Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учителят от Големаново Петър Янков

8
Снимка: личен архив
В "Калейдоскоп" ще ви разкажем за живота на един достоен човек с висок дух и хуманни убеждения - Петър Янков - известен на видинската общественост като  бележит  учител, всеотдаен и талантлив. Колежката му Лиляна Громкова казва за него, че е истинско бижу, находка в българското образование. В книгата "Бележити видински учители" авторът Генади Вълчев посвещава  на Петър Янков 10 страници.  

Той е роден в село Големаново на 12 юли 1931 година, в средно заможно селско семейство, което има 90 дка земя. 
Основното си образование получава в родното си село. Трайно въздействие върху него оказва учителят му Пеко Цанков, диригент на училищния, читалищния и църковния хор, оказал трайна следа в културния и духовен живот на селото. През 1944-45 година Петър Янков е ученик в Кулската гимназия.
Тогава баща му се разболява от туберкулоза. Затова  Петър е принуден да прекъсне образованието си и да се върне на село, за да помага в земеделската работа на майка си. Сестра му Невена е студентка в университета и също трябва да бъде финансово подпомагана.  За съжаление, следващата година той също се разболява от туберкулоза и остава на лечение  в болницата. Проявява интерес към идеите на земеделците и става  член на опозиционния земеделски младежки народен съюз "Никола Петков". За това го изключват от ДНМС,  когато е ученик 10. клас  в гимназията. През 1951 година се дипломира с отличен успех. На тържественото връчване на дипломите, неговата е връчена накрая,  като предупреждение за различните му убеждения. През 1952 година свързва живота си с неговата бъдеща съпруга Цветана Дичева, тя е от неговото село и  е разпределена като учител в Големаново. Три години кара задължителната военна служба като трудовак,  откъдето се връща в родния край с разклатено здраве.  По предложение на съпругата си през 1955 година кандидатства в Института за прогимназиални учители във Враца. Предполага, че няма да бъде приет, защото няма да получи така необходимата характеристика от ОФ за политическа благонадеждност. Съдбата е благосклонна към него - директорът Димитър Средков, който като вижда отличното му представяне по литература,  го приема без такава характеристика. Младият Петър Янков завършва института с отличен успех. И въпреки, че като отличник трябва да работи там, където живее, не му се дава такава работа. Три години работи като учител в по-далечни села, обикаля в студ и пек. През 1959-60 година работи в училището в Бойница. Всеки ден изминава разстоянието от 10 км от Големаново до Бойница през нивите за по-пряко. В неговия час на урока му по литература присъстват инспектори от министерството на образованието. Остават възхитени от неговата работа и веднага е включен в списъците за младежи, които да влязат във ВУЗ. Така учителят Янков започва своето задочно следване в специалността "Българска филология" в Софийския университет.   Записва допълнително обща психология и педагогика във Философско-историческия факултет. Осъществена е негова дългогодишна мечта. Когато за пръв път влиза в сградата на университета, той коленичи и целува прага му.  Завършва с отличен успех.  Дипломната му работа е уникална, защото представлява обстойно изследване говора на село Големаново. През 1960 година започва да работи като учител в родното си село в Големаново, така минават  4 години като учител и две години като директор на училището. Работи и като председател на читалището. През 1966-67 година Петър Янков се премества със семейството си в Кула. 25 години  работи като учител и заместник-директор по учебната дейност  в училището в град Кула. По онова време училището е сред най-добрите в страната и става базово на министерството на народната просвета, като се  изпитва нов модел на ЕСПУ, с 12 годишно обучение.

Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните  училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор  на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е  с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях  стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.

Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.

ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше  много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност  и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."


ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за  непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."

ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."


СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Еми в градината, където отглежда зеленчуците си.

Завръщане към корените: Емилия Йорданова и пътят ѝ обратно към Северозапада

Днес ви срещаме с една изключителна жена – Емилия Йорданова , на 42 години. Родена в Белоградчик, с корени от живописното село Стакевци, тя прекарва първите седем години от живота си в Димово, отгледана от своите баба и дядо. След това пътят ѝ я отвежда в столицата, където завършва френска гимназия. Това я подтиква да продължи образованието си..

публикувано на 17.09.24 в 17:45

Видински ученици се представят отлично при практика в голяма ресторантска верига

Отлично се представиха на производствената си практика учениците от ПГТ "Михалаки Георгиев" във Видин. С много добри отзиви за тяхната работа са работодателите, които ще продължат взаимоотношенията си с гимназията, казва техният учител Аксиния Петрова, която преподава учебна практика по предмет "Кулинарни изделия и напитки за..

публикувано на 17.09.24 в 15:00

Малки художници от Монтана с престижни отличия от Токио

Отличия от участието си в конкурс в Токио получиха трима възпитаници на студио "Рени арт" в Монтана. Седемгодишната Катерина Трифонова бе наградена със сребърен медал , диплом и предметни награди.  Натали Петрова и Цветелина Траянова получиха бронзови медали, каза  преподавателят им по рисуване Таня Василева : "Много съм щастлива да..

публикувано на 17.09.24 в 14:00

Да се забранят ли мобилните телефони в час

Да се забрани използването на мобилните телефони от учениците в учебните часове е предложението на Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа". В световната практика има два модела за регулиране на правилата. Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на консенсуса, смятат от синдиката. За мнение потърсихме Юлиян Петров ,..

публикувано на 17.09.24 в 12:55

Нов живот за село Динково

Село Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. Те успяват да привлекат и други хора, които да купят имот, да го ремонтират и да живеят тук.  Бисерка и съпругът ѝ са..

публикувано на 17.09.24 в 12:15

Изкуството на надеждата: Артисти по перманентен грим в подкрепа на онкоболни пациенти

Днес обръщаме внимание на нещо, което винаги е било актуално, винаги и ще остане такова. Ще говорим за красотата. Но загубената. Тази красота, която ти я отнема една от най-тежките диагнози, която човек може да чуе - рак.  Милиони жени по света вследствие на онкологични заболявания губят това, което е най-женското у една жена - коса, мигли, вежди...

публикувано на 17.09.24 в 11:45

Игри от миналото и забавление без екрани очакват децата на Монтана

На 22 септември Монтана ще се превърне в едно истинско игрище за деца и техните родители. В предпоследната неделя от месец септември ще се състои второто издание на кампанията "Дигитална хигиена" , която тази година ще премине под мотото "Детство мое" .  Сайтът "Призни" започва кампанията миналата година, като една от целите е да повлияе на..

публикувано на 16.09.24 в 17:00