Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анюта Борин: През цялото време работех за една кауза - каузата на музейния работник

Най-важно в живота е да помогнеш на някого, който има нужда

Снимка: личен архив
В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една невероятно смела и борбена жена, която отдава целия си живот на развитието на  етнографията и музейното дело в българския Северозапад. Нейното име е Анюта Каменова - Борин, дългогодишен директор на Историческия музей в Монтана и на музея в Чипровци. Тя е родом от Чипровци, град който за нея определя живота и професионалния ѝ път, който е изключително важен факт. 

Семейството ѝ е потомък  на стари родове от Копиловци и Чипровци. Прадядо ѝ е бил търговец. Бил убит без съд и присъда от комунистическата власт, а този факт по-късно пречи на децата му и внуците му в тяхното професионално развитие. Анюта израства в скромно семейство, баща ѝ е геолог, майка ѝ работи като килимарка. Началното си образование завършва във Второ училище.  Продължава средното си образование в Политехническата гимназия в Монтана като отлична ученичка. Желанието ѝ е да кандидатства право, но поради това, че местата са били ограничени и са били само за деца на активни борци, не успява да запише право. Следването ѝ започва в специалност "История" във Великотърновския университет. Още в първи курс  се запалва по етнографията и етнологията, привлича я към тази област известния преподавател Николай Колев. Анюта Борин започва да разработва научни трудове и да участва в конференции.  Дипломната ѝ работа е посветена на чипровските народни песни. Специализира във Франция "Управление на музейното дело" и работи в Гренобъл през 1992 година

След дипломирането си, се връща  в Монтана и започва работа в Окръжния комитет за култура.
След една година има възможност да се прехвърли в Историческия музей в Монтана, дават ѝ възможност да създаде и оглави отдел "Етнография". Така започва нейната активна и неуморна работа  в музея в Монтана, като първата ѝ задача е да започне да събира материали за музея и да обогати неговия фонд. Работейки усилно стига и до поста директор. След уволнението ѝ, което тя приема доста тежко, започва работа в детска градина. През това време не спира да проучва историята, културата на банатските българи и да се занимава с музейна дейност. През 2005 година започва работа като директор на музея в Чипровци, след спечелен конкурс.

Автор е на книгите  "На църква да идем, оброк да сторим", "Занаятите в Чипровци", " Българите торлаци" в съавторство с проф. Пламен Павлов,  Румен Иванов, д-р Анита Комитска, "Църкви и манастири във Видинска епархия". Готова е и книгата за монтанската църква "Свети Свети Кирил и Методий", която чака да бъде издадена.

КОПИЛОВЦИ
"И до ден днешен хората са доста религиозни и спазват каноните на християнството, моите предци са били ктитори и попове. Майка ми, която е била на 18 години,  е преминала сама черния път, който е между Чипровци и Копиловци с бебе на ръце. Баба ми Яна я е чакала на края на селото и са ме кръстили в църквата "Свети Архангел Михаил".  Аз съм била на 40 дни..."


1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ -1981

"Започнахме да стягаме "1300 години България", което беше изключително важно. Аз като основател на отдел "Етнография" почнах да обикалям селата. Само за няколко месеца преминах 134 села в Михайловградски окръг, събирах материали. Първите ми материали бяха от Якимово. Тогава къщите във Вълчедръм и Якимово бяха препълнени с традиционно народно облекло, с тъкани. И бях донесла много... После се насочих към каракачаните в Монтана, които бяха доста и оттук събрах доста материали. Тогава хората даваха, а на нас това ни беше целта - да увеличим фонда на музея. "


300 ГОДИНИ ЧИПРОВСКО ВЪСТАНИЕ
"Целият състав на музея почти се изнесе в Чипровци, ходехме всеки ден в Чипровци, там беше нещо страшно - там се копаеха улици, полагаха се тръби, правеше се ремонт на сградата на музея. Бяха вече завършени разкопките, аз бях включена в научния колектив начело с Божидар Димитров да правим експозицията на Чипровския исторически музей... На историческия хълм се откриват основите на католическия манастир и на първото висше училище в България,  на първото училище в България, което е било католическо, от 1624 година... И тогава се започна пълен ремонт на сградата и още една къща възрожденска,  дадоха и старата община, която е под музея и започна едно велико строителства. Просто беше подем и имаше и Национална  програма с 300 години Чипровско въстание. Музеят стана исторически. Аз имах задачата да се занимавам с етнографията. Две зали бях подготвила, свързани с бита и културата на торлашкото население там. Откриха музея през 1988 година. "




ПРОУЧВАНЕ НА ТРАДИЦИОННАТА МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА КУЛТУРА НА МИХАЙЛОВГРАДСКИ ОКРЪГ
"Започна едно много голямо проучване, което продължи пет години. Това стана с Николай Колев, с проф. Мария Иванова, студенти от университета и двама колеги от Търновския музей... Започнахме тотално обхождане на селата в целия окръг всяка година, проучихме много теми, всичко се отчиташе всяка година и тези материали се намират в Регионалния исторически  музей. Това ми беше много голяма грижа и голяма цел, защото Николай Колев той държеше да се направи проучване на етнографията... Сега вече няма информатори, хората вече са си заминали... Включиха ме в Събор за Копривщица. И пак започна  ходене по селата - събиране на песенно творчество... Чипровският ми период се оказа най-успешен..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Как да подобрим съня на детето?

Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма.  Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..

публикувано на 17.02.25 в 13:51

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05