Лекар и пациент от Монтана са герои във филм за сърдечната недостатъчност

Кардиологът д-р Пламен Дунев, който работи в Монтана и София, и неговият пациент Бойко Страхилов станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари. Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват лекари и пациенти. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.

На прага на Новата година Бойко и съпругата му Камелия тръгват за Германия – с надежди и мечти за добър живот за тях и децата. И не подозират, че само след два месеца ще чуят думите: „може да чакаш за ново сърце“.

 „Започнах да се задъхвам, да кашлям, не можех да спя, защото щом легнех, се задушавах. Чудех се какво става с мен, спрях цигарите и кафето. Целият бях пълен с вода, не можех да се движа. Беше ми много, много зле“, спомня си Бойко.

Търси помощ от лекари в Германия, ходи на няколко прегледа, но продължава да се чувства зле. А час за нов специалист му дават за след няколко месеца. Тогава съпругата му казва – иди си в България и търси лекар там.

Почти по спешност той се озовава в кардиологичната болница „Сити Клиник – Свети Георги“ – Монтана. Налага се да влезе в болница и да остане няколко дни там.

„Проведохме активно и агресивно лечени и още по време на престоя си той свали около 20 килограма от задържаната вода“, спомня си д-р Пламен Дунев.

Лекарят признава, че ще направи всичко възможно, но ако медикаментите не помогнат – може да бъде включен в списъка за трансплантация и да чака ново сърце. Което не всички дочакват.

За щастие, правилната терапия връща Бойко към живота.

 „Вече всичко е наред, дори децата забелязаха, че той спи добре“, споделя съпругата Камелия. А д-р Дунев признава, че без активното участие на пациента, успехът е невъзможен. „Бойко е много дисциплиниран пациент и ефектът е налице“, казва той.