Пандемията изостри неравенствата в ЕС и затрудни достъпа на мнозина до училищно образование

Образованието е сред ключовите теми на Конференцията за бъдещето на Европа, която дава възможност на гражданите да споделят своите идеи за общо бъдеще. В приветствието си евродепутатът Ги Верхофстад, който е съпредседател на изпълнителния съвет на Конференцията, подчерта историческото значение на събитието и отбеляза, че за пръв път европейската политика ще бъде създавана не за гражданите, а от гражданите:

"В Европа говорим за реформи. Знаем, че имаме нужда от тези реформи, но е факт, че често се оказваме неспособни да се съгласим какви точно реформи са ни нужни, за да разрешим проблемите в Европейския съюз."

В Страсбург се проведе първият европейски гражданки панел. В продължение на три дни 200 европейци участваха в дискусиите, а сред темите, заедно с икономика и цифровизация, беше и образованието. През последната година образованието се промени, отбеляза Пиетро Титиера, преподавател в университета в Порто, който е сред експертите, участващи  в Конференцията:

"Говорим за Конференция за бъдещето, ето защо ние трябва да помислим на първо място за най-младите хора. Образованието на ранен етап е една от областите, върху които се фокусира Европейският съюз. Разглеждаме също и социалните аспекти на образованието на най-малките деца. На първо място трябва да имаме добро, качествено образование още от най-ранна детска възраст, за да могат да се формират силни граждани по-късно. Втората тема, на която искам да се спра, се отнася до качеството и полагането на грижи в образованието. Ние знаем, много неща са направени по отношение на количеството, но предстои да се свърши още много, що се отнася до качеството. Европейският съюз също иска да се подобри този аспект. През последната година и половина образованието значително се промени. Как да преосмислим образованието, по какъв начин, така че то да остане релевантно и да помага на хората да се справят с всички промени, настъпващи в света, като цифровизацията например."

Влиянието на пандемията и обучението в електронна среда през последната година и половина отчитат и от българското министерство на образованието. В България дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Това са само част от изводите на анализ на обучението от разстояние в електронна среда, изготвен от екип на Министерството на образованието и науката. Според анализа в по-малко от половината от училищата в големите градове всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12,5%. 

В училище "Цар Симеон Велики" във Видин достъп до обучението в електронна среда имат всички. Осигурени са компютри за децата, чийто родители не могат да си позволят да закупят електронни устройства, каза директорът Ирена Гъркова:

"Министерството още миналата година, в края на календарната година, с две поредни постановления на Министерски съвет  отпусна допълнителни средства на училищата, с които да купим устройства. Тази година влезе в изпълнение един проект на Министерство на образованието "Равен достъп до качествено образование в условията на криза", чиято цел е точно това- да се осигурят устройства и обучение на деца, родители и учители да работят с платформи. Ние по този проект също получихме впечатляващ брой устройства и сега очакваме още сто устройства. От 950 ученици ние сме подсигурили почти 300, а може би ще станат и повече от 300 устройства, което е една трета за семейства, които нямат тази възможност."

В основното училище във видинското село Раковица, със статут на защитено, което събира децата от няколко села, обучението през електронни платформи е на практика невъзможно. Дори от учебното заведение да осигурят компютри, повечето от децата нямат достъп до интернет у дома си, обяснява директорът Борислав Тодоров:

"Доста училища с такива деца това им е проблемът-интернетът. Нямам достатъчно компютри, но мога да осигуря на семействата, там са братя, сестри. Проблем е интернетът, който е доста скъп, на флашка е над 7-8 лева. Да вземеш над 20, това са още 200-300 лева на месец."

През миналата учебна година дистанционното обучение в Раковица е било на хартия. Наложило се е учителите да носят по места материалите за училище на децата. Рени, която тази година завършва основното си образование, се надява поне през тази учебна година заниманията да са присъствено в клас, защото от успеха й зависи дали ще може да продължи в желаното училище:

„Онлайн не е добре.“

Въпреки всички негативи, се оказва обаче, че обучението от дистанция все пак има и положителни ефекти. „България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време, обясниха от Министерството на образованието и науката.

Още през февруари Министерството подписа договор по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ за близо 110 милиона лева. Целта е да не се допусне прекъсване на образователния процес и приобщаващото образование в условията на кризи и да се противодейства на риска от отпадане в ситуация на обучение от разстояние.

До пролетта на 2022 година пък се очаква конференцията да изготви заключения и да формулира насоки за бъдещето на Европа, включително и в областта на образованието.