Гражданите също да могат да обявяват фалит

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 02.12 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За разработване на Закон за несъстоятелността на физическите лица настояват експертите от Съвета за икономически и публични политики. България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частноправните субекти, т.е т. нар "личен фалит".

В момента в страната ни има законодателство за обявяване на търговско дружество в несъстоятелност, но няма възможност фалит да обяви обикновен човек.

Темата тепърва ще става все по-актуална, обясни финасистът Никола Филипов.

Докладът представлява експертно изследване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Канада и Австралия, икономически анализ, социологическо проучване на общественото мнение за необходимостта от личен фалит и препоръки за бъдещи законодателни инициативи.

На европейската сцена България изостава с въвеждането на законодателство, свързано с личния фалит, посочи Владимир Сиркаров.

Експертите от Съвета по икономически и публични политики са изготвили подробен доклад за световната практика и според тях в българското законодателство трябва да бъдат изработени редица текстове, в които се защитават едновременно правата на хората, изпаднали в затруднена финансова ситуация и на кредиторите. 

62% от българите споделят, че не знаят какво представлява Законът за личния фалит, 13% знаят какво представлява, а 36% имат някаква представа. 69% от хората с доход под 500 лева на месец нямат изобщо представа от темата. 49% от българите обаче са на мнение, че трябва да бъде въведен правен режим на несъстоятелността на физическите лица, като малък процент не са съгласни да бъде въвеждано такова законодателство. Има опипване на почвата, но дефицитът на информация и неяснотта по темата е изключително сериозен, това са изводите от анализа "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти", разясни още икономическият анализатор Владимир Сиркаров.

При един тип производства несъстоятелността цели да удовлетвори кредиторите, доколкото е възможно, след което върху длъжника има редица ограничения и забрани. Като цяло производството е в по-голяма степен организирано като санкция върху него.

В друг тип производството повече се цели да се предостави възможност на длъжника да се освободи от натрупаните дългове и да продължи дейността си при условията на частично погасяване на дълговете. Следователно тук законовата цел е баланс между длъжника и кредиторите, вкл. предоставяне на стимул на длъжника да поиска сам откриването на производство, за да премине през него и да започне на чисто.

Липсват норми в законодателството, което да разрешава въпроса с личния фалит. Действащото законодателство не дава решение на въпроса, няма и действащо правно разрешение за една такава ситуация, каза адвокат Деян Драгиев.

Защо потребителската несъстоятелност е непозната в България? 

"В България състоянието на едно физическо лице, чието имущество радикално е по-ниско, се регулира от гражданско-процесуалния кодекс. Просто се стига до ситуацията, в която човекът изпада в своята дългова спирала. Нямаме действащо правно разрешение на тази ситуация. При търговското дружество - ако то изпадне в банкрут, има два пътя. Или бива оздравено, или стига до ликвидация. При физическата лице, ако се изпадне в елит, не престава съществуването. Оставя и много сериозният въпрос как физическото лице да бъде тотално освободено от неговите задължения. Много често се въвеждат специфични изисквания към лицето – да не може да заема държавни длъжности, да заема обществени функции, свързани с повишено доверие. Определени законодателства въвеждат и един морален елемент – след като се установи, че лицето е в състояние на фалит, какво трябва да бъде неговото поведение след това. Тези специфики произтичат от състоянието на длъжника. Несъстоятелността на физическото лице е свързано в голяма степен с неговото лично поведение. Профилът на длъжника е определящ".

"Има редица изследвания по отношение на това колко е ефективно въвеждането на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Има пряка корелация между високите стойности на БВП и наличието на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да постигнем доста по-високи нива на икономически растеж. Трябва да се търси простота в нормативната уредба. Такъв е случаят в Германия например. По отношение на България – има изследване на Европейската комисия, според което няма нормативна уредба, уреждаща потребителската несъстоятелност, което е проблематично. Според данните на ЕК въвеждането на такава подробна и добре разписана нормативна уредба може да доведе до следните неща в държави като България – до 3% повишаване на БВП. Говорим за милиарди позитив за българската икономика при наличието на едно такова ефективно законодателство. До 2% повишаване на заетостта в страната. Нови 600 хил. работни места".