Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще отворим ли домовете си за украински бежанци?

Снимка: Радио ВИДИН


Във Видин вече пристигнаха първите автобуси с  украински граждани, бягащи от войната в Украйна. Основно те са жени и деца на различна възраст. Те бяха посрещнати пред сградата на ученическото общежитие във Видин и от там разпределени за настаняване в различни хотели и общински центрове. Украинските граждани ще бъдат настанявани включително и в домове, апартаменти и къщи в различни населени места. На помощ се притекоха хиляди българи в страната, които създадоха най-различни инициативи в социалните мрежи. Така попаднахме и на видинчанина Желязко Бузов, който притежава къща за гости в Ново село, както и апартамент във Видин. Личната история на Желязко Бузов е пряко свързана с желанието му той да даде подслон на украинските бежанци:

“Накара ме това, което гледам по телевизията всеки ден и което е…  Всеки човек би трябвало да помогне с каквото може на тези хора. Тези хора бягат от война и преди години аз съм бил в Италия, '92 година, когато беше войната в Югославия и въпреки, че имах 10 хил. марки, всеки имаше пари, но не ни познаваха, нямаше тогава толкова българи, въобще нямаше българи там, където бяхме ние тогава, дали имаше още 5-6 човека още българи и обикаляхме в радиус от 100 км на диаметър на ден да търсим квартира и като ни видят и ни питат от къде сме - България – No, no"… и не ни дават квартира. Ние сме спали 15 дни в колата, имаше една чешма, ходихме там да се мием, да се почистим и после пак обикаляме, докато най-после ни взе там един банков чиновник… правеше една къща и ни прибра… Мисълта ми е, че аз давам, за 8 човека. Имам помещение с тоалетна, баня, сушилня, хладилници, печки всичко, което е необходимо, само се събуваш и влизаш вътре. Само, че тогава, когато бях в Италия беше с виза, не е като сега. И тогава бяхме на опашка за “Soggiorno”на италиански се казва... Имаше една опашка, сигурно така пак от 500-600 метра не е малко. Имаше от Сомалия, от Мароко, имаше румънци, имаше поляци, какви ли не. И вътре ни питат това-онова, защо сме там. Ние бяхме дефакто икономически емигранти, нали. не като сега и ни дадоха 1 млн. лири, тогава бяха около 1000 марки. Тия 1000 марки ни оправиха. Имаш си квартира, почни си работа… и започнахме работа…и така, знам какво е. Та, тия хора… аз не искам да печеля от тях една стотинка, нищо не ми трябва. Трябва ми само те да бъдат спокойни и аз да съм спокоен. Къщата е отделна от моята къща, до мен е на 10 метра. Аз мога да помогна да ги регистрирам, мога да им помогна да ги докарам до Видин, мога да им покажа къде са магазини, мога да им покажа къде е аптека… но тези хора, както казва Петков и Асен, че 40 лева са много пари, но аз не искам да печеля от тия 40 лева. Но не съм съгласен да събирам касови бележки и да ходя по тях… Той днес може да си купи памперс, утре може да си купи хляб, други ден може да си купи паста за зъби… негова работа, каквото иска. Но дава ги парите на тях и при това положение аз съм сигурен, че те ще си платят тока, водата, телефона, интернет, телевизия и всичко, което им е необходимо в тая къща. За тези три месеца аз няма да обеднея, аз не им искам една стотинка. Има градина, има двор, има къде да се разхождат. Дунава е на 100 метра, така че това са моите условия. Условие, от което зависи от правителството, което много скача и казва, че ще дава по 40 лева, нека да ги даде, аз от тях не искам една стотинка. Но искам тия хора като дойдат да бъдат регистрирани… за живеене, които ще им стигнат там тия няколко месеца, които ще останат, защото те в България от тях дали ще останат 10%... Те са избягали 3 млн. българи, пък те ще останат тук, те няма да останат. Но те използват като трамплин България, Румъния и от там нататък те си знаят… тяхна работа, колкото останат тук, толкова по-добре за нас“, разказа Желязко.


Валери Цеков е от Старопатица, още в първите дни, в които бежанци от Украйна започнаха да пристигат у нас, публикува в социалните мрежи своето намерение да предостави имот на хора, които биха останали да живеят на село. С него се свърза Йорданка Герасимова:

"Селска къща, вила може да се каже, строена е за вила, но съм си живял в нея 20-ет години, сега се преместих в нова къща. Има си ги там удобствата - има баня, имота е с външна тоалетна, ако се хареса на някой, хареса... Да, да всичко черги, одеяла, завивки... Да и които могат да се приспособят да живеят на село, защото можем да им предоставим и градина, където могат да си засадят... зеленчукова градина мога да им предоставя. Овощна градина имам, която ми е в тежест... ще работят. Може да се намери и работа като шофьор, ако има мъж - тракторист или дървар. Поне това се сещам на първо време. За жените е по-трудно да се намери работа... те ще са домакини. Има си автобусче, което вози учениците в Кула на училище, пътят е хубав, 9 минути път до Кула. Пътят е по-хубав и от магистрала... Да, без държавата няма да стане, аз ще си ги посрещна, ще им готвя ден, два, три... но после ще остана без пари, то си е нормално... Те къщите ни пустея с години, така че дойде ли човек тук може да живее неограничено време, няма проблем. Все пак те са като нас, но нека да свърши там всичко, да не дойде и при нас.", разказа Валери Цеков. 

Попитахме и видинчани дали биха отворили домовете си за украински бежанци:

"Да, разбира се, стига да имам тази възможност, нали тук говорим за помощ по-скоро в смисъл, не за приютяване, тъй като нямам възможност, но всякаква друга финансова, дрехи, храна... по принцип от каквото се нуждае един бежанец. По простата причина, че те не са бежанци, като бежанци които в близкото минало всички знаем за какво стана на въпрос, те са си нормални европейски хора като нас...Не смятам, че сме толкова коравосърдечни, българите по принцип сме гостоприемни хора, каквото и да се говори за нас... Да, може да се помогне, човек като е в беда, хубаво е да му се помогне. Защото утре и ние да сме в тяхното положение ще ни бъде добре някой да ни помогне. Сега те са зле... война, няма кой знае колко да натежат на бюджета... Мисля, че всеки би се отзовал в такъв момент, който има възможност разбира се... Да, бих приютила, все пак е война и всяко едно човешко същество се нуждае от подслон и от топла храна... И те са хора, няма значение руснаци, украинци, българи каквито и ще да са, са хора... Лично аз не, имам възрастни родители, за които се грижа и това би ми било допълнителен ангажимент... Аз бих, стига да имам свободен имот, който бих дала, такъв, който не е под наем, защото и на нас ни трябват допълнителни доходи, не че имам такъв разбира се, но просто бих. Но за съжаление в момента нямам тази възможност. Иначе всеки човек би протегнал ръка в такъв момент, защото виждаме една голяма човешка драма. Мисля, че трябва да се помага стига да може човек."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Деца от социални жилища в Ново село беседваха как да се боят с агресията

За агресията в училище и как да ѝ се противопоставят беседваха в Център за превенция и консултации към Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в Ново село. Центърът отвори врати в края на август. П редоставя възможност специалистите да обърнат повече внимание и да помогнат за възпитанието и..

публикувано на 04.10.24 в 17:40

Историята зад фотопроекта "летящите рокли" в Белоградчик

В днешното изданието на "Професия хоби" ще се докоснем до вълшебството на Белоградчишките скали през очите на създателката на фотосесиите с "летящи рокли" . Тези уникални фотопроекти, съчетават красотата на природата с елегантността на облеклото. Идеята идва от Виктория Славчева , която е от Белоградчик, по професия е юрист и активно..

публикувано на 04.10.24 в 16:30

Изложение среща бъдещи студенти с представители на водещи университети

Изложение "Световно образование" дава насоки на бъдещи студенти да изберат желаните от тях специалности и университети. Според организаторите, това е най-големият образователен форум в Югоизточна Европа. Провежда се вече 20 години и неговата мисия е да информира бъдещи кандидат-студенти и родители за възможностите за висше образование както..

публикувано на 04.10.24 в 16:13

Куче или герой? Дакелът Анди, който печели детски сърца

Днес ви срещаме с едно много специално куче . Те всички са специални, особено за техните стопани, но днешният участник в рубриката за домашните любимци, е истински герой и то не за един ден. Той е порода дакел и се казва Андрей Буболечков или накратко Анди . Запознахме ви вече с неговата стопанка Ана-Мария Герасимова , та нямаше как да не..

публикувано на 04.10.24 в 15:30

Малко над 20% от пълнолетните българи спестяват

Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година.  Изводът прави агенция " Тренд " след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред  810..

публикувано на 04.10.24 в 13:14

Сборникът с разкази „Гризачи“ - дебютната книга на актьора Валери Йорданов

Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е..

публикувано на 04.10.24 в 12:15

Мариана Димитрова: Бабите и дядовците са символ на стабилност

3 октомври е Световен ден на баба и дядо . Денят е повод да отдадем заслужена благодарност на баби и дядовци за подкрепата им към деца и внуци. Трябва да бъдат почитани, казват видинчани.   "Дядовците и бабите са ни едно богатство. Благодарение на тях сме тук, ние, нашите родители. Специално на мен те са ми много от помощ, затова съм..

публикувано на 03.10.24 в 17:16