Романът дебютира на литературната сцена у нас през 2018 г. и определено заслужава читателското внимание. В зависимост от това как ще бъде погледнат, това може да е разказ за една изгубена и намерена любов, но също може и да е за тираничната власт, която смазва хората и техните съдби, както твърди още корицата на книгата. "Гаргара" е разказ колкото македонски, толкова и интернационален, защото в него се разказва за това как един порочен режим може да преследва и унищожава индивида, как интелектът и непримиримостта могат да се превърнат в причина да си неудобен, преследван, и дори да бъдеш убит. Просто защото имаш дързостта да мислиш по различен начин.
Главният герой в тази история не е човек. По-точно не е един човек, още по-малко пък разказвачът, през чийто поглед и светоглед я проследяваме. Главният герой е мистериозен бар със странното име "Гаргара", появил се през 1962 г. в подземията на западноукраинския град Лемберг или както ние го знаем – Лвов. Отворен, а после изчезнал, оставил след себе си само градски легенди и мрачни слухове за бунтари и предатели, за хипита и тайни служби, за интелектуалци и потисници, но и за една неосъществена любов, разбита от нацистките престъпления по време на Втората световна война. А единственото сигурно нещо, останало след това мистериозно място, сякаш за да доказва на невярващите, че всичко това не е било просто нечия фантазия и начин да се справи с мракобесието на един угнетяващ, жесток и садистичен режим, е овехтяла книга за похвали и оплаквания, съхранила между страниците си спомена за посетителите на кафенето.
И въпреки че историята се развива в Лвов, тя е и пряко, и косвено свързана с Македония. Свързана е всъщност с всички, които по някакъв начин са попадали в плен на онези репресивни режими, за които мислещият, различният, непредвидимият ум е заплаха от национално значение и трябва да бъде счупен и промит или унищожен и заличен.
И ето че "Гаргара" оцелява някак до наши дни, когато през 2004 г. един млад човек решава да го възкреси по спомените на малцината, които го пазят като част от младостта си. Отново е трудно и несигурно време, различно и все пак много подобно, както се оказва, на онова, другото. Сякаш нищо не се е променило чак толкова. Време на престъпност е, на политически борби, кризи и рекет, в което нашият главен герой иска само да обича своето момиче и да разплете тайната на оригиналния бар "Гаргара" от преди четири десетилетия. Но може би иска твърде много.
Романът "Гаргара" представлява сложна плетеница от няколко сюжетни линии. Действието елегантно скача в минало и настояще, разплитайки нишка по нишка тайната на мистериозното подземно кафене и неговите "хипита", превърнали се в държавна заплаха заради нахалството им да бъдат свободни хора и свободни умове. Но ако си мислите, че това са отминали времена, отминали герои и злодеи… не, не са. Защото ето, и днес имаме младия, несигурен и любопитен романтик Орест, който възкресява "Гаргара", докато се опитва да спечели своята Кристина, имаме тайни агенти от КГБ без особени скрупули, имаме сервитьорката Оксана, а имаме и трагично разминалите се някога Марика и Сарафил, на които съдбата дава втори и последен шанс. Имаме и бърза заигравка със стария спор за македонския език, чието въплъщение е Гергана – преподавателката по български в университета. Имаме преподаватели и студенти по български, македонски, словенски, сръбски и хърватски език – новите будни умове, все така неконтролируеми, все така заплашващи режима на деня, неудобни, пречка в краката на облечени във власт амбициозни престъпници.
И някак неусетно едно нищо и никакво кафене, станало притегателен център за интелектуалци и непримирими характери, се превръща в символ на борбата не на цял един, ами на много народи. Борба, която познаваме твърде добре, защото все още я водим и тук, у нас. Превръща се в символ на недоволството, съпротивата на отделния човек срещу насилието, срещу наложените несправедливи норми, но също така се превръща и в символ на изгубеното и преоткритото. На увереността, че винаги има смисъл да се бориш.
В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия - Илинден . "Защото кое е по-лесно?..
На днешния ден спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..
През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..
Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът, и на двете, се..
Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..
Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..
В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици. Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..