2021 г. за Северозапада- теми с продължение (ОБЗОР)

В разгара на предизборните кампании през изтеклата година, в които политиците за пореден път ни убеждаваха колко са загрижени за съдбата на Северозапада, потърсихме мнението на експертите- къде препоръчват те да се насочат усилията на властимащите, кое е реално изпълнимо, и кое- популизъм. Проф. д-р Андрей Захариев е роден във Видин, преподавател в Стопанската академия в Свищов:

"Действително Северна България е някак откъсната от това, което виждаме като показатели за столицата и Южна България. Много анализатори доказват с числа, с обективни данни, че Северна България изостава. И тук е парадоксът- от 1 януари 2007 година ние сме в Европейския съюз, където лайтмотивът на развитието е да се преодоляват различията и постепенно да има кохезия, да се достигат средните показатели. България като обща статистика постепенно достига средното, но има едно разкъсване в показателите за северна и южна България. За съжаление, именно във Видин, който е все пак царски град, столица на царство, през Свищов до Русе и Силистра, ако се загледаме вечер в жилищните комплекси, виждаме много тъмни прозорци и все по-малко светещи, което означава, че най-ценният ресурс на нас, северняците, а именно- хората, бягат, мигрират. Основният лек на това са инвестиции, реиндустриализация, нови транспортни и комуникационни линии, образование и добро здравеопазване. Всичко това иска национална политика в посока да се помогне на Северна България."

Процесът на демографски срив в Северозапада обаче не е необратим, смята доц. Георги Бърдаров, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет:

"Познавам примери за държави, които са били в много по-тежка демографска ситуация от България. Например Република Ирландия, която към 1950 година е в пълен демографски, социален и икономически колапс, несравним с българския днес, но сега е водеща по всички демографски показатели след правилните политики, решения и мерки. Изход от тази ситуация категорично има, въпросът е да тръгнем в правилната посока. Опорните точки са: образование, реализация, доходи, социална сигурност и вяра в институциите. Но без директна държавна помощ, няма да стане."

Северозападна България бе във фокуса на експертните преговори за правителство, които се състояха след последните за изтеклата година парламентарни избори. Бившият кмет на Мездра Генади Събков бе част от експертния преговорен екип в панела "Регионално развитие":

"Специално за регион Северозапад ще се постигне консенсус да има целенасочена инвестиционна програма, както и при отделни европрограми да има задължително допълнително точкуване, което да даде възможност фирми и граждани да имат предимство по отношение на съответните правила за участие. По отношение на инфраструктурата се постигна консенсус за бързо изграждане на пътя Видин-Кулата, този коридор е много важен за всички нас. Оптимист съм по отношение на добронамереността на всички участници в преговорите. Очаквам нещата да се развиват с по-бързи темпове от досегашните. Виждам, че разумът надделява над емоцията и това ще бъде в основата на взимане на прагматични решения. Ще успеем да постигнем консенсус по важните неща. И това вече се случва- точките, по които се споразумяхме в този панел "Регионално развитие", смятам, че са добра основа за бъдещото успешно развитие на регионите и на страната като цяло."

Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните в България е малко над осем пъти, стана ясно в началото на вече изминалата година. Средно този показател за държавите от ЕС е 5,5 пъти, което прави страната ни рекордьор в негативната класация. Годишният доклад за заетостта на Европейската комисия сочи, че наред с неравенствата България получава негативна оценка и по редица други показатели. В документа се анализира въздействието на пандемията от Covid-19 върху заетостта и социалното положение в Европа.

"Освен неравенството на доходите, тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. Има механизми, с които тази тенденция може да се преодолее. За България като конкретна мярка срещу бедността е например, въвеждането на необлагаемия данъчен минимум за хората с най-ниски доходи. А също и сваляне на ДДС за храните и лекарствата, както е в повечето държави от ЕС", обясни икономистът Румен Гълъбинов.

България остава на последно място в Европейския съюз и в класацията на „Трансперънси интернешънъл“ за справяне с корупцията. 44 е индексът на България, което поставя страната ни на европейското дъно по справяне с корупцията. В световен план България е на 69-то място. Това означава с 5 места надолу спрямо предходната година, когато е била на 74-о място.

"За съжаление не съм изненадана от резултата, защото това, което наблюдаваме през последните години, е, че някак си се засилва усещането, че живеем в овладяна държава. Държава, в която до голяма степен регулаторните и контролните институции не работят за обществения интерес, а по-скоро обслужват частни, политически или корпоративни интереси. Това, което излиза в годишното изследване за възприятието за корупция, е отражение на реалната ситуация в страната. През последните 4-5 години България запазва негативна тенденция. Това, в което сме се убедили през нашите инициативи, е, че няма универсално хапче за преборване на корупцията. Противодействието преминава през сериозна превантивна работа- обучение, образование и създаването на публични и прозрачни процедури за избирането на хората, които са на лидерските позиции в страната", обясни Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи.

Въпреки повишените цени на синьото гориво в края на годината, газификацията на домакинствата и на предприятията продължава да е предимство за всяко едно населено място. Европейският съюз поощрява въвеждането на щадящи природата енергоизточници, но какво могат да направят регионите, които нямат достъп до газопроводна мрежа, сред които е и видинска област?

Построяването на газопровода "Балкански поток" хвърли лъч светлина към надеждите за газификация на региона, защото преминава през област Видин преди да влезе в съседна Сърбия. Политици, общественици и представители на местната власт възлагаха надежди, че няма да е трудно да се изградят отклония от големия газопровод, с които да се захранят местните домакинства и производства. Дали обаче това е осъществимо?

"Необходимо е да се внесе заявление от съответната община, от общинско газоразпределително дружество или от някакво независимо търговско дружество, което има инвестиционни намерения за газификация на съответния град или община. Конкретно за Видин тези стъпки се предприеха възможно най-рано. Кметът на Общината и Общинският съвет са започнали процедура за създаване на такова газоразпределително дружество, водени са разговори с Министерството на енергетиката и от местни депутати, но за съжаление Министерството се отнася напълно индиферентно и не обръща внимание на тези заявления и на тези искания. Ако общините официализират нещата и публично поставят въпроса за тази газификация, за което сезират и ЕС, от който могат да получат и финансиране, газификацията би могла да се случи", обясни експертът от "Българския енергиен форум" с над 20-годишен опит в областта на газификацията Христо Казанджиев.

Основна външнополитическа тема през изтеклата година бяха отношенията ни с Република Северна Македония. Западната ни съседка настоява България да направи компромис и да даде зелена светлина по пътя на Македония към ЕС. Българските власти обаче категорично обявиха, че това няма как да се случи, докато Република Северна Македония не промени антибългарската си политика.

Правилен ли е този ход на българската дипломация или трябваше ли да направим компромис, за да отдалечим Македония от руското и сръбското влияние?

"Трябва да се знае, че ние не слагаме вето на приемането на Република Северна Македония в ЕС. Нейният прием в ЕС се подкрепя категорично, защото това е и стратегически интерес от страна на Република България. Ние обаче имаме основателни претенции към това доколко са изпълнени условията от страна на Република Северна Македония за начало на такъв преговорен процес. Важно е сега, на базата на прагматизма, а не на емоциите, да се види възможно ли е да се направи своеобразна "пътна карта", която да напълни със съдържание за съжаление останалия като лист хартия договор за добросъседство и приятелство, защото тук е един от ключовите проблеми- недействието на договора и, разбира се, очакваме корекция в публичното поведение на Република Северна Македония по отношение на България: на държавно ниво- злепоставянето на нашата страна с цел лобиране в полза на Северна Македония и друго, което е още по-важно, промяна в езика на омразата, който оформя тази отровна атмосфера по отношение на самото македонско общество", коментира Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие.

Сред най-добрите за страната ни новини от минаналата година бе представянето на българските спортисти на Олимпийските игри в Токио.  Игрите в японската столица ще запомним с най-доброто представяне на България от 21 години насам. Българските спортисти завоюваха шест медала- три златни, едно сребро и два бронза.

Първата олимпийска титла за страната ни от 13 години насам донесе 21-годишната Ивет Горанова. Каратеката от Долна Митрополия показа по безспорен начин, че е най-добрата в своята категория и спорт в целия свят.

"Ивет е лицето на новия спорт, олицетворението на новия дух, на младите, на децата. Въпреки всички проблеми и трудности в държавата, това дете проби като бургия целия елит на каратето. Въпреки че очаквахме от нея медал, защото всички знаем какъв път е изминала и какви успехи има, сме приятно изненадани от златото. Абсолютно всички успехи на българския спорт в Токио трябва да ни накарат да се замислим какво всъщност се случва, защо жените успяват толкова много и защо за мъжете е толкова трудно. Държавата наистина трябва да си промени политиката- така не става. Досега държавата правеше повече политика, отколкото спорт, сега е време да започнат да гледат по-правилно, по-експертно на нещата", смята треньорът на видинския клуб по карате Вардан Папикян.

След Ивет Горанова, състезателката по бокс Стойка Кръстева също се качи на най-високото стъпало на почетната стълбичка в Токио. Така за пръв път от 25 години насам България има олимпийски шампион по бокс. За представянето на 35-годишната българска шампионка разговаряхме със старши-треньора на видинския клуб по бокс "Бдин" Кирил Бушев:

"Беше перфектна, за мен най-добрата боксьорка на този турнир беше тя. Тактиката ѝ беше на ниво, изпълнението на тактическите указания бяха на ниво. За пореден път се доказа, че боксът не е уличен бой, а се играе с много вложена мисъл."

Олимпийската титла заслужи и българският ансамбъл по художествена гимнастика. Българките бяха без конкуренция в многобоя и спечелиха отличието, което досега липсваше във витрината на този спорт у нас - злато от Олимпиада. Видинчанката Мадлен Радуканова вече ще бъде помнена като първата българска олимпийска шампионка в художествената гимнастика. Тя е от видинско спортно семейство. Племеничка е на Златка и Мирослав Радуканови, които продължават да развиват леката атлетика в крайдунавския град. Нейната майка, Наташа, е бивша лекоатлетка, сега- инструктор в тенис клуб Малееви, а баща й, Милен Радуканов, е бивш футболист, понастоящем треньор и разбира се най-гордият татко в цяла България.

"Силно се надявам не само в гимнастиката, а във всички останали спортове да успеем да вдъхновим младите хора да започнат да тренират и да не се отказват от мечтите си. Не съм очаквала да спечеля олимпийската титла, надявахме се, мечтаехме за това всеки ден, но всичко може да се случи в спорта, така че не сме го очаквали. Златният медал тежи много. Най-трудният момент на олимпиадата беше между двете съчетания, когато наистина много ме заболя крака и не знаех как ще издържа второто. Но като цяло състезанието мина доста спокойно, беше приятно. Не беше натоварващо като другите състезания, които сме имали", каза олимпийската шампионка.

Повече- в прикачения звуков файл.