Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ниското ниво дигитално-медийна грамотност е причината българинът да вярва на конспирациите за COVID-19

Георги Апостолов: Образователната система се нуждае от преструктуриране, за да отговаря на нуждите на ХХI век

Образование, а не технически промени

Снимка: Архив


"Уменията на ХХI век са базирани на информационна грамотност, критично мислене, здрав разум, елементарни неща, които работеха в аналоговия свят без никакъв проблем, но дигиталното цунами практически изключи тези механизми. Огромният поток от информация трябва да се посрещне от умение за сортиране. Заплахата е реална за живота и здравето на хората, уверено можем да кажем, че имаме хиляди жертви, дължащи се на тази липса на умения да се борави с информация или пък с липсата на такава", каза в "Посоките на делника" Георги Апостолов от Центъра за безопасен Интернет.

Експертът допълни, че нивото на медийната и дигиталната грамотност в България е едно от най-ниските по целия свят.

"Дигитално умение е в дигиталния свят да прилагаш елементарните принципи на критичното мислене, здравия разум, проверка на източниците. Основно усилията трябва да бъдат насочени към образоване на населението навсякъде, как да се справя с огромния поток информация в света, защото тя от дигитална става реална. Виждаме резултатите, България е един от най-трагичните примери във връзка с коронаинфекцията. Хората продължават да споделят манипулирани данни. Това означава, че информацията, която е най-важното в живота на човека, това е базата, върху която решаваме да действаме. Но как се отрази на обществото? Без защита от големите платформи, без филтриране на вредното съдържание, ние имаме 70 % от населението, което вярва, че ваксината е по-вредна от самия вирус".

По думите му световният проблем с дезинформацията може да бъде решен единствено чрез общи усилия, залягащи върху образованието.

"На практика обаче България е по-силно облъчвана от подобни теории на конспирацията. Никой не може сам да се справи с този проблем сам, обаче тревожното е, че много европейски програми, инициативи и т.н, залагат повече на технологическата част. Факт е, който се и признава от всички резолюции на Европарламента, че се споменава за необходимост от обучение. Уви, то отива често на заден план. Първият опит на големите онлайн платформи да избягат от отговорност беше, че разшириха достъпа до своите ресурси на самите сайтове, касаещи вредно съдържание, да предупреждават потребителите за какво да внимават, но хората не четат. Добре е да го има, но не решава проблема. Законовите мерки за проверка на платформите също няма да имат голям ефект, ако на преден план не се извади необходимостта от образоване на населението. Не само образователните системи, макар че те са бъдещето. Ако децата нямат тази грамотност, която наричаме дигитално-медийна, винаги ще попадат в капани. Опираме до нещото, на което образователните системи по света не са обърнални внимание".

Голяма част от проблемите, свързани с дефинформацията, в България се различават от тези в Западна Европа, обясни Апостолов.

"Това вече е факт, особено след като бивша служителка на Фейсбук изнесе доста тревожна информация за начините, по които тази социална мрежа работи, за сигналите, които получават - за незаконно съдържание, за вредно, за конспирации, за дезинформацията по повод коронавирусната инфекция. Проблемът е, че това действа само в големите държави. Проверителите работят основно с познатите световни езици, т.е малките страни с езици, говорени от по-малко хора, там реакция или е забавена, или липсва. За жалост, няма официални данни, за да установим колко точно дезинформация преминава през дадена страна".

Дигиталният свят е отражение на реалния, а от това изхожда основната необходимост от изгражданетото на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание.

"Вече и сред пълнолетното население, а и не само, имаме силно поддаване на фалшификации. Към нас се засилват сигналите на тийнейджъри, попадащи в елементарни клопки - да спечелиш награда, да си въведеш данните, защото ще има бонус, запознаване с хора онлайн, но без да са направили проверка. У нас се отделят дигиталните умения от медийната грамотност, макар че това е едно и също нещо. Това е работа с тип съдържание - дали получена покана за приятелство, т.е комуникационно съдържание, дали ще е споделена сайта от съмнителен сайт, всичко това се случва все повече. Дори да се увеличат часовете по информационна технология, дори да се засилят подобни инициативи като месец на киберсигурността и подобни дни на еди-какво си, това няма да реши проблем, защото акцентът е върху технологията. Децата с тях се оправят по-добре от всеки, но проблемът е, че не са научени, а това важи и за голяма част от възрастните, да пресяват информацията. Навлизането на дигиталното в ежедневието означава и едно заливане от премного информация, а затова е нужен филтър, да се научиш как да проверяваш".

През годините екипът на Центъра за безопасен интернет разработи методика за ранно обучение на дигитално-медийни умения на децата от 1 до 4 клас и стана съосновател на Коалиция за дигитално-медийна грамотност от началното училище.

"Не бих казал, че имаме някакви големи успехи. Една част от нещата - методиките, които разработваме, минават и се появяват на сайта на МОН, на РУО-тата, други наши инициативи, но това са частични действия. Ние говорим за необходимост от абсолютно преструктуриране на образователната система, т.е смяна на метода на работа. Той трябва да отговаря на нуждите и нагласите на това съвременно дигитално поколение. Когато работиш с тях в някакъв час, обясняваш им какви са опасностите в интернет, реакцията е подсмихване, защото прекрасно знаят и могат да изредят  какви са опасностите там. Проблемът е, когато лично се сблъскат с тази опасност, защото го няма този автоматизъм, няма го умението да се ориентираш в обстановката и да приложиш умения за сортиране, за работа с информация. Липсата на това умение те поставя в клопки. 

Интервюто с Георги Апостолов можете да чуете в звуковия файл. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50
Любен Добрев

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..

публикувано на 28.10.24 в 14:19
Мартин Дончев, зам.-кмет на Община Видин

Мартин Дончев: Средства има, очакваме съдействие от видинчани за оформяне на приоритетите за града

"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града.  "Ние от около 8..

публикувано на 25.10.24 в 16:13
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Северозападът е най-податлив на манипулации

В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път.  Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи?  Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания?  Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт  Стоил Цицелков..

публикувано на 24.10.24 в 10:00