Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анюта Борин: През цялото време работех за една кауза - каузата на музейния работник

Най-важно в живота е да помогнеш на някого, който има нужда

Снимка: личен архив
В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една невероятно смела и борбена жена, която отдава целия си живот на развитието на  етнографията и музейното дело в българския Северозапад. Нейното име е Анюта Каменова - Борин, дългогодишен директор на Историческия музей в Монтана и на музея в Чипровци. Тя е родом от Чипровци, град който за нея определя живота и професионалния ѝ път, който е изключително важен факт. 

Семейството ѝ е потомък  на стари родове от Копиловци и Чипровци. Прадядо ѝ е бил търговец. Бил убит без съд и присъда от комунистическата власт, а този факт по-късно пречи на децата му и внуците му в тяхното професионално развитие. Анюта израства в скромно семейство, баща ѝ е геолог, майка ѝ работи като килимарка. Началното си образование завършва във Второ училище.  Продължава средното си образование в Политехническата гимназия в Монтана като отлична ученичка. Желанието ѝ е да кандидатства право, но поради това, че местата са били ограничени и са били само за деца на активни борци, не успява да запише право. Следването ѝ започва в специалност "История" във Великотърновския университет. Още в първи курс  се запалва по етнографията и етнологията, привлича я към тази област известния преподавател Николай Колев. Анюта Борин започва да разработва научни трудове и да участва в конференции.  Дипломната ѝ работа е посветена на чипровските народни песни. Специализира във Франция "Управление на музейното дело" и работи в Гренобъл през 1992 година

След дипломирането си, се връща  в Монтана и започва работа в Окръжния комитет за култура.
След една година има възможност да се прехвърли в Историческия музей в Монтана, дават ѝ възможност да създаде и оглави отдел "Етнография". Така започва нейната активна и неуморна работа  в музея в Монтана, като първата ѝ задача е да започне да събира материали за музея и да обогати неговия фонд. Работейки усилно стига и до поста директор. След уволнението ѝ, което тя приема доста тежко, започва работа в детска градина. През това време не спира да проучва историята, културата на банатските българи и да се занимава с музейна дейност. През 2005 година започва работа като директор на музея в Чипровци, след спечелен конкурс.

Автор е на книгите  "На църква да идем, оброк да сторим", "Занаятите в Чипровци", " Българите торлаци" в съавторство с проф. Пламен Павлов,  Румен Иванов, д-р Анита Комитска, "Църкви и манастири във Видинска епархия". Готова е и книгата за монтанската църква "Свети Свети Кирил и Методий", която чака да бъде издадена.

КОПИЛОВЦИ
"И до ден днешен хората са доста религиозни и спазват каноните на християнството, моите предци са били ктитори и попове. Майка ми, която е била на 18 години,  е преминала сама черния път, който е между Чипровци и Копиловци с бебе на ръце. Баба ми Яна я е чакала на края на селото и са ме кръстили в църквата "Свети Архангел Михаил".  Аз съм била на 40 дни..."


1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ -1981

"Започнахме да стягаме "1300 години България", което беше изключително важно. Аз като основател на отдел "Етнография" почнах да обикалям селата. Само за няколко месеца преминах 134 села в Михайловградски окръг, събирах материали. Първите ми материали бяха от Якимово. Тогава къщите във Вълчедръм и Якимово бяха препълнени с традиционно народно облекло, с тъкани. И бях донесла много... После се насочих към каракачаните в Монтана, които бяха доста и оттук събрах доста материали. Тогава хората даваха, а на нас това ни беше целта - да увеличим фонда на музея. "


300 ГОДИНИ ЧИПРОВСКО ВЪСТАНИЕ
"Целият състав на музея почти се изнесе в Чипровци, ходехме всеки ден в Чипровци, там беше нещо страшно - там се копаеха улици, полагаха се тръби, правеше се ремонт на сградата на музея. Бяха вече завършени разкопките, аз бях включена в научния колектив начело с Божидар Димитров да правим експозицията на Чипровския исторически музей... На историческия хълм се откриват основите на католическия манастир и на първото висше училище в България,  на първото училище в България, което е било католическо, от 1624 година... И тогава се започна пълен ремонт на сградата и още една къща възрожденска,  дадоха и старата община, която е под музея и започна едно велико строителства. Просто беше подем и имаше и Национална  програма с 300 години Чипровско въстание. Музеят стана исторически. Аз имах задачата да се занимавам с етнографията. Две зали бях подготвила, свързани с бита и културата на торлашкото население там. Откриха музея през 1988 година. "




ПРОУЧВАНЕ НА ТРАДИЦИОННАТА МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА КУЛТУРА НА МИХАЙЛОВГРАДСКИ ОКРЪГ
"Започна едно много голямо проучване, което продължи пет години. Това стана с Николай Колев, с проф. Мария Иванова, студенти от университета и двама колеги от Търновския музей... Започнахме тотално обхождане на селата в целия окръг всяка година, проучихме много теми, всичко се отчиташе всяка година и тези материали се намират в Регионалния исторически  музей. Това ми беше много голяма грижа и голяма цел, защото Николай Колев той държеше да се направи проучване на етнографията... Сега вече няма информатори, хората вече са си заминали... Включиха ме в Събор за Копривщица. И пак започна  ходене по селата - събиране на песенно творчество... Чипровският ми период се оказа най-успешен..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05