече са започнали да берат, влизаме в първия ред. Най-напред берем сензо, после следва мерлото, бялото грозде, ркацители. Най-накрая остава отела и виялата. Сортове, които дават невероятен аромат на ягодов и малинов вкус на червеното вино и които все още са съхранени в нашия край. В Европа тези сортове са забранени. Но пък хората в Северозапада харесват този сорт и той все още се отглежда."
Дядо Божин казва, че отелът е издръжлив сорт, може да се засажда директно от пръчка без подложка и не страда от известните опасни заболявания.
Нели живее отскоро в село Цар Петрово, от тук е мъжът й, и тя е от София и идва да живее в това северозападно селце, харесва й да помага на местните хора с каквото може, сега е на гроздобер:
"На такъв гроздобер, голям, ми е за пръв път.. Около декар и триста казват, че е .. Харесва ми, защото съм сред природата...Тук е хубаво, природата, хората.... Аз съм от София, тук се занимават с всичко, което е свързано със земята. Обичам да садя, да копая, да поливам, влече ме... Моите корени са от София, но няма нищо случайно, това че съм тук, не е случайно... Чувствам се като вкъщи...Това, което намирам тук, си е моето... Хората са добри, работят, тук има спокойствие. Ние лозе нямаме, но помагаме на хората, които имат нужда. Помагаме на дядо Божин, защото той не може сам... Колективността не се е загубила. За щастие, хората все още си помагат, задружността я има още ...."
Младенка Николова е пенсионерка, не е родом от селото, но живее тук, тя се включва в гроздобера:
"Гроздоберът даже приключва, в сравнение с миналата година е по-добра реколтата... В двора имаме няколко реда.... Тези лозя вече са изоставени... Мерлото, отел, ркацители, вияла - от тях хубаво вино става... Брахме 4-5 часа с почивки. Сам човек не може да се справи, трябва бригада..."
На следващия ден след гроздобера дядо Божин мачка гроздето, има си специална машина и с нея го обработва. След това го слага в предварително измитите бъчви, оставя го да ферментира и да отлежи, но не слага захар. И така за зимата е осигурен еликсир, лекарство за всички болежки.
Повече може да чуете в прикачените звукови файлове.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..