Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Помощ за икономическо стабилизиране на страните с най-засилена миграция ще намали емигрантския натиск в страни от ЕС

9
Снимка: Радио Видин

Европа да подпомогне икономиката на страните с най-засилена миграция, за да намалеят хората, които тръгват от тях в търсене на по-добър живот, както и да бъдат подпомогнати по-добре финансово страните, които приемат мигрантите, за да могат да им се осигурят по-добри условия. В ЕС да се работи по-активно в посока на интеграцията на мигрантите, както и за културния обмен между различните народности. Това бяха част от идеите, които възникнаха по време на среща-дискусия на тема: "Миграцията. Можем ли да превърнем проблемите във възможности", организирана от Радио Видин на 15.02.2022 г. Събитието бе организирано в рамките на проекта на Българското национално радио "НАШАТА ЕВРОПА", осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България, който има амбицията да даде гласност на българските граждани в поредица дебати, като събере колкото се може повече идеи и мнения на хора от цялата страна за това как трябва да се промени ЕС, за да отговори на бъдещите предизвикателства. 

 

Срещата бе проведена в хибриден формат - на живо в залата на Областния информационен център - Видин, в страницата на Радио Видин във Фейсбук и чрез платформата Zoom. Като част от общоевропейската инициатива, целта на събитието бе да е основата на конструктивна дискусия между експерти и граждани, за да бъдат представени проблеми, свързани с миграцията и да се потърсят идеи за възможните им решения, които впоследствие да бъдат насочени за обсъждане в Конференцията за бъдещето на Европа. Темата и мястото на дискусията не са избрани случайно. Северозападна България е най-слабо развитият регион в ЕС и силно засегнат от миграционните процеси. Те оформят и облика му - западната сухоземна граница, и в частност област Видин, ежедневно е подложена на нелегални опити за преминаването ѝ, а от друга страна в областта от години действат икономически миграционни процеси.

В дискусията участваха :

д-р Александър Русев - експерт в областта на националната сигурност и отбраната

Красимир Златинов - български участник в панела "МИГРАЦИЯ" в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа

Ахмад Дула Амири - преводач от арабски

д-р Ахмед Шейх Ахмед- сириец, живее във Видин със семейството си и има собствен бизнес

Любен Добрев - социолог

Мариела Савкова - управител ОИЦ Видин

Мартин Георгиев - мениджър в транспортна фирма в Германия

Чудомир Чортанов, Беатрис Сашкова, Галина Цветанова и Томас Борисов  - ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин

На срещата бе отбелязано, че бежанският натиск към външните граници на ЕС все още не е затихнал и бяха посочени конкретни данни. Според тях, през миналата година в България са задържани общо 10 799 граждани на трети страни - броят им е трикратно по-голям в сравнение с пандемичната 2020-а, но и три път по-малък от пиковата 2015 година, когато по официални данни в страната ни са задържани 31 281. Най-много от мигрантите идват от Афганистан и Сирия.

Данните бяха коментирани и от експерта в областта на националната сигурност и отбраната д-р Александър Русев. Той допълни, че освен от тези страни, през България минават и хора от Близкия и от Далечния Изток, а така също от Мианмар /бивша Бирма/, Етиопия, Еритрея, Конго и др. Д-р Русев посочи, че мигрантите не могат да бъдат поставени под общ знаменател, защото голяма част от тях не бягат само от военните действия в родните им страни, а и поради икономически причини. Общият профил на нелегалният емигрант по думите му е на млад мъж, който бяга на Запад за по-добър живот. Област Видин също е била подложена на мигрантски натиск, но местните не бива да се притесняват, защото не този район е крайната им цел. От друга страна, специализираните служби трябва да си вършат работата по установяване и залавяне на нелегалните мигранти така, че да не всяват допълнително напрежение сред хората. Той предупреди и за опасностите от безконтролното преминаване на хора със съмнителен здравен статус особено и по време на пандемията, която се вихри в момента.

Репортаж на Анжела Каменова от граничното село Киреево разказа за срещи на местни жители с мигранти, чиито най-голям брой е бил през 2016 година. Повечето съответствали на общия профил - млади мъже в групи от по 20-30 човека. До конфликти не се е стигнало, но страхът у местните - повечето възрастни хопа, оставал.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че причините за миграционните процеси са предимно икономически и след това последици от военни действия, и че по-развитите страни биха могли да намалят тези процеси, ако помогнат в икономическото развитие на страните, които най-често създават мигранти.

На срещата бяха изслушани разказите на преводача Ахмад Дула Амири, пряк свидетел на събитията в Афганистан през различните етапи на историята и военните действия там. Той също потвърди, че основните причини за напускането на страната са икономически - това е и основният стимул за много мъже, дори и деца да отправят поглед към богатия Запад. Според него политическите причини и военните действия също са повод за засилена миграция. Неговото мнение е, че бежанската вълна има два изхода- първо, да се заздрави икономиката на страните с най-засилена миграция чрез помощ от по-добре развитите страни и ЕС като цяло и второ - да бъдат подпомогнати по-добре финансово страните, които приемат мигрантите. Така например, условията в мигрантските центрове в България щели да станат по-добри.

Мнение по въпроса изказа и д-р Ахмед Шейх Ахмед - сириец, който живее във Видин със семейството си и има собствен бизнес. Въпреки, че е завършил медицина в Русия, а по-късно в Дамаск е постигнал много в сферата на съдебната медицина, още в началото на военните действия там е предпочел да изведе семейството си от страната и са се преселили в България. Тук семейството му развива бизнес, децата му учат и работят, а той смята, че мигрантите също биха могли да спомагат за икономическото развитие на даден регион и да участват дейно в обществения живот в него. Той сподели идеята в ЕС да се работи по-дейно за интеграцията на мигрантите и за културния обмен между различните народности.

Чрез платформата Zoom в дискусията се включи и Красимир Златинов - български участник в панела „МИГРАЦИЯ“ в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа. Той сподели, че 75% от мигрантите са си поставили като цел Европа и че ЕС няма скоро да се освободи от бежанския натиск. Ето защо участниците в панела са се обединили около идеята да се стимулират финансово страните, които като външни за общността, търпят най-много негативи от бежанската вълна. Златинов представи и предложенията, които са били одобрени от Панела и ще бъдат представени на евродепутатите, за да бъдат взети под внимание. Той обърна внимание и на вътрешната миграция в страната, която е голям проблем за България. Според него, у нас трябва да бъдат създадени по-добри условия за работа и живот. В същото време смята, че трябва да има и колективна миграционна политика на ЕС, която да не поставя мигрантите в позиция на втора категория хора, да се обърне внимание на образованието и на здравното им осигуряване. Не на последно място според него е редно всяка държава да е солидарна при разпределението на бежанците, а не само някои от страните да изпитват негативите, свързани с бежанската криза.

Социологът Любен Добрев също обърна внимание на вътрешната миграция и подкрепи идеята да има еднотипни действия към мигрантите във всички страни на ЕС. „Ако има единна политика към тях, те по еднакъв начин ще се интегрират в обществото“ , каза той.

Интерес предизвика участието в дискусията на ученици от  видинската ГПЧЕ „Йордан Радичков“. Общото в изказванията на Чудомир Чортанов, Беатрис Сашкова, Галина Цветанова и Томас Борисов бе, че независимо от това дали ще продължат образованието си у нас или в чужбина, мнението им е, че в България много неща трябва да се подобрят, за да стане тя добро място за живеене. Промени трябвало да има както в образователната система, така и в условията за работа и живот. За родния си град мислят, че трябва да се помисли повече за развитието на туризма, който ще доведе до повече инвестиции, които пък ще върнат младите хора. А наличието млади хора, щели да привлекат още млади хора. За целта трябвало да се обърне внимание и върху популяризирането на този край, чрез внимателно подбрани и интелигентно представени рекламни и медийни изяви. В сферата на образованието трябвало да се набляга повече на качеството, да има повече практика и по-малко теория, както било в добрите западни университети. Държавата трябвало да се грижи повече за младите хора, като първо инвестира в тях, а после им осигури добри условия за реализация.

В дискусията се включи и Мартин Георгиев, който живее в Германия от 10 години. Заминал е по здравословни причини. Днес той е мениджър в транспортна фирма и смята, че животът в страна, където се спазват законите, е по-лесен. Георгиев  обясни, че в Германия има установени правила за по-бърза адаптация и интегриране на мигрантите и че не бива да се гледа на тези хора със страх. Коментира, че не бива да се говори само за повишаване на заплатите в България, а по-важното било да се следи за покупателната способност. Според него, хората трябва да се занимават с това, което ги прави щастливи и така ще съдействат за развитието и на региона, където живеят. "Трябва повече позитивизъм, защото той е водещото в реализацията на даден човек", допълни той.

Срещата завърши с включването на управителя на ОИЦ във Видин, Мариела Савкова. Като специалист, който от години се занимава с разработването на проекти по  европейски програми, тя заяви, че средствата, които ни предоставя ЕС за развитие, не се използват пълноценно. Като пример даде Кохезионния фонд, който е  предназначен за държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС. Неговата цел е да намали икономическите и социални различия и да насърчи устойчивото развитие в отделните региони на ЕС. Именно средствата от този фонд биха могли да подобрят икономическото развитие на Северозападния регион в България така, че животът в него да се изравни по стандарт с останалите региона от страната и в ЕС. Това е и решението за спиране на икономическата миграция, която обезкръвява тази част от България и я превръща в демографска пустиня.

На срещата бе припомнено също, че Изпълнителният съвет на Конференцията за бъдещето на Европа даде старт на многоезичната цифрова платформа, като прикани всички граждани на ЕС да допринесат за оформянето на собственото си бъдеще и това на Европа. Платформата е достъпна на 24 езика, което позволява на гражданите от целия ЕС да споделят и обменят идеи и мнения, посредством онлайн събития. Чрез платформата гражданите от цяла Европа вече имат възможност да представят вижданията си по всяка тема, която считат за важна за бъдещето на Съюза. Европейските институции са се ангажирали да изслушат направените препоръки и да предприемат действия по тях.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Снимката на 17 септември 2024 година

Община Белоградчик получи авторските  права  за текста и музиката на песента на "Нашият град".  Договорът е за срок от 10 години. Така песента на група "Тангра" вече е официален химн на Белоградчик. Финално регистрирани са 24 партии и 9 коалиции за участие в предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 27 октомври. Това съобщи..

публикувано на 17.09.24 в 18:05

В Монтана откриха нов път за 10 млн лева

В община Монтана откриха четвъртокласен път рехабилитиран с 10 мил. лева.  След близо 50 години нов асфалт е поставен между селата Клисурица, Долна Рикса и Славотин. Откриването стана на църковния празник „Вяра, Надежда и Любов". Напълно обновена е отсечка от близо 9 км, която свърза международен път Е 79 и северния път от Монтана за Видин...

публикувано на 17.09.24 в 17:05

Приключи ремонтът на междуселски път в Монтанско

На един от най-светлите християнски празници Вяра, Надежда, Любов и майка им София бе тържествено открит реновираният път между селата Долна Рикса, Клисурица и Славотин, съобщават от Община Монтана.  "Това е най-голямата инвестиция, направена за междуселски път в района през последните 50 години“, заяви кметът  Златко Живков . На..

публикувано на 17.09.24 в 16:31

Лом отбелязва празник на града

От името на Негово светейшество българският патриарх Даниил, архимандрит Антим, протосингел на Видинската света митрополия, поздрави кмета на община Лом Цветан Петров и жителите на града за празника на Лом . Той благослови градоначалника, местния парламент и ломчани за старанието и усърдието, с което се поддържат храмовете в епархията и пожела на..

публикувано на 17.09.24 в 16:20

Избирателите могат да проверят онлайн номера на секцията и мястото на гласуване

Българските граждани с право на глас вече могат да проверяват номера на избирателната секция и мястото на гласуване в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. Справката се осигурява от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Информация за адреса на..

публикувано на 17.09.24 в 16:16

Белоградчик получи правата за песента "Нашият град" да стане химн на града

Община Белоградчик получи авторските права за текста и музиката на песента на "Нашият град". Договорът е за срок от 10 години. Така песента на група "Тангра" вече е официален химн на Белоградчик, каза кметът Боян Минков .  "Подписахме договор с автора на текста, поета Александър Петров, и с наследниците на Борис Карадимчев, който е автор на..

публикувано на 17.09.24 в 16:06

Водният режим отпада в четири монтански села

Отмениха водния режим за четири села в община Георги Дамяново. Заради сушата близо месец към 700 жителите получаваха неравномерно питейна вода. Жителите на селата Видлица, Чемиш, Главановци и Копиловци от днес имат вода през целия ден. Засушаването през миналия месец принуди кмета на община Георги Дамяново Нина Петкова да обяви воден..

публикувано на 17.09.24 в 15:16