Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека - Видин

"Гаргара" за четене

Снимка: Радио Видин

Тази седмица препоръката на Валентина Вълчева, от Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин, е за един по-особен роман – "Гаргара" на македонския автор Игор Станойоски. Ето и подробностите: 


Романът дебютира на литературната сцена у нас през 2018 г.  и определено заслужава читателското внимание. В зависимост от това как ще бъде погледнат, това може да е разказ за една изгубена и намерена любов, но също може и да е за тираничната власт, която смазва хората и техните съдби, както твърди още корицата на книгата. "Гаргара" е разказ колкото македонски, толкова и интернационален, защото в него се разказва за това как един порочен режим може да преследва и унищожава индивида, как интелектът и непримиримостта могат да се превърнат в причина да си неудобен, преследван, и дори да бъдеш убит. Просто защото имаш дързостта да мислиш по различен начин.


Главният герой в тази история не е човек. По-точно не е един човек, още по-малко пък разказвачът, през чийто поглед и светоглед я проследяваме. Главният герой е мистериозен бар със странното име "Гаргара", появил се през 1962 г. в подземията на западноукраинския град Лемберг или както ние го знаем – Лвов. Отворен, а после изчезнал, оставил след себе си само градски легенди и мрачни слухове за бунтари и предатели, за хипита и тайни служби, за интелектуалци и потисници, но и за една неосъществена любов, разбита от нацистките престъпления по време на Втората световна война. А единственото сигурно нещо, останало след това мистериозно място, сякаш за да доказва на невярващите, че всичко това не е било просто нечия фантазия и начин да се справи с мракобесието на един угнетяващ, жесток и садистичен режим, е овехтяла книга за похвали и оплаквания, съхранила между страниците си спомена за посетителите на кафенето.

И въпреки че историята се развива в Лвов, тя е и пряко, и косвено свързана с Македония. Свързана е всъщност с всички, които по някакъв начин са попадали в плен на онези репресивни режими, за които мислещият, различният, непредвидимият ум е заплаха от национално значение и трябва да бъде счупен и промит или унищожен и заличен.

И ето че "Гаргара" оцелява някак до наши дни, когато през 2004 г. един млад човек решава да го възкреси по спомените на малцината, които го пазят като част от младостта си. Отново е трудно и несигурно време, различно и все пак много подобно, както се оказва, на онова, другото. Сякаш нищо не се е променило чак толкова. Време на престъпност е, на политически борби, кризи и рекет, в което нашият главен герой иска само да обича своето момиче и да разплете тайната на оригиналния бар "Гаргара" от преди четири десетилетия. Но може би иска твърде много.

Романът "Гаргара" представлява сложна плетеница от няколко сюжетни линии. Действието елегантно скача в минало и настояще, разплитайки нишка по нишка тайната на мистериозното подземно кафене и неговите "хипита", превърнали се в държавна заплаха заради нахалството им да бъдат свободни хора и свободни умове. Но ако си мислите, че това са отминали времена, отминали герои и злодеи… не, не са. Защото ето, и днес имаме младия, несигурен и любопитен романтик Орест, който възкресява "Гаргара", докато се опитва да спечели своята Кристина, имаме тайни агенти от КГБ без особени скрупули, имаме сервитьорката Оксана, а имаме и трагично разминалите се някога Марика и Сарафил, на които съдбата дава втори и последен шанс. Имаме и бърза заигравка със стария спор за македонския език, чието въплъщение е Гергана – преподавателката по български в университета. Имаме преподаватели и студенти по български, македонски, словенски, сръбски и хърватски език – новите будни умове, все така неконтролируеми, все така заплашващи режима на деня, неудобни, пречка в краката на облечени във власт амбициозни престъпници.

И някак неусетно едно нищо и никакво кафене, станало притегателен център за интелектуалци и непримирими характери, се превръща в символ на борбата не на цял един, ами на много народи. Борба, която познаваме твърде добре, защото все още я водим и тук, у нас. Превръща се в символ на недоволството, съпротивата на отделния човек срещу насилието, срещу наложените несправедливи норми, но също така се превръща и в символ на изгубеното и преоткритото. На увереността, че винаги има смисъл да се бориш.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25