В района има много малки рекички, една от тях носи името Златица, защото от нея се вади злато. Местните хора тук отглеждат най-вече картофи и малини.
Кметски наместник е Петранка Трифонова, нейните корени са от тук, живяла е в Монтана, но през 1992 година се връща със съпруга си в село Черешовица и се установяват тук. От 10 години е кметски наместник в селото:
"Черешовица е китно селце, но жителите много не пътуват, защото са възрастни хора. Повечето си идват децата им от града, пазаруват, донасят продукти... Лятото си идват от градовете, насадят си градинки и каквото си произведеш, това е... Ние сме в Балкана, горе е сръбската граница и имаше застава... За местните хора няма никакъв поминък, лошото е, че с всеки изминал ден селото замира."
До Монтана няма автобус, има автобус до Берковица, който идва 3 пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък.
Основен проблем на село Черешовица е влошеното качество на водата. От година и половина има спукан водопровод и в чешмите на хората тече мръсна вода. А иначе водата е чиста планинска, идва директно от планината, но хората са принудени да си купуват минерална вода в бутилки. Същият проблем има и в съседното село Котеновци, обяснява км наместник Петранка Трифонова:
"Имаме един проблем с водата и се борим и не можем да го постигнем разрешение с ВиК Берковица, управителят на дружеството, Захариева, само вика: "Малко хора сте, малко суми внасяте като такса за ВиК" , а то канализацията е 1975-76 година е правена, която има нужда от ремонт. Борбата е голяма, но никой не ни обръща внимание. Случаят е от една година и половина. Резултат нулев. Има спукана тръба и да се види къде е това, влиза пясък и шума и тече по чешмите. Ние хващаме директно от Балкана вода по тръби... Тръбите вече издишат, но ВиК не ни обръщат никакво внимание... Искаме съдействие, специално за водата."
Радио Видин се ангажира с въпроса за водата. Потърсихме управителя на ВиК Берковица, Даниела Захариева, за да коментира качеството на водата в селото, както и да даде разяснения за моментното състояние на ВиК мрежата в село Черешовица:
"По отношение за мътността на водата, на този етап няма открита действаща водопроводна авария, която да не е отстранена. Правен е обход на цялото трасе от каптирания извор до селото и не е открита такава авария. Според нас мътността се дължи на дърводобива, който се извършва над каптирания извор. Преминаването на тежката техника влошава качеството на водата. Дренажни са изворите и при едно замътняване това води до лошо качество на водата. Авариите и течовете, които се появяват на центъра на селото също се дължат на тежката техника. В момента водата е в добро състояние... Доколкото имам информация, дърводобивът е спрян и проблемите ще се решат..."- посочи Даниела Захариева.
Зимата вече е факт, а как ще се осъществява снегопочистването на пътя и улиците в село Черешовица, разказва кметският наместник Петранка Трифонова:
"Има фирма, която почиства цялата община и тоя човек си има трактор, с който ни почиства и при нас... Почистват ни се улиците, при нас снегът е много голям. Първо се почиства главния път, за да дойде хляба и автобуса..."
Село Черешовица е в планината, в миналото всеки род е имал своя гора, която е ползвана за сеч. Тук всяка къща се отоплява само и единствено с дърва, разказва кметският наместник Петранка Трифонова:
"В годините, когато се раздаваше гората, много от възрастните хора се опасяваха, че като декларират гората и подпишат въвод във владение ще им се наложи данък. И не подписаха. Проблем с дървата нямаме - бук, дъб, по желание, 54 лв е на кубик, това е такса на Горското... Всяка една къща си закупува... Оредява гората, всеки ден се товарят дърва, но голяма част от отрязаните буки вътре са гнили..."
В центъра на селото се извисява столетно иглолистно дърво, насадено в миналото от местните хора.
В село Черешовица хората имат лични стопанства, колкото за прехраната на семейството си, допълва Петранка Трифонова:
"Имаме един земеделски производител, гледа кози, двама гледаха пчели, но тая година казаха, че са измрели... Има хора, които искат да си купят къща в нашето село, няколко къщи се продадоха, но за продан няма... Около 100 са къщите, празни са, но не се продават... Една къща се поддържа трудно."
Благоприятен е климатът тук за отглеждане на малини, затова в миналото тук ТКЗС е садило големи площи с тази култура
В момента общо за селото са останали 10 дка с малинови насаждения, есенни малини...
В селото има църква "Света Петка", построена 1930 година, през 2013 година ѝ е направен ремонт, ползва се за празници, но все по-рядко, особено с ковид-ситуацията.
В селото живеят около 40 души, средната възраст е 70 години. Вечерно време по улиците минават язовци, лисици, чакали, споделиха местните в анкета:
"Пет човека на кръст сме и това е. Няма хора... Имаме си ловна дружинка, но няма прасета, народът изчезна, 38 човека е селото, а е било над 300 човека по времена социализма. Водопровод нямаме, път нямаме... Водата ни е мътна, това ни е проблемът на селото, не е нормално да живееш в Балкана и да пиеш мътна вода. ВиК казват, че е годна за пиене, платихме си за изследване - оказа се, че не е годна за пиене, но никой не обръща никакво внимание... Имаме автобус само до Берковица... Тук се разкарват чакали и лисици... Често се пукат тръбите, без хора нищо не става... Лошо, гората секат, водата ни е мътна... Каналът от селската чешма и отива долу в реката заринал се е и е обрасъл в капини, за това никой не говори в нашето село..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..
Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..
Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..
Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..
Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..