Филип Гунев: Проблемът с корупцията не може да бъде решен единствено от съдебната реформа

Вътрешноинституционалната корупция ще е най-голямото предизвикателство пред новата власт

публикувано на 09.12.21 в 10:20

Снимка: www.csd.bg

Филип Гунев в ''Посоките на делника'', 09.12 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"За съжаление, доста по-сложно е, защото всяка една област, в която изпитваме корупция, в която бизнесът се сблъсква с корупция, за да се променят нещата, за да се промени и намали, трябва да има реформи и там. Единствено със съдебна реформа и единствено да се разчита на разследващи органи да борят високо корумпирани държавни служители или политици - няма да е достатъчно, ако отдолу имаме непроменени системи, институции, които имат всички условия и позволяват по всякакъв начин извършването на корупцията", каза в "Посоките на делника" Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи в три правителства.

Експертът посочи "Автомобилна администрация" като ярък пример за корупционни схеми.

"Има много дейности, сред които са провеждането на шофьорски изпити, а там винаги има втори начин, а друга дейност е контрол над пътя. Да оставим колко директори на тази агенция бяха арестувани, но ако не бъде реформирана и не и промениш системите и начин на работата, то остава да разчиташ на периодичните арести, които не водят до нищо. Трябва да реформираш самата агенция, начинът, по който работи, за да предотвратиш корупцията. Тя толкова масово е заразила много държавни институции или общини, че наказателната система не може единствено да се справи. Трябват структурни реформи в самите институции, да им се промени начина на работа, за да се постигне успех".

Време е за нулева корупция, каза съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков в изказване при откриването на 47-ия парламент.

Според думите на Гунев "нулева корупция" е утопично пожелание.

"Невъзможно е да няма корупция. Навсякъде има под различни форми. Може би Кирил Петков има предвид нулева толерантност към корупцията, което е по-постижимо. Нулевата корупция е популистко изказване. Аз имам известни резерви затова какво може да се постигне в кратки срокове. Сложните реформи, които трябва да се случат, аз не ги виждам да присъстват във визията на коалиционните споразумения, желанието и ноу хау екипа ги има, но надолу стотиците хора, които ще трябва да приложат и реално да направят тези реформи, просто надолу този екип го няма, не съществува, често компроментиран, не добре платен, не добре мотивиран, затова в България нещата вървят бавно. За две години нещо бързо да се случи не може, просто се съмнявам. Дори в най-добрите демокрации да осъдиш и да вкараш в затвора хора от високите етажи на властта става бавно".

Спряването с вътрешноинституционалната корупция ще е най-голямото предизвикателство пред бъдещото правителство, обясни още той.

"Това поколение, специално в това евентуално правителство, има кадърни и амбициозни хора, имащи желание да помогнат. Самите те знаят, че ще се сблъскат с администрация, която години наред не е била с такава задача и приоритет - да бори корупцията, да се освобождава от схеми. Това е предизвикателството - да накараш администрацията да работи, да се чисти от корупционните назначения, политическите назначения вътре в самата администрация".

Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет - това беше записано в частта за България във втория годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС, който е обвързан с отпускането на средства по европейски програми. Отбелязва се, че България е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 година.

"Прегледах наскоро тази стратегия. Не е амбициозна. Преписва отчасти предходната, без особена визия. Сегашното правителство трябва да я актуализира, ако има амбицията да промени нещата - да се актуализира с далеч по-амбициозни заявки за промяна. Заявките на бъдещото правителство не фигурират в тази стратегия. Ако просто тръгне да се изпълнява, никой няма да разбере дали нещо се е променило".

Реформата в системата на МВР не бива да остава на заден план, на мнение е Гунев.

"В една статия споделих моите наблюдения от публичните преговори, които наблюдавахме по линия на МВР. Говореше се за много и различни реформи - по-малко да бъде, по ефективно, но ако приоритет ти е да бориш корупцията, то основната реформа е как да направиш МВР по-ефективно в борбата с корупцията. Основното усилие трябва да бъде в посока деполитизация на МВР. Тя изисква собствена реформа, която да отдели министъра от полицията, да ги постави на една ръка разстояние, така че министирът да не може да си слага който иска полицай. Рашков не е първият, който смени всички директори на Областни дирекции, на отдели и т.н. Това са форми на политически назначения, това е начинът, по който се политизира системата, когато всяка политическа идва и си слага своите. Не само това, но министърът остава в позиция да следи изкъсо какви разследвания се правят. Това прави полицаите така да се съобразяват със силните на деня, разследват се "правилните хора". Тази политизация е от времето на БКП. Така го правят и всички след това. Да се промени това, реформата е отделна. Аз такава заявка видях в програмата на ДБ, изведена като топ приоритет, но по време на преговорите това не се спомена. Когато излезе официалното споразумение, ще видим приоритет ли е. Аз лично имам съмнение, че сегашният министър, който показа, че е склонен да използва МВР за постигане на политически цели, ще има желание за тази реформа".

Нарушения в близо 100 проекта от Северозападна България са установени, обявиха в свой анализ от Министерството на икономиката за ефективността на оперативната програма за периода 2014-2020 г., в който Северозападна България бе обявена за приоритетен регион при усвояването на безвъзмездните евросредства.

"Сложно е за контрол, става още по-сложно, ако не се инвестира достатъчен ресурс в правоохранителните органи, за да се подсили тяхата роля, да се създадат специални екипи, специални екипи от обучени прокурори, които не чакат просто да се сезират след медийни публикации. Този подход в България липсва. Нещата са или реактивни, или политизирани: или чакаме медиите да го извадят, или да се смени политическата обстановка, защото тогава започва атака над предходните управляващи. В цяла Европа е така, разследват се предните, което не е лошо, но като нямаш едни независими органи, чакаме просто смяна на властта, а не проактивно през цялото време да се наблюдават нещата и да се върши работа".

Разговорът с Филип Гунев можете да чуете в звуковия файл.