Инфлация и доходи в края на годината- каква е заявката на новите управляващи?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Инфлацията ще се ускори до 4,5% до края на годината, според прогнозата на Министерството на финансите в актуализираната есенна оценка за икономиката. Тази година ще бъде отчетен ръст от 4%. Силното разпространение на коронавирусната инфекция продължава да влияе негативно на потреблението в страната, но оценката за растежа на икономиката остава непроменена спрямо есенната оценка, актуализирани са единствено факторите. Макар до края на годината да ни очаква по- висока инфлация, средногодишното поскъпване на цените ще бъде 2,4%, уточняват още от Министерството на финансите. Догодина, обаче средногодишната инфлация ще бъде 4,2%, което пряко ще се отрази на реалния доход на домакинствата. Актуализираната есенна прогноза бе изготвена на базата на допускането, че ще постъпят средства и ще започне работа по проекти на Плана за възстановяване догодина. Задържа ли се ръстът на инфлация в края на годината и какво се случва с доходите ни? Потърсихме за коментар Цветан Цветков, началник отдел Видин към Териториалното статистическо бюро Северозапад: 

"Последните данни, с които разполагаме са за октомври 2021 година. Спрямо предходния месец септември индексът на потребителските цени е 101.8%, тоест имаме увеличение от 1.8%. При хранителните стоки увеличението е с 1.6%, при нехранителните имаме увеличение от 3%, в общественото хранене имаме увеличение от 1% и при услугите увеличението е 0.7%. На годишна база в сравнение със същия месец на 2020 година индексът на потребителските цени е 6%, като при хранителните стоки има увеличение с 5.8%, нехранителните със 7.1%, в общественото хранене увеличението е с 4.9% и съответно при услугите увеличението е с 4.8%."- уточни Цветан Цветков.

Ден преди да бъде връчен мандатът за съставяне на правителство на "Продължаваме промяната" от Министерството на финансите публикуваха проектобюджета за догодина. Над седем милиарда лева дефицит и потенциален нов дълг от над 10 милиарда лева са заложени в него. От служебния кабинет предложиха от догодина минималната работна заплата да е 710 лева. Максималният осигурителен доход, който бе една от червените линии в коалиционните преговори, е определен от служебния кабинет на 3400 лева. Максималният размер на пенсията ще бъде 1500 лева и то от 25 декември тази година. С оглед повишаване ефективността на семейните помощи за деца, се предвижда увеличаване на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв.- за получаване на пълния размер на помощта. Постижими ли са тези изчисления? Потърсихме за коментар Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

"Ние в момента сме доста на тъмно от гледна точка на тези предложения, тъй като стана ясно, че проектобюджета за 2022 година няма да е това, което най- вероятно ще се гласува през януари или февруари. Има едно ясно политическо съобщение, което ни казва, че ще има конкретни мерки точно по отношение на цените на тока, подкрепа на бедните пенсионери и борбата с инфлацията ... Що се отнася до самата инфлация, на този етап нямаме индикации за нейното забавяне, броени дни преди публикуването на данните за ноември."- поясни Адриан Николов.

Максималният нов дълг догодина не може да надвишава 10,2 милиарда лева, като изрично е записана възможността да излезем на външните пазари. Нещо повече- лимитът по програмата за теглене на дълг на международните пазари се увеличава от 10 млрд. на 15 млрд. евро, но той няма как да бъде изпълнен изцяло в следващата година. Според средносрочната прогноза през 2024-та общо държавният дълг може да достигне 49 милиарда и 100 милиона лева. Дефицитът за догодина е изчислен на 5,1% от брутния вътрешен продукт, като се очаква той да започне да намалява през следващите две години и да спадне до 2,8% от БВП през 2024 г. У нас ръстът на минималната работна заплата отново породи полемики през последните дни по оста- работодатели и синдикати. Може ли ръстът на минималната заплата да доведе до проблем за икономиката ни- това попитахме още Адриан Николов от Института за пазарна икономика:

"Като че ли у нас имаше един много интересен дебат преди кризата, предложен от няколко работодателски организации за механизъм на минималната работна заплата, който да обвърже с някаква обективна икономическа характеристика от типа на ръст на цените, динамиката на пазара на труда, разширяването на БВП и т.н. Кризата, обаче сложи край на този дебат."

Видинчани също коментираха ръста на инфлация в края на годината и не скриха притесненията си от предстоящо евентуално повишение на цените на електроенергията за бита, което може да доведе до нов ръст на инфлацията в началото на следващата година. Нереалистичното увеличение на минималната работна заплата може да доведе до затваряне на цели сектори и да се окажем в ситуация на структурен проблем в икономиката. Такава е позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България. На преговори от последните дни синдикатите и работодателите не успяха да постигнат съгласие за ръста на минималната работна заплата в България за догодина. Потърсихме работодателска организация- разговаряме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Със сигурност ще окаже влияние върху редица сектори, защото много хора са на минимални работни заплати и когато това не е по линия на някаква подкрепа на заетостта, това вече е сериозен проблем за работодателите и те трябва да си променят стратегията и да преценят дали да уволняват хора, дали да съкращават работни места или да се преструктурират. Това, като се случва в края на годината и се имат предвид и другите разходи се превръща в един огромен проблем, особено за най- малките бизнеси."- подчерта Елеонора Негулова.

Какво казват синдикатите? Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова открои увеличението на пенсиите и доходите като съществен елемент от преговорите между коалиционните партньори преди дни. Според нея вдигането на минималната работна заплата до 700 лв. не е достатъчно, за да доближи страната ни до своите партньори в ЕС. Противоречията с работодателите по този въпрос продължават:

"Алтернативата на административното увеличение на минималната работна заплата е това ние с тях да договорим някаква формула, някакъв механизъм, по който да се определя минималното плащане за страната. Ние такова разбиране няма как да постигнем помежду си, тъй като те настояват така да бъде формулирано ограничението за минималната работна заплата, че тя да е по- ниска и от настоящата. Очевидно е, че синдикатите няма как да се съгласят с подобна постановка."- обясни Ваня Григорова.