Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.
Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.
ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."
ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."
ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."
СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Днес ви срещаме с една изключителна жена – Емилия Йорданова , на 42 години. Родена в Белоградчик, с корени от живописното село Стакевци, тя прекарва първите седем години от живота си в Димово, отгледана от своите баба и дядо. След това пътят ѝ я отвежда в столицата, където завършва френска гимназия. Това я подтиква да продължи образованието си..
Отлично се представиха на производствената си практика учениците от ПГТ "Михалаки Георгиев" във Видин. С много добри отзиви за тяхната работа са работодателите, които ще продължат взаимоотношенията си с гимназията, казва техният учител Аксиния Петрова, която преподава учебна практика по предмет "Кулинарни изделия и напитки за..
Отличия от участието си в конкурс в Токио получиха трима възпитаници на студио "Рени арт" в Монтана. Седемгодишната Катерина Трифонова бе наградена със сребърен медал , диплом и предметни награди. Натали Петрова и Цветелина Траянова получиха бронзови медали, каза преподавателят им по рисуване Таня Василева : "Много съм щастлива да..
Да се забрани използването на мобилните телефони от учениците в учебните часове е предложението на Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа". В световната практика има два модела за регулиране на правилата. Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на консенсуса, смятат от синдиката. За мнение потърсихме Юлиян Петров ,..
Село Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. Те успяват да привлекат и други хора, които да купят имот, да го ремонтират и да живеят тук. Бисерка и съпругът ѝ са..
Днес обръщаме внимание на нещо, което винаги е било актуално, винаги и ще остане такова. Ще говорим за красотата. Но загубената. Тази красота, която ти я отнема една от най-тежките диагнози, която човек може да чуе - рак. Милиони жени по света вследствие на онкологични заболявания губят това, което е най-женското у една жена - коса, мигли, вежди...
На 22 септември Монтана ще се превърне в едно истинско игрище за деца и техните родители. В предпоследната неделя от месец септември ще се състои второто издание на кампанията "Дигитална хигиена" , която тази година ще премине под мотото "Детство мое" . Сайтът "Призни" започва кампанията миналата година, като една от целите е да повлияе на..