Димитър Маринов - строителят на нова България

"От Лом Димитър Маринов се озовава в Рилския Манастир, където под покровителството на Неофит Рилски остава почти една година. Но съдбата му го принуждава да се върне отново в родния град, където се среща с учителя Никола Първанов - високо образован, голям ерудит, който успява да плени неговото сърце завинаги... Кръстьо Пишурка - неговият първи учител, Неофит Рилски и Никола Първанов са хората, които правят от детето Митко - личността Димитър Маринов. През 1875, учил последователно в Цариград и Белград, Димитър Маринов се връща отново в Лом, но този път вече като учител... Първите дни след освобождението Димитър Маринов е избран за председател на Ломския съдебен съвет, като такъв той участва и в Учредителното събрание, което е проведено в стария конак в Търново... От този момент животът на Димитър Маринов продължава много динамично. За кратко време е председател на Съдебния съвет в Силистра и Русе. През 1883 година вече е учител в ломската гимназия. Това всъщност е и неговата мечта - той просто иска да е учител, но по стечение на различни обстоятелства - заради знанията си, заради опита си - той много често е ваден от любимото си училище и са му налагани административни длъжности, които да заема. Така от 1887 е назначен за окръжен управител на Лом, още от следващата 1888 до 1893, тоест 5 години е директор на русенската мъжка гимназия... 

От Русе Димитър Маринов заминава за София, където в рамките на 1 година е директор на Софийската девическа гимназия, за същия период от една година е директор и на Народната библиотека, след това продължава като учител в Софийската мъжка гимназия. Като през целия този период той сътрудничи активно на периодичния печат. През 1900 година по предложение на екзарх Йосиф Димитър Маринов е назначен за главен редактор на Екзархийския вестник "Вести". И той със семейството си се мести в Цариград... От 1906 година е пръв директор и основател на Етнографския музей. Тази му дейност не продължава много дълго - конкретно до 10 март 1908 година, когато на 62 годишна възраст Димитър Маринов се пенсионира. Но заради своя опит и знания по време на Първата световна война е изпратен като окръжен управител в Кавадарци, където остава 2 години. Там той става свидетел на втората национална катастрофа и на рухналите национални идеали, които изживява много тежко, като това го кара да се оттегли окончателно от обществено политическата си дейност. 

От там той се прибира в Лом, където продължава да работи над ръкописите си... Неизброимо е книжовното наследство на Димитър Маринов. Изпод неговото перо са излезли десетки хиляди страници в областта на етнографията, историята, политиката, мемоарите, публицистиката. Сред най-значимите му трудове се откроява поредицата "Жива старина". Това са седем книжки, излезли в периода 1891-1914 година, в които Димитър Маринов представя етнографско изследване, много богато, което обхваща района на Северозападна България... Към неговото творчество трябва да се причислят и първата история на българската литература, която той пише, "История на град Лом и ломска околия" - това е книга, която си остава в ръкопис почти 100 години и е отпечатана почти един век след нейното написване... Като венец на своето творчество пише през 20-те години на 20 век своята богата автобиография. Творчеството на Димитър Маринов е оценено много високо. Още приживе на него, като за неговите творби професор Иван Шишманов споделя: "Трудовете на Димитър Маринов ще се четат и тогава, когато моите научни изследвания ще гният по лавиците на библиотеките и в скоби доуточнява, ако въобще им се направи тази чест". 

През 1921 година Димитър Маринов приема духовен сан, а през 1929 година, когато губи своята спътница в живота Виктория Вишурка Димитър Маринов  се оттегля окончателно от обществения живот до смъртта си на 10 януари 1940 година".

На 14 октомври 2021, на 175-тата годишнина от рождението на Димитър Маринов, на сградата на Ломския районен съд беше открит барелеф на големия наш общественик.