Във времена, в които сякаш все по-малко знаем за корените си, а все повече имаме нужда да се върнем към тях, на книжния пазар в България, в самия край на 2021 г., се появи една книга, която сякаш успява да начертае тази така необходима ни пътека за завръщане към познатото, уютното и най-вече родното. Самото заглавие на книгата изкушава, но по начин, който само балканският човек би разбрал и усетил очарованието му.
Тя се казва – забележете! – "Странната география на шкембе чорбата" на автора Иван Стоилов.
Не са много историите, които можеш не само да прочетеш, но и да помиришеш, че дори и да опиташ на вкус още от първия им ред. Тази обаче е точно такава. Тя е не просто българска – тя е балканска, а границите й се простират дотам, докъдето е разпространена и рецептата за приготвяне на това уникално ястие във всичките му разновидности, с всичките му регионални специфики и тайни добавки.
Балканите винаги са били друга вселена, съществуваща сякаш в друго измерение, но в неразривна връзка с тук и сега. Те са "черната дупка" на Европа, като че ли откъснала се от третия свят и необяснимо как попаднала из тези цивилизовани ширини. Място, където сме еднакво заедно и еднакво разделени, но каквито и различия, междусъседски спорове и национални дрязги да имаме, каквито и исторически и културни (не)истини да стоят помежду ни, това никога не е било пречка да седнем на една маса, на по една… шкембе чорба.
Шкембе чорбата няма място в съвременните представи за етикет и добър вкус. Няма да я намерите в менютата на изисканите ресторанти, както няма да видите там някого като бившият затворник Петър, в износени и изцапани с пръст и трева дрехи, повлякъл на гръб съдбата си. Това специфично ястие е намерило убежище в малките закусвални със съмнителна хигиена, разположени из потайните задни сокаци на мегаполисите или дълбоко в недрата на планините, в селските кръчми, където кръчмарят с добра рецепта е по-важен дори от кмета.
Именно шкембе чорбата се явява основен герой в този малко тъжен, малко весел, но и странно мъдър роман. Шкембе чорбата като обединяващото звено между народи и религии, за което няма гранични бразди, като неразкъсваемата връзка, "ухаеща" на чесън, оцет и мляко (а понякога и на други неща, в зависимост от това в коя шкембеджийница и при кой майстор на чорбата си седнал) между урбанистичния ад на София, сокаците на Истанбул и едно забутано странджанско село, където те чака най-трудната прошка, но и най-вкусната шкембе чорба. И пак тя като онази невидима спойка, която прави Балканите и хората им това, което са.
Двамата приятели Спас и Павел са на път да осъществят проекта на живота си – проучване, финансирано лично от "National Geographic", единствено по рода си, по вкуса си и аромата си. Те ще начертаят карта, но не каква да е, а такава с най-добрите шкембеджийници на Балканския полуостров. А всъщност идеята е да се проучи и опише как – макар и уж твърде различни – тук, на Балканите, сме толкова близки, почти роднини. Обичаме и мразим, гордеем се и се срамуваме от едни и същи неща, по един и същи, човешки начин. И да се покаже, че макар и всеки сам по себе си единствен и неповторим, заедно сме твърде еднакви и най-вече единни. Че всички вървим по една и съща балканска пътека, очертана не с трохи и светещи камъчета като в приказката за Хензел и Гретел, а със ситно счукани парченца чесън, лют червен пипер (без семките, защото са признак за лош вкус) и с мляко – понякога прясно, понякога кисело, според предпочитанията на клиента.
И всичко това се случва не на чаша отлежало ирландско уиски, нито над чиния с традиционна испанска паеля, а край димяща купа с шкембе чорба, приготвена табиетлийски по рецептата на цяла върволица от поколения майстори-готвачи.
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..
Паметник на Апостола на свободата ще бъде открит в Брегово. Паметникът е дарение от проф. д-р Иван Гаврилов и е поредния жест на известния родолюбец. "Делото на Апостола е увековечено много отдавна, още с бесилката, когато е дал живота си за свободата на отечеството. За съжаление младото поколение има много бегла представа за нашите..
Въпреки лекото понижение на температурите лятото не е свършило. Този петък ни очакват високи температури от порядъка на 35-38 градуса. Лятото ще продължи поне и първите 15-20 дни през септември. Максималните температури могат да се повишат, сочи средносрочната прогноза. Тя зависи от един тропически циклон, който в момента се намира в..