ЕП със законодателна инициатива за справедлива минимална заплата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Стефка Павлова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Евродепутатите одобриха през ноември мандат за започване на преговори по директива, която ще гарантира на всички работници в Европейския съюз /ЕС/ справедлива и адекватна минимална работна заплата. Законоустановена минимална работна заплата има в 21 от 27 държави. В България тя е най-ниската в Общността - 650 лева. Според видинчани, за да гарантира достойни условия за живот, минималната работна заплата у нас трябва да се увеличи:

"Поне 1000 лева, за да може да се живее нормално... Европейският съюз е Европейски съюз, значи колкото едните, толкова и другите трябва да взимат."

Проектът за директива не създава задължително ниво на минимална работна заплата в Европа. Създава правила, по които съответната държава трябва да определи коя е достойната минимална заплата на нейната територия. Има редица критерии, които са указателни, някои от тях са свързани с потребителската кошница, обясни българският депутат и член на Комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент /ЕП/ Радан Кънев:

"С идеята, че едно семейство от двама работещи с деца, дори ако двамата работещи са на минимална заплата, то трябва да е над прага на бедността. Ето нещо, което е важно за България, защото в България минималната заплата е заплата на работещи бедни. Ако едно семейство получава две минимални заплати и има деца, то е категорично под прага на бедността и това би било един аргумент, при приемане на директивата, в България да се влезе в социални преговори за нейното повишаване и по сектори, и по региони, и на национално ниво. И друг, може би най-лесно разбираемият и най-масово тиражиран в медиите критерий, е минималната заплата да бъде не по-ниска от 60 % от медианната или 50% от средната работна заплата."

Медианната работна заплата е тази, която взима най-голямата група работещи хора. В България тя е доста ниска, което определя и много ниските нива на доходи изобщо в страната. Затова за българите ще бъде важен критерият 50% от средната заплата, уточни евродепутатът:

"Това би означавало едно съществено увеличение на минималната заплата към момента, но този критерий не е задължителен. Аз предполагам, че най-вече малкият бизнес - хората, които сега, в кризата, трудно успяват да управляват предприятията си, за неквалифицирани работници това ниво е и недостижимо. Предполагам, че пак през преговори между социалните партньори ще достигнем до това ниво, но не веднага след приемане на директивата. Ще има един период, в който бизнесът да свикне, а бих казал и да обучи своите служители, за да може те реално да допринасят до този размер с труда си."

Директивата препоръчва като най-добър вариант определяне на минимална заплата в различните сектори чрез разговори между работодателите и синдикатите. Отчита се фактът, че заплатата, която се определя по сектори между социалните партньори, е най-добра, обясни Радан Кънев:

"Аз смятам, че държавите като България, с най-ниско ниво на възнаграждение, са в различно положение от северните държави. Ние нито имаме добри нива на заплати, за да кажем: "Нека Европа не ни се бърка", нито имаме тези добри нива на социален диалог. Имаме нужда да работим в двете посоки. Мисля, че таза директива дава на всяко правителство доста ясни указания в коя посока да работи, за да се стигне до по-добри нива на заплащане. Защото идеята, че нашият бизнес, нашата икономика, могат да бъдат конкурентни на база на ниски заплати, тоест да използваме бедността на нашите съграждани като конкурентно предимство, тази идея отдавна е компрометирана, най-вече с изтичането на работната ръка, всеки бизнес в България вече страда от недостиг на работна ръка, и надявам се, че всички разбираме, че със сегашните нива на минимално заплащане единственото, което можем да постигнем, е да губим хора. Разумно би било българското правителство да подходи гъвкаво в бъдеще и да търси възможности за определяне на различни минимални заплати по икономически сектори. Досегашните минимални осигурителни прагове са един добър старт в тази посока, а може би да се мисли за минимални нива на заплащане по региони."

Трябва да се насърчи колективното договаряне, категоричен е и председателят на Видинската търговско-промишлена Красимир Кирилов:

"Според мен това договаряне трябва да бъде направено на ниво различните браншове, различните предприятия, защото и видът труд, който се полага, и сложността, и много, много други критерии формират тази заплата. Така че няма как минималната заплата в един ресторант и в едно IT предприятие да бъдат на еднакви нива. Така че тук е разковничето и наистина може би трябва да се търси насърчаване, повишаване нивото на колективните договаряния в страната. Тогава вече ще можем да говорим за едно нормално заплащане в различните сектори." 

Преди дни Съветът на ЕС съобщи, че е одобрил своето становище по законопроекта. С това на практика се поставя началото на същинските преговори за европейско законодателство за минимална работна заплата.