8
Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.
Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.
ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."
ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."
ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."
СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Нови STEM кабинети по роботика бяха открити днес във видинското училище "Любен Каравелов". STEM центърът се състои от два кабинета по компютърно моделиране и информационни технологии, работилница по роботика и кабинет по география и икономика. Има и 6 високооборудвани класни стаи. Два от кабинетите са оборудвани с 75 инчови интерактивни..
Изложба на художника Петър Йедличка ще бъде подредена утре в художествена галерия "Никола Петров" във Видин. Петър Йедличка е художник с богато международно присъствие - роден в Брно (Чехия), завършил Национална художествена академия (НХА) в София. Творбите му се отличават с експресивна живопис, темите, върху които работи, често са..
Излезе от печат най-новата книга на Светла Дамяновска . Книгата е с метафоричното заглавие "Силни в слабостта си" и съдържа 11 разказа и 11 есета на разнообразни теми, засягащи съвременното общество. Интересното е, че това е книга, която в себе си съдържа две книги, обединени в едно общо книжно тяло, обясни авторката Светла Дамяновска...
В началото на октомври ви разказахме за притесненията на жителите на град Дунавци от повторно наводнение от река Войнишка. Тогава хората сигнализираха, че почистването на реката е извършено само на отделни места, а извадената растителност и наноси не са извозени. Хората се притесняват, че при ново покачване на водите може да се повтори бедствието от..
Малчуганите от детска градина "Слънчева дъга“ в монтанското село Медковец вече садят и отглеждат зеленчуци, билки и цветя в свое опитно поле. Проектът се нарича “Мечтатели с ботушки” , а идеята за него е на директора на детската градина - Тотка Рибагина . Инициативата е осъществена по проект по националната програма "Хубаво е в детската..
В навечерието на духовния празник на Видин - Димитровден, станаха ясни победителите в конкурса за есе " Видин на 16 - ако градът беше тийнейджър". Конкурсът е на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев“ Видин, с подкрепата на проф. Димитър Стоянов и Община Видин. Есета за конкурса писаха ученици не само от Видин, след тях..
Днес ни гостува журналистът и пътешественик Георги Милков. Макар и пътеписи, разказите му всъщност са пътешествия не само до различни дестинации, но са и пътувания до хората, до душите на различни народи. Пътувания в историята, в традициите, в познанието за света през очите на много и различни мъже и жени. Поводът да говорим за него е..