"Книгата на Джо" - за всички, които биха искали да променят миналото

Когато за пръв път попадаме в света на Джо Гофман, той е повърхностен, като че ли прекалено бързо забогатял завоевател на Ню Йорк, малко случайно връхлетян от славата, благодарение на острия си език и на още по-острото откровение, с което разказва за миналото си. Пристигнал е там веднага след гимназията с намерението никога да не се обръща назад към мястото, което го е изградило – малкото провинциално градче Буш Фолс, някъде в Кънектикът. Пристигнал е наранен, разочарован и гневен, мъкнейки торба спомени, за които иска не просто да разказва, а да отмъщава. Да отмъщава на баща си и брат си, че са толкова заедно, колкото той не може да бъде с тях. Да отмъщава на другите, че са толкова далечни и непонятни. И описва гимназиалните си години в книга, която става бестселър, че даже и е филмирана с Леонардо ди Каприо в главната роля. Какво толкова може да стане?

Ами например книгата му да стане бестселър и да насочи цялото внимание към родния му град. Внимание, което не просто не се харесва на хората там, а буквално взривява спокойствието на онези, които Джо вярва, че е оставил зад гърба си завинаги, за да не се върне никога при тях.

Едновременно забавна и болезнено трогателна, "Книгата на Джо" разкрива една неподозирана страна на славата. Къде е проблемът? Може би там, че дебютната книга на Джо Гофман е извадила на показ твърде много и твърде чувствителни тайни на Буш Фолс. Той е напълно наясно каква омраза и гняв е събудил в провинциалното градче, но е убеден, че това не го засяга. Оставил е всичко и всички в миналото си или поне така му се иска, докато баща му, с когото не поддържа връзка от години, не изпада в кома и след едно смразяващо телефонно обаждане от отчуждената си снаха Джо се оказва изправен пред необходимостта да застане очи в очи с всички, които искат реванш и отмъщение задето ги е изкарал на показ. Не е толкова просто. Трябва да се справя колкото с хората от миналото си, толкова и със собственото си незавършено Аз.

Още с пристигането си в Буш Фолс се сблъсква челно с онова, което е причинил, а сякаш единствените хора, които имат желание да говорят с него, са племенникът му Джаред и старият му гимназиален приятел Уейн, наскоро завърнал се в града. Бившата приятелка на Джо – Карли – също е тук все още, но дали има желание да го вижда отново?

И колкото повече негодувание буди Джо у жителите на Буш Фолс, толкова повече той има нужда от Буш Фолс. Време е да се изправи пред проблемите, от които е избягал преди почти двадесет години, и да се справи с тях без да прибягва до писалката, въоръжен само с чувството си за хумор, понякога граничещо с отчаянието. Време е да извърви обратно разстоянието до себе си и до хората, които са го формирали като личност. А за това завръщане няма преки пътища. Джо прави грешки, които Джонатан Тропър проследява с търпение и разбиране. През очите на своя герой Тропър достига до нелицеприятни прозрения за живота в малкия град, за лицемерието, за дребните суети и безсмислените страхове, за малките надежди и големите разочарования.

Джо Гофман е забавен, но зад този негов забавен образ наднича трогателното му желание да поправи нещата, да поправи отношенията си с хората, а и със себе си. Да изрече на глас откровения, които е избягвал години наред. Всъщност у всеки от нас като че ли има по един Джо, който не е приключил със себе си, с другите и с миналото си. По един Джо, който има нужда от тийнейджърската философия на своя племенник Джаред, на когото сякаш никой не обръща внимание, точно както на него самия преди две десетилетия. "Книгата на Джо" е за всички, в които има по един Джо Гофман и които понякога в мислите си се връщат там, откъдето са тръгнали. Книга за  мястото и времето, за което често мислим и бихме променили, ако имахме възможност. Книга за носталгията и за недовършените отношения. Болезнена дисекция на желанието ни да променим миналото, когато всъщност трябва и можем да променим само бъдещето.