В Берковица редят изложба "Пътят на мартеницата - от руното до Пижо и Пенда“

Инициативата е на Музеен комплекс – Берковица, а изложбата, която проследява пътя на мартеницата, ще бъде подредена в Етнографския музей. 

Днес купуваме магическите символи на здраве и късмет от магазина, но някога пътят им е бил доста дълъг. За да се стигне до червеното и бялото кълбо с прежда се е минавало през много операции. Изложбата показва отделните елементи и процеси на обработка на естествения материал, за да се достигне до готовата мартеница.

По традиция българските мартеници са били изработвани от бял и червен вълнен конец. Отглеждането на овце е било разпространен поминък по територията на българските земи, а в Берковица и региона овчарлъкът е бил силно развит. Вълната се добивала веднъж годишно, в края на май и началото на юни, като всеки стопанин свалял руното на своите овце чрез стрижене със специални ножици, които се наричат кръклъзи. След това стопанката заливала руното с топла вода, за да премахне т.нар. серей – вещество във вълната, което я прави водоустойчива. Следва изпиране на вълната в бързеите на река, което се случвало в големите горещини през месец август, когато водата е най-топла. 

Изсушената вълна се разчепквала на ръчен дарак. Това било изцяло женска работа. Със сръчните си ръце българката правела вълната мека и пухкава. Оформяла я като къделя, след което я слагала на хурката и я изпридала. Изпредената нишка се правела на гранчета и обагряна с естествени материали, а за да добие червения цвят, се използвали корени от брош, люспи от кромид лук или кора от глог. Оттук започвала и същинската изработка на мартеници. 

Образци на мартеници от миналото ще бъдат представени в изложбата. Тя може да се види от 1-ви до 14-ти март в Етнографския музей.