Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

"Оцелелите"- роман за пропуснатите възможности

Снимка: Радио Видин

Петък е, затова и Валентина Вълчева от Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин е подготвила ново предложение за четене - романът "Оцелелите" на шведския писател Алекс Шулман.  А защо точно тази книга, ще разберете от следващите редове:


Запознайте се с "Оцелелите"! Една мрачна история за оцеляването не другаде, а в собственото ти семейство, което не можеш да не обичаш, но и което понякога те ужасява.


Нилс, Бенямин и Пиер са трима братя, отчуждени един от друг толкова, колкото повече не може, но на отчуждението им е сложен, внезапен и драматичен край, когато майка им умира. Майка им, която цял живот се е лутала в настроенията си, в алкохола и цигарите, в изблиците на гняв или пълна незаинтересованост, в студенината към съпруга си, в странните си пристъпи на любов и безразличие към собствените си деца. Майка им, която има едно-единствено предсмъртно желание – да разпръснат праха ѝ над езерото, край което преди години една трагедия белязва всички.


Авторът на романът "Оцелелите" – шведският писател Алекс Шулман – си поставя една доста сложна задача. Той гради една цялостна история от два паралелно вървящи разказа, но вървящи в противоположни посоки, само за да се срещнат и обединят в едно в края на романа. Сякаш я разказва от началото и края ѝ едновременно, за да съшие двете парчета в точката, където всичко добива обяснение и напълно променя всичко. Единият разказ се движи назад през деня на погребението на майката на тримата братя, а другият – напред през десетките лета, в които малко по малко напускат детството, за да се превърнат в това, което са днес. А точката на пресичане е денят, в който една трагедия обрича семейството на мълчание, на тихо и бавно, но сигурно отчуждение.


"Оцелелите" рисува болезнено подробен портрет на едно напълно дисфункционално, но все пак по своему сплотено и обичащо се семейство. Портрет, рисуван главно в съзнанието и спомените на Бенямин – средният от тримата братя. Виждаме образа на нестабилната и непредвидима майка, чиито пристъпи на гняв в най-неочаквани моменти и странната ѝ привързаност към нейното кученце Моли малко по малко прави тримата братя несигурни – не само в нея, а и в тях самите. Виждаме цялата красота и ужасът от това да обичаш и да се страхуваш едновременно от собствената си майка – човекът, в когото би трябвало да имаш най-безрезервната опора и любов, и да не знаеш дали другият до теб, с когото кръвта ви свързва, обича и се страхува точно като теб. Виждаме загубата на невинността, излизането от детството и какво струва то на онези, които го напускат. Оцеляването в свят на хладно отдалечаване, който е трябвало да бъде изпълнен с безусловната любов между родители и деца и между самите деца, а вместо това в него кънти един единствен въпрос: "Къде са братята ми?"


Още с първите изречения от романа си Алекс Шулман ни запраща на брега на тъмно езеро, в старата семейна вила, където тримата братя трябва да изпълнят последната воля на майка си, а всъщност може би отново да се запознаят със себе си, да си кажат дълго премълчавани думи, да се сбият дори, защото са пропуснали да го направят преди десетилетия.


Алекс Шулман разгръща мрачната история на семейството бавно, по часове дори. Проследява поведението на майката, което в началото ни се струва типичното за алкохоличка, но постепенно читателят започва да прозира, че има нещо повече от това. Проследява и порастването на най-малкия брат Пиер, който от чувствително и невинно седемгодишно дете се превръща в изтъкан от натрапчиво мъжкарска агресия. И отдалечаването на най-големия – Нилс, любимецът на мама и татко, който бърза веднага след завършването на училище да се махне на другия край на света под благовиден предлог, а всъщност дали не се спасява, "счупвайки" целостта на семейството?... И Бенямин, който сякаш остава замръзнал във времето, докато наблюдава случващото се около себе си, страхувайки се дори да мигне понякога, търсейки опора в звуци и предмети около себе си, защото ако ги изпусне или изгуби, светът ще изчезне. Бенямин, който следи зорко за всяка подробност, всеки цвят и светлосянка, всяко смръщване или промяна в тона на мама.


Но освен петимата членове на това нестабилно и все по-несигурно семейство, има и още един. Един от основните образи в тази мрачна скандинавска семейна драма е домашният любимец – кучето Моли. Плашлива, тревожна, доверяваща се само на мама и на Бенямин. Моли, към която мама изпитва такава странна, нежна обич, и чиято смърт остава все така необяснимо непрежалима. Моли, която мама не забравя двайсет години, докато сякаш отдавна е забравила тримата си синове.


"Оцелелите" е роман за едно плашещо, изумително семейно разпадане, което получава шокиращото си обяснения в последните страници, само за да преобърне погледа на читателя за всичко, което си е мислел, че вижда или се досеща. Но преди всичко това е роман за пропуснатите възможности да обичаме онези, които най-вече трябва да бъдат обичани, и да говорим тогава, когато най-много ни се мълчи.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С деца на море: Почивка или предизвикателство?

Когато чуеш „лятна почивка с децата на море“, първата дума, която ти идва на ум, определено не е „почивка“. Истината е, че тази така наречена „ваканция“ често прилича повече на оцеляване, отколкото на отмора. А когато се върнеш и познати те попитат как е минала почивката на морето, първата мисъл, която ти хрумва и с която описваш преживяването е..

публикувано на 21.08.25 в 16:05

Божана Арсенова: Земеделието и животновъдството бяха неизменна част от Ковачица

Днес в "Думата имат старейшините" гостува Божана Арсенова от Ковачица. Тя е икономист по професия. Работила е дълги години в плановия отдел към местното Трудовото кооперативно земеделско стопанство, така нареченото ТКЗС, в ломското село. За Ковачица си спомня, че навремето е имало около 4000 жители и силно развито земеделие и животновъдство...

публикувано на 21.08.25 в 16:00

Ремонт подобрява условията на живот в Дома за стари хора в Мездра

Домът за стари хора в град Мездра ще бъде обновен. В момента тече ремонт на двора и втория етаж на сградата, което ще позволи на потребителите на услугата да имат повече свободно пространство и по-добри условия за живот, каза за Радио Видин Розалина Георгиева , директор Дирекция "Инвестиционни проекти, обществени поръчки, общинска..

публикувано на 21.08.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 21 август 2025 слушаме музика из поредицата полицейски филми с Луи дьо Фюнес

Поредицата включва шест филма със специалното участие на Луи дьо Фюнес. Техен режиьор е Жан Жиро. Актьорският персонал, поне в основните роли, е почти еднакъв. Автор на партитурата е  Раймон Льофевр , който дирижира своя оркестър. Музиката е слънчева, жизнерадостна и лесно запомняща се. Обединяващ е "Маршът на полицаите", охарактеризиращ екипа,..

публикувано на 21.08.25 в 09:00

Агенция "Мяра": 74% от българите казват, че животът поскъпва

Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани.  „В последните няколко седмици усетих..

публикувано на 20.08.25 в 17:40

За комарите и хората

Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..

публикувано на 20.08.25 в 13:17

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00