80 са жителите на селото, някога са били много повече, но процесът на обезлюдяване е засегнал и това село. Преобладава възрастното население, но има и семейства на средна възраст и по-млади с деца-ученици и деца, които ходят на детска градина в общинския център Мизия, казва Цветелина Димитрова:
"Повечето са възрастни хора в селото. Има и по-млади семейства, имаме новородени. По-големите деца пътуват с автобус до училището в Мизия. Спокойствието е най-важното в селото, инфраструктурата ,чистотата в селото. Имаме лекарски кабинет. Идват лекар и лаборантка веднъж на 6 месеца. Предстоят ни разговори - да идват веднъж в месеца."
Животът в село Войводово е спокоен, няма кражби по домовете и от дворовете, казва Цветелина Димитрова:
"Асфалтирахме улица с целева помощ от правителството, това е за момента, с община Мизия поддържаме добра комуникация...Нямаме проблеми и оплаквания...Да се подмени останалата част на водопровода е добре. ..Социалните ни прогами са: в момента имаме лични асистенти, те са четирима , има проект "Топъл обяд". С лекарства се снабдяват хората като пътуват до Мизия, имаме автобус ежедневно. "
По-голяма част от хората работят на територията на АЕЦ Козлодуй, по-малко са тези, които работят в животновъдството и селското стопанство - обяснява кметският наместник Цветелина Димитрова:
" Това е основното препитание на хората тук, работят в АЕЦ Козлодуй, центраата се намира на 25-30 км от селото.... Имаме земеделски производители, те са 4-5 човека и предлагат сезонна работа...Повечето хора отдават земите си под наем "
Оказва се, че има интерес за към селото и желание да се купуват къщи тук, обяснява кметският наместник:
"Има интерес към купуване на къщи от много хора, най-вече от София и от местни жители..Най-вече, защото е тихо, спокойно, селцето е много хубаво, с прави улици, инфраструктурата е добра, няма кражби. Общината е много близо, на 4-5 км, Козлодуй също не е далече..Хората не продават много къщи. В нашето село къщи на 2 етажа няма. На един етаж, с двор може да се намерят на цена от 3 до 8 хил.лв."
Лесно и приятно е да се работи с местните хора, казва Цветелина Димитрова:
" Хората са добри, задружни, винаги, когато имам нужда от помощ за почистване, за празника на селото и др, събираме се и работим всички заедно, и млади и стари..От община Мизия ни изпращат работници за почистване на селото...Гробищният ни парк е в добро състояние. Имаме идеи - сградата на изоставената детска градина да се реставрира, да се обнови и да се използва, а не да се руши. .."
Формулата за успеха на кметския наместник е в добрата комуникация, разбирателството. И всички да са здрави, за да работим заедно в бъдеще - казва кметският наместник Цветелина Димитрова.
81-годишният Людвик Йосифов Йосифов е роден в село Войводово в семейство на чехи. Той казва, че е последният останал чех в селото. Но и днес в семейството му говорят на чешки език, въпреки че съпругата му е българка. Спазва доколкото може чешките традиции, чешкия говор и всяка година пътува до Чехия, където живеят негови роднини. Наскоро в село Войводово на посещение беше чешкият посланик, който се срещна с жителите на това чешко село и разговаря с дядо Людвиг.
"Всичките ми роднини са в Чехия. Жена ми е българка. ..Чешки традиции почти нямаме вече. Няма с кой. Вкъщи си говорим на чешки с децата и жената. децата пишат, четат на чешки.....90% от хората са в Моравия, а сестра ми е в Словакия, в Търнава. ..Всичко е различно при чехите, живеят добре...Днес живеем добре, нормално...Работим колкото можем вече..."
Опитваме се да поддържаме селото си в добро състояние, казва Валентина Борисова е библиотекар-секретар в читалището в село Войводово. Тъй като в селото няма детска градина и училище, читалището остава единствената институция, която дава възможност на децата да се събират и да обменят идеи, да творят и да играят заедно. В близкото минало е имало певческа група, в която са участвали по-възрастни жени, но сега тя не е активна . Фолклорът тук не се различава от традиционния български, но има различни народни носии.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Актьорът Теодор Софрониев е роден в Монтана, живее в София, играе на театралната сцена във Враца, често отскача до белоградчишкото село Фалковец, откъдето са родовите му корени, но винаги намира време да се погрижи за усмивката си. Това обясни Тео в "Час при зъболекаря" и си спомни за първото си посещение в зъболекарския кабинет: "Имам спомени..
Самодейците при НЧ „Развитие 1928" – с. Замфирово ни канят на новата си постановка. Това е „Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич. Те вече са доказали колко са талантливи, постигнаха голям зрителски успех и спечелиха театрални награди със спектакъла „Варено жито" по Стоян Николов – Турлака. Талантливите самодейци от НЧ „Развитие 1928" – с...
Биографията на Farhod va Shirin, творчески дует от Узбекистан, не е изпълнена със звучни завоевания на световната музикална сцена. Въпреки това младите, красиви и талантливи солисти успяват да спечелят сърцата на своите сънародници. По време на кратката си кариера те създават няколко музикални шедьовъра. Талантливите младежи са почти на една и съща..
Пролет е. Майска. Малко непостоянна, но си е пролет. Радвайте и се. Всичко е цъфнало и вече и плодове има. Радост от живота. Това трябва да усещате. В „Неделник“ първо ще посетим един античен и пролетен празник в село Дреновец в община Ружинци, където за трети път се провежда възстановка на римския пролетен празник посветен на богиня..
Днес е Четвърта неделя след Пасха – на Разслабения. "Послушайте, братя мои, слово за днешното четиво от Деянията апостолски. В това четиво се говори за изцеляването от апостол Петър чрез името на Иисус Христос на разслабения Еней, човек от град Лида и за възкресението от мъртвите също от апостол Петър в град Иопия (Яфа) на една..
В литературата сравнително често човек може да попадне на книга, която да го накара да се замисли за собствените си желания, страхове и надежди. Далеч по-рядко събитие обаче е да попаднеш на книга, която да те накара да се замислиш за чуждите мечти, за чуждите копнежи и поводи за безсъние. Свикнали сме да се взираме в собствените си..
В "Професия хоби" ни е тръгнало на художници напоследък! И ако в предишната ни история гостенката рисуваше още от дете, с молив в ръка откакто се помни, то днешната ни героиня открива магията на рисуването по-късно в живота . Но това по никакъв начин не прави таланта ѝ по-малко впечатляващ. Напротив - личи си, че когато човек твори със сърце,..