Когато е 14-годишен, след добре завършена учебна година, получава подарък акордеон. Отделя много време на свиренето и става все по-добър. Даже с приятели създават оркестър, с който свирят първоначално по квартални, а после и на танцови забави из целия Софийски окръг. Талантът му за рисуване е забелязан от негов приятел, докато са на бригада в Хаинбоаз. "Трябваше да се подготви украса за едно тържество", спомня си Донев. "После започнаха да ме убеждават, че съм роден художник". Кандидатства и е приет в Художествената академия. "Попаднах при Илия Бешков, който казано честно ме стягаше яко заради някои мои отклонения по това време - като студент свирех в един народен оркестър на акордеон и понякога "кръшках" от часовете. Играх и в танцовия ансамбъл "Маяковски" в столицата, но най-после, изглежда си намерих морето с неговите многобройни пристанища - анимацията". Така през 1954 г. Доньо Донев се дипломира в специалност "Графика", а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва.
На 28 ноември 2021 година се навършват 14 години от смъртта му. Въпреки, че другите го възприемат като Доньо Донев - известния - за мен си остава моя баща, сподели за Радио Видин, дъщеря му Живка Донева:
"Аз съм, както казват, инат дете. Понеже от много малка рисувам и се подготвях да кандидатствам в Художествената академия, интересно ми беше сценография, костюми история, такива неща и от много малка се подготвях за това нещо, рисувах много. Но като дете инатче казах, че няма да бъде това, за което дълго време съм се подготвяла и реших да кандидатствам във ВИТИЗ куклен театър, като ви казвам, че нищо не разбирах от куклен театър. Баща ми ми даде зелена светлина и каза "Поне е близко до анимацията това изкуство". Много ми е помагал и ми е давал винаги подкрепата си, разбирането. Да ви кажа честно сега в момента страшно много ми липсват разговорите с него, защото съветите, които получавах и досега си ги спомням и ми вършат работа. Старая се да предам тези неща и на дъщеря си... Той имаше една мисъл, която непрекъснато си повтаряше, казват хората, че била негова, но аз знам, че не е негова, някъде е попаднал на нея, но така винаги ми е казвал в трудни моменти "Когато водата ти дойде до устата - горе главата". Това си остана така семеен закон - да се преборваме с трудностите. Съвети, съвети - може би основният, който и досега спазвам е всичко с усмивка да приемам и да търся хумора, да търся веселото в дадената ситуация и това ме спасява, особено сега. Съвети и помощ, разбиране от баща ми винаги съм получавала и това липсва... Винаги е било така - подкрепа, разбиране, любов, обич. Това, което покрай него ми остана за цял живот е - много обичаше природата баща ми - научи ме на много неща, да обичам, не само природата, животните. Научи ме на някои тънкости, той беше рибар, и досега и аз се опитвам нещо такова. На отношението към изкуството. От малка ме научи как да гледам картините на дадена изложба, как да гледам кино, какво да чета. Наистина дължа на него изцяло, може би, културата си... Много неща не се знаят за баща ми от младото поколение. Може би едно от нещата, които и аз открих скоро, защото още му подреждам архивите, е че той е бил обявен за един от десетте най-големи аниматори в историята на световното кино. Това никъде не е писано, никой не го е съобщил, просто баща ми е живял в такива години, където това не се е котирало... На много хора е помагал, много млади хора ги е учил, но някак си в момента е забравен от тях. Но това си е българска черта, няма какво да коментирам. Такава е ситуацията - забравят се такива имена и той не е единствения, който е малко в паяжини, неговото име е в паяжини обгърнато. Надявам се, че ще дойде един момент, в който хората ще се обърнат и ще се сетят за тези хора".
Многобройни са наградите, които Доньо Донев получава не само от родните фестивали във Варна, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и Габрово, но и от международните форуми във Виена, Оберхаузен, Хихон, Рим, Тампере, Анеси, Варшава, Корк, Лондон, Техеран, Лайпциг, Мадрид, Солун, Мамая, Билбао, Краков.
В последните години от живота си Доньо Донев се връща отново към вестникарството - главен редактор е на вестниците "Тримата глупаци", "Четиримата глупаци" и списание "Фрас". Години наред предава опита и знанията си по Анимационна режисура на студентите в НАТФИЗ. Между многото си причини за гордост той изтъква, че неговите "трима глупаци" са единствените анимационни герои изкачили Еверест (отнесени там като талисмани от алпинистите Кирил Досков и Николай Петков). Но като един вечно търсещ творец казваше: "Аз своя Еверест като автор не мисля, че съм го качил. Сигурно няма и да го кача. Но по-важен за мен е стремежът към върха. Моя съм го съхранил". Стремеж, присъщ на тези, които прокарват пътища и оставят следа.
Повече чуйте в звуковия файл.
Забелязали ли сте как през празниците всичко сякаш се върти около подаръците ? Особено при децата - чакат с нетърпение големите кутии под елхата. Понякога това може да засенчи истинската магия на празника . Но пък подаръците не са само материални неща - те носят послание, грижа, внимание. Децата често не осъзнават това. За тях подаръкът..
През октомври ви разказахме за дългогодишния проблем на жителите от няколко жилищни блока във Видин, които нямаха осигурен достъп до улица . С разрешаването на този казус се зае Мартин Цеков , един от жителите в засегнатите сгради, който успя да привлече вниманието на институциите. След месеци на усилия и забавяния, сред които и..
Подготовката за празниците върви с пълна сила - трапезите се пълнят, а пазаруването на храни достига своя пик. Магазините са оживени, пазарите - препълнени с хора, които търсят най-доброто за празничната си трапеза . Именно сега от Българската агенция по безопасност на храните засилват контрола върху предлаганите продукти. Целта е..
Чувате ли вече коледния звън на хиляди звънчета? Да, Коледа наближава, а празничното настроение вече е при нас! Сега е времето да се позабавляваме и да тръгнем на една коледна разходка по света. Ще разберем кой как празнува Коледа, дали навсякъде децата трепетно очакват идването на Дядо Коледа с пълния с подаръци чувал : ) А кои са най- хубавите Коледни..
Зима-Коледа- Нова година-Трифон Зарезан-Лозичка- Грозде - Вино. И "Неделник". Хайде първо "Неделник". Другото ще почака. "Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен...". Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със..
Неделята, в която се намираме днес е Неделя пред Рождество Христово , в която се подготвяме за празника Рождество Христово. "Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята" (Евр. 11:13). "Тъй говори апостолът..
Две поредни години "Българската Коледа" помага за рехабилитацията на 5-годишния Тихомир Тимчев от врачанското село Михайлово . Момченцето страда от спастична церебрална парализа и хидроцефалия и процедурите са единственият му шанс да може да ходи сам. Физиотерапия всеки месец е препоръчана след оперативно въздействие върху редица мускули...