Михаил Кръстев: Няма визия за развитието на българската икономика

Михаил Кръстев в ''Посоките на делника'', 24 март 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За равсносметката на първите 100 икономически дни от управлението на четворната коалиция разговаряхме с икономическия анализатор Михаил Кръстев.

Радио ВИДИН: Каква е зададената посока за българската икономика, която виждаме след първите 100 дни на управлението? Достатъчни ли са 100 дни, за да разберем "накъде духа вятъра"?

- В съвременните времена, в които става въпрос за много динамични процеси, свързани с икономиката, 100 дни са предостатъчно време, за да се прецени накъде духа вятъра и накъде поема българската икономика. За съжаление, от първите 100 дни на кабинета Петков се вижда, че няма визия как трябва да се развива българската икономика, как трябва да премине през различните кризи. Нямаме ясна визия за развитие на икономиката, имаме по-скоро ясен сигнал за разнобой между основни фигури в това правителство. Между премиер и вицепремиери - конфликт във визията за развитие на икономиката между Петков и Василев и Корнелия Нинова. За съжаление, този конфликт вътре в правителството може да доведе до блокиране на каквито и да е намерения за реформи в българската икономиката, която става все по-малко гъвкава по отношение на държавното участие в нея и по отношение на регулациите, които трябва да се налагат. Точно в тези времена българският бизнес, предприемачите и българските граждани имат нужда именно от такава гъвкавост и от взимането на най-добрите решения. Конкретният пример е намерението на Корнелия Нинова да обяви форсмажор, инициирано от представители на бизнеса от един конкретен бранш, и намерението на ПП да бламират това предложение, съответно да не допуснат приемането на такива мерки. Изводът е, че е трудно да определим кой кара кораба и накъде сме се насочили в този момент.

Българският бизнес отправи призив за форсмажор, според думите на Нинова по национална телевизия в неделя вечер. От вас оставам с впечатлението, че такъв не е нужен обаче?

- Когато говорим за българския бизнес, трябва да стане ясно, че той не е хомогенна структура. Един конкретен сектор може да поиска конкретни мерки от правителството или от политически сили, но това не е непременно мнението на целия бизнес, както и не е непременно да бъде съобразено с икономическата логика и най-вече с дясната икономическа логика, която през годините се е доказала като единствената ефективна. За мое огромно съжаление, г-жа Нинова не е представител на дясната икономическа школа, точно обратното. Когато се появят такива предложения - за форсмажор, за въвеждане на ценови тавани за продуктите от първа необходимост, за залагане на българска продукция - доказано тези неща не работят. Не просто не работят, но причината българските потребители да минават толкова лесно през коронакризата и през военния конфликт са пълните магазини, изобилието от стоки. Дясната икономическа логика, свободният пазар и капитализмът са нещото, което ни позволява, въпреки безпрецедентните кризи, в които се намираме, в крайна сметка да имаме достъп до тези стоки и услуги. Когато държавата реши, че може да бъде по-добър стопанин на бизнесите от самите тях, обикновено се стига до недостиг, до празни магазини, до форсмажор, който се налага не от държавата, а от реалността на самата икономическа обстановка.

В предишен наш разговор изразихте разочарованието си, че всяка една от левите мерки на ГЕРБ продължава да бъде налагана в икономиката.

- Категорично е така. Това, което виждаме, е, че в България се залага предимно на леви политики в последната година и половина. Доста притеснително е, че дори опозицията в лицето на ГЕРБ не предлага алтернатива, напротив - още по-леви мерки, още по-голямо увеличение на харчовете за социални политики, още по-необмислено влизане в дългова спирала и дългова криза за финансиране на тези социални политики. Към този момент няма политическа сила, която да защитава дясната политическа логика, напротив - надпреварват се основните политически играчи в опитите си да се харесат на по-голяма група избиратели. Това не е ефективно в дългосрочен план. Краткосрочно може да донесе някакви електорални позитиви, но в дългосрочен план не е позитивно. Достатъчно е да видим, че заложеният от Министерството на финансите прогнозен ръст от 4.8% е невъзможен - не само заради военния конфликт в Украйна, но той беше невъзможен още при залагането си. Имаше голямо разминаване между прогнозите на БНБ, Европейската комисия и МФ. В момента не трябва дори да гледаме с колко няма да излезе тази прогноза, по-скоро да гледаме действително дали ще се стигне до какъвто и да е ръст. Инфлацията може да допринесе за този показател, но това едва дали ще зарадва потребителите. Трябва да се мисли за намаляване на административната тежест, за намаляване на данъчната тежест, особено за най-засегнатите бизнеси. Българското правителство дори обяви намерение да не преговаря повече с Газпром за доставки на газ, което е решение, одобрявано в част от международните геополитически среди, но категорично недолюбвано от българския бизнес. Българската икономика и енергетика зависи почти на 100% от доставките на тези ресурси от Русия. Трябва да се помисли не толкова за геополитическата ни позиция, а за реалния бизнес, как да му се помогне. Можеше наистина ББР да се окаже доста по-полезна, отколкото е. Тя не се управлява добре понастоящем, напротив - резултатите, които се генерират, са плачевни, въпреки че банковият сектор в страната постоянно нараства. Не е далеч моментът, в който ББР ще трябва да се намеси заради липса на ликвидност. ББР в този си вид не работи, по-добре да се потърси начин да спре да съществува. Не всяка промяна е добра. Специално промяната в този сектор се оказва доста неуспешна.

Изглежда, че изборът на гуверньор на БНБ предизвиква пореден разрив сред управляващите?

- През последните години стана ясно, че гуверньорът на БНБ е изключително важна длъжност за българския финансов сектор. Това е и причината политическите партии да имат толкова голям афинитет към позицията. България се нуждае от стабилен регулатор. БНБ в условията на Валутен борд не толкова определя монетарната политика на страната, колкото се изявява като регулатор на търговските банки. Решението да се позволи да търговските банки да раздават дивидент е решение, което се очакваше от много години, защото беше забранено през 2008 година с цел набиране на ликвидност и осигуряване на достатъчно стабилност на българския банков сектор. Преди дни БНБ позволи на българските банки да раздават дивидент на своите акционери, което на практика ще подобри стабилността, дори е икономически и финансово справедливото нещо, защото акционерите на тези дружества не успяват да извлекат полза от това, че секторът се представя стабилно и постоянно бележи нови ръстове и печалби. Когато регулаторът действа по-гъвкаво, когато дава възможност на търговските дружества да действат спрямо пазара, спрямо интересите на своите акционери и потребители, тогава се достига до най-добрите резултати. Аз очаквам, че търговските банки тук ще продължат да бъдат стабилни. Много важно е секторът да остане стабилен. При последната икономическа криза от 2008 година именно банковият сектор пострада най-много. Единственото ми желание при избора на нов гуверньор е политиците да действат спрямо интереса на гражданите и на финансовия сектор, не толкова спрямо собствените си интереси.

Планът за възстановяване, който се проточи безкрайно дълго, колко важен е за българската икономика реално?

- Ние сме една от малкото държави, които не успяват по никакъв начин да се възползват от предвидените целеви средства от Европейската комисия и по тази огромна идеологическа парадигма NextGenerationEU, която следва да осигури доста средства за страните, осъществяване на реформи, преминаване към ниско въглеродна икономика през следващите десетилетия. Това, че политическият ни елит се проваля в изготвянето на един, макар и сложен, но все пак не чак толкова безпрецедентен документ, е показателно, че българската икономика не може да разчита на помощ от политиците. За тях е по-важно да влизат в пререкания. Кризата с изпращането на този план стартира още по време на управлението на ГЕРБ. В края на 2020 година беше изготвен вариант на този план, но правителството тогава го ревизира още два пъти, не го входира, заложи на убеждението, че новата власт трябва да го направи. Изготвеното от ГЕРБ не беше входирано, започна да се изготвя изцяло нов план. Виждаме, че това нещо продължава близо година. От април 2021 година ГЕРБ вече не са на власт. Служебните кабинети, включително Асен Василев, който и сега заема пост, както и Пеканов, изготвяха този план. Година по-късно не успяваме не просто да се възползваме от средствата, но да получим одобрение от Европейската комисия. Като че ли, освен липсата на желание да се постигне някакъв компромис в тази сфера, просто сякаш няма капацитет.

Споделете

Дясната икономическа логика доказано е единствената ефективна

Михаил Кръстев: Няма визия за развитието на българската икономика

Промяната в икономическия сектор е откровен провал

БНР подкасти:

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

В Гара Орешец с подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк

Любен Иванов: Има системна липса на планиране и превантивен контрол

Светлин Тачев: Симбиозата между алчност и безхаберие ражда корупция и беззаконие

За БНР

Радио Видин