Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Печената църква” и история за основаването на село Зверино

Снимка: zverino.mezdra.bg

Случило се около 1420-1430 година:

Турците, които охранявали пътя Враца-Зверино-Орхание на ладията през река Искър, харесали хубавата Дамяна. Младата невяста често минавала реката, за да отиде на нивите към Челопешкото. Един от турците не само я харесал, но и започнал открито да я задиря и да обикаля къщата й. Оплакала се Дамяна на свекървата си. Мислила старата жена какво да направи и един ден казала на невястата: „Георги тази вечер няма да слезе от кошарата. Сега турчина ще мисли, че си сама и ще дойде. Аз ще бъда в собата. Ти не се бой. Посрещни го любезно, прави каквото той иска, не се противи, а когато забрави всичко, аз ще ти помогна”.

Стъмнило се хубаво. Кучето залаяло. Дамяна посрещнала агата. Изпълнила заръките на баба Цвета и когато мислела, че за нея живот вече няма да има, турчинът се свлякъл върху нея. Бабата го халосала по главата с обратното на секирата, измъкнала Дамяна изпод него, метнала една черга и заудряла с всичка сила, докато злодеят изпънал крака. Двете жени го увили в чергата, овързали го с дебело въже и го завлекли до Искъра. Забутали го в най-дълбокото на Куклица и го пуснали по течението. Никой не ги видял.

Пролетта реката придошла и буйните води изхвърлили трупа някъде в равнината. Сетили се турците, че това е този от ладията в планината, който безследно бил изчезнал есента. Разбрали, че е убит и хвърлен в реката и решили, че ще наминат през селото.

А наближавал Великден…

На големия ден мало и голямо тръгнало към църквата, която сами изградили преди десетина години по примера на Черепишкия манастир. Монах от манастира започнал службата и тогава се появили турците…

Залостили вратата отвън. Обиколили църквата със съчки и сено. Подпалили я отвсякъде. Огънят лумнал. Бързо стигнал гредите. Хората нямало откъде да излязат. Горели страничните греди, запалил се покривът. Горящи парчета падали върху молещите се, а те бягали от ъгъл в ъгъл, димът ги давел… Разбрали, че това е краят. Стените рухнали и нагорещените плочи ги погребали.

Случило се чудо. При падането, покривът се олюлял, изнесъл се леко напред и в задната част зейнала дупка. От нея полуживи излезли няколко души. Между тях бил и дядо Петко - човекът, който най-много участвал в строежа на църквата.

 В селото останали само спасилите се от пожара, тези, които на Великден били по кошарите, болните и недъгавите.

Тогава старият и мъдър дядо Петко събрал останалите свои съселяни и с тих глас заговорил: „Хора, не можем всички да умрем. Отидоха си нашите деца, жени и мъже, нашите майки и бащи. Не може живите да живеят с умрелите. Затова, мили хора, преместете се от другата страна на Искъра. Там направете своите къщи и там изградете новото село. Заклевам ви да го наречете Зверино. Нека докато свят светува, да се знае и помни зверството на турците”.

Послушали го. Преместили се и направили селото от лявата страна на реката, а дядо Петко останал да живее сам край „Печената църква” и да пали свещици за „Бог да прости” починалите.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05