"Муунлайт Букс" се намира в лондонския квартал "Темпъл", има красиви сини врати с изящни дръжки във формата на перо и малко траурни звънчета на входа, които озвучават влизането на всеки от доста ексцентричните, но не по-малко добродушни клиенти на книжарницата. Е, звънчетата оцеляват до влизането на симпатичен агент от Скотланд Ярд, който е призован, за да разследва мистериозното изчезване на безценен стар дневник на един от праотците на Едуард Ливингстън. Има си и невероятен стъклен купол вместо покрив, през който нощем могат да се наблюдават всички звезди и галактики, напълно оправдавайки името на книжарницата.
Внимавайте! Тук се стъпва тихо и с уважение, не защото иначе ще смутите безименния писател под синята лампа, а защото мистър Ливингстън неслучайно е вечния лауреат и най-новия носител на наградата "Скрудж" – награда за най-неприветлив и мърморещ книжар. Но не това е причината неговата току-що наета книжна фея – помощничката му Агнес – да събува обувките си още на прага на книжарницата и да ходи боса по дървения под докато е на работа.
И не се заблуждавайте! Мърморенето и демонстративната британска студенина на мистър Ливингстън са всичко друго, освен неприятен характер. Защото той "мърморкото, разсеяният колекционер на илюстровани книги, единственият жител на планетата, вписан в гражданския регистър на Луната на пълно работно време", всъщност умее да гледа на света с други очи, да долавя любовта там, където никой друг не я забелязва, и без колебание, с почти Шекспирова страст, да се втурва да я защитава, когато види, че някой се кани да я нарани.
Може би точно затова най-редовните клиенти на неговата книжарница го обичат не по-малко от дългогодишната му годеница Шивон, която категорично отказва да се омъжи за него, независимо от вечното му мрънкане, саркастичните забележки и привидната липса на емоции. Например осемгодишният гений Оливър Туист, който най-вероятно цял живот (според мрачните прогнози на мистър Ливингстън) ще мрази Дикенс заради името си, и все се крие някъде между стелажите на втория етаж, докато чака вечно заетата си майка да го прибере в края на работния ден. И леко отнесената, но ужасно напориста госпожа Дрезден, ненаситна за нови книжни предизвикателства, която всяка седмица в понеделник пристига, понякога дори по домашни чехли, за да конкурира Едуард Ливингстън по мърморене, докато си тръгне с поредната нова книга. Дори онзи безименен писател под синята лампа, който сякаш е забравил да говори, превръщайки се в част от интериора и очарованието на това странно, почти приказно място.
Но сякаш най-близо до истинския мистър Ливингстън е Агнес – пристигнала от Испания в Лондон да си търси работа като археолог, изпълнена със страхове и копнежи, но по волята на Вселената озовала се в неговата книжарница, за да остане. Уж временно. Само че всеки знае, че временните неща твърде често се оказват най-постоянните и дълготрайни любови в живота ни. В нейният – също.
"Книжарницата на мистър Ливингстън" е история без големи конфликти, без драматични обрати и съспенс, ако не броим мистерията с изчезналия дневник. Тя е от онези книги, в които сякаш почти нищо не се случва, но са изпълнени с мънички жестове и топли мигове на щастие. Това, което прави тази история толкова красива и увлекателна, са нейните герои, заради които ти се приисква сам да отидеш в книжарницата. И в един момент осъзнаваш, че главният герой в нея всъщност е любовта към литературата.
Авторката на този толкова топъл, уютен, комфортен като домашни чехли и чаша топло какао роман е Моника Гутиерес – блогър и автор на поезия, пиеси, разкази, статии и сценарии. Тя живее и работи в Барселона, по образование е журналист и историк, но по душа очевидно е книжна фея, подобно на своята героиня Агнес, и често споделя литературните си търсения и съкровища в своя блог "Serendipia". Именно страстта си към литературата решава да сподели Моника, когато се захваща да пише романа "Книжарницата на мистър Ливингстън".
В него има толкова много препратки към други книги и автори, че накрая непременно ще останете с усещането, че сте прочели не просто една книга, а цяла библиотека, лично подбрана и препоръчана от най-мърморещият книжар на Албиона.
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..
Две деца от Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежки дом - Враца се класират на първите места в провелия се литературен конкурс за детски магически разказ. Тази година темата беше “Моят полет около света”. За втора поредна година Огняна Илиева печели първо място в конкурса . Огняна е на 12 години, като тази година ще бъде 7...
Църковният храм "Свети Великомъченик Георги" във видинското село Антимово има нужда от спешен ремонт. Покривът тече от години и поврежда стенописите. Мазилката пада, прозорците са изпочупени, казва кметът на населеното място Пламен Станев, който е и дългогодишен председател на местното читалище: " Покривът на храма е в много лошо..
С настъпването на юлските жеги, модата ни изправя пред едно от най-големите си изпитания - това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, без да се разтапяме от жега. Ключовата дума е "лекота". През лятото заложете на свободни кройки, естествени материи като лен и памук, и светли, отразяващи слънчевата светлина цветове . Избягвайте синтетиката -..
В разгара на лятото търсим сянка, прохлада и… чешма с питейна вода. А колко от тях всъщност знаем, че съществуват дори в собствения ни град? Оказва се, че вече няколко години има Карта на чешмите в България . Не е новост, говорили сме за нея и с нейната създателка - активистът за по-чиста околна среда - Симона Стилиянова . Но именно..
Слушател на Радио Видин алармира за лошото състояние на третокласен път в участъка от разклона за Арчар до Дреновец. Според Цветан Петров, през средата на юни са извършени дейности по почистване на банкета около шосето, след което машините са подравнили настилката. Въпреки това, участъкът остава в лошо състояние - с компрометирано асфалтово..