Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актрисата Мара Чапанова - влюбена в театъра

6
Мара Чапанова, актриса
Снимка: радио Видин

В "Калейдоскоп" ще ви представим живота на една изключителна актриса, свързала живота си с видинския театър - Мара Чапанова. Тя не е от Северозапада, но обича този дивен и необятен край, и най-вече град Видин и красивата река. Три години тя играе в Драматичния театър във Видин и това са едни от най-прекрасните ѝ години, години, в които тя се учи на истинско актьорско майсторство, на задружност и сплотеност.


Родена е на 5 април 1935 г. в град Бургас. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство". През 1959 година започва професионалната си актьорска кариера във Видинския драматичен театър “Владимир Трандафилов”, тогава директор е Хачо Бояджиев. През 1962 г. Мара се премества в Народния театър за младежта - София, където играе до пенсионирането си през 1991 г.


Знакови роли в творческата ѝ биография са Флорела в "Учителят по танци" от Лопе де Вега, играна на видинска сцена, Здравка в "Изпити" от Драгомир Асенов, г-жа Бьов  в "Носорози" от Йожен Йонеско и др. Прави забележителна роля и в оперетата "Царицата на чардаша" от Имре Калман. Мара Чапанова демонстрира актьорските си  и музикалните си  таланти още като дете в предавания на БНТ, хор "Бодра смяна" и хора на Софийските девойки. Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания, но в последните години предимно в Алманасите на Дамския литературен салон "Евгения Марс".


Автор е на стихосбирките "П=3,14" и "Шапка с перо", както и на биографичната книга-портрет "Един негероичен герой" за покойния си съпруг композитора Георги Тутев. Днес продължава да играе на сцената на театър "Възраждане" в постановката "Бабината питка". В момента тя пише своята автобиографична книга "Запомнете ни весели!"


ВИДИНСКИЯТ ТЕАТЪР

"Това бижу - видинският драматичен театър! Обиколих много свят, видях много театрални сцени, но никъде не намерих като него!... Моят театър на мечтите! Там напролет се чуват топовните изстрели на чупещия се лед, лете - водни птици летят над укротените води, шлепове и параходи надуват свирки и сякаш приветстват тази сграда. Наесен водите се прегръщаха кротко с бреговете... Това бе моята любовна страст, единствената, която няма да ме напусне до самия край... Видинският театър с неговата  прекрасна  сграда си остава най-скъпа на сърцето ми!"

Актрисите Мара Чапанова и Цветана ДаковаВИДИНСКАТА ТРУПА
"С този автобус обикаляхме целия видински окръг. Обичахме да играем в село Арчар, там имаше прекрасна сцена. В Ново село, в Димово, във Връв, къде ли не... Стигахме до границата, играехме на малки сценички, които са измазани с кал и няма осветление, и ние играем с целия си ентусиазъм, никога не си позволихме да играем формално. Имахме забележителен репертоар и затова ни канеха да гостуваме и в София. Ние бяхме влюбени в театъра. Където ходехме в селата, хората ни даваха различни неща,  хората не са били отчуждени, имали са необходимост от среща с културата. Много съм благодарна на тази публика. След тоя тренинг във видинския театър, аз знаех, че човек винаги трябва да има чувство за мярка, да знае кой е той. "

РОЛИТЕ

"Много обичам да играя комедия. Най-сладкото е, когато излезеш на сцена, без да се преструваш, хората да започнат да се смеят, преди да си започнал да си играеш ролята, то е нещо, което или го носиш или не. Този контакт, когато се разсмее публиката от удоволствие, сърце, е това е другото заради, което си обичам професията... Трудно е да излизаш от роля, особено драматична роля, когато свърши представлението известно време не си на себе си. Трябва да се отърсиш, ако си бил наистина в това преобразяване."

ДЕТСТВОТО
"На 2 години семейството ми се премести да живее в София... Започнах да пея в хор "Бодра смяна". Това беше една школа, начин на живот... Започнахме да обикаляме следвоенна Европа, първото ни пътуване беше в Румъния, след това в Букурещ, после във Варшава, видях тази Европа, която се събуждаше за живот... Всичко това се натрупва в теб, опознаваш света, имаш някакви заложби, които започват да се развиват в музикално отношение и др. Развих най-различни способности. Това, че знаех езици, ми помогна много."

Мара Чапанова, актрисаРАДИО СОФИЯ
"От 1945 година започнах в радио София. Аз съм дете на радиото. Там съм получила голямото си естетическо образование и литературно. До нас беше Леда Милева, тя ни възпитаваше. Ние там живеехме, 3. и 4. клас съм била непрекъснато в радиото. Възпитаваха дар словото, пиетета  към литературата  и културата. Ентусиазмът беше забележителен, защото войната беше свършила. Приемаха това като мирно изплуване над мътилката. Това е една школа. Продължихме да правим детския радиотеатър. Радиото е другият ми втори дом."

ПИСАНЕТО
"Обичам да прецизирам словото, когато го пиша. Това е такава сладка работа... Пиша открай време... Книгата, която сега подготвям, е книга с есета, на различни теми - от детството до сега. За видинския театър има много неща.  И тя ще се нарича "Запомнете ни весели!". В книгите ми всички рисунки са мои. Понеже много съм се движила с художници и това е едно богатство,  прекрасна среда съм имала... Най-близкият ни семеен приятел е големият диригент Константин Илиев, бяхме неразделни... Това всичко ти отваря прозорчето към света и пътуванията също. И се чудиш как да побереш толкова впечатления, искаш да ги споделиш, но не всички хора се интересуват. "

Цялото интервюто с Мара Чапанова чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05