Малко са хората в градовете, които живеят в къщи с цветно дворче. Повечето имат жилища в блокове или кооперации. Но всеки вероятно си мечтае за цветна градинка. Наистина, те са красиви и винаги привличат погледа на минувачите.
Възможно ли е сами да си създадем цветна красота, дори да живеем в жилищен комплекс с многоетажни блокове и малко зелени площи?
Категорично- да!
Пролетта е най-подходящият момент да разкрасим пространството около блока, в който живеем. Знаем, че една птичка пролет не прави, затова са ни нужни няколко съмишленици, основни градинарски инструменти, семена за посев и творчество. На първо място обаче, трябва ни ентусиазъм.
Пример ни дава Камелия Василева, която е на 53 години. Вече 20 години живее в квартал "Бонония" във Видин. Разказва, че още през '92-ра, преди тя да се нанесе в блока, нейни съседи са насадили градинка с райграс и дръвчета, заградили са я с оградка. С времето градинката обрасла и се занемарила. Така един ден Камелия решила да облагороди пространството и започва да изгражда градинката. Признава, че много обича цветята, има изобилие от цветя в дома й и на етажа, на който живее.
"Гледката не беше много приятна, затова реших да започна да се грижа за градинката и каквото съм имала и аз от село, което съм могла съм донесла и започнах да ги садя..."
Примерът и красотата, която създава Камелия, постепенно заразява живеещите в блока и всички започват да се грижат за градинките през техния вход и съответно се учат да ги пазят.
"Така се зарази целия блок, пред всеки вход има градинка... и хората започнаха да садят и те, защото видяха, че е много красиво. Даже преди около две, три години Общината донесе пейки, масички и хората сядаха. Вечер се прибирахме от работа и сядахме отвън на пейките и се получи много приятно и красиво за гледка, като седим да гледаме градинките."
Постепенно и живеещите в други блокове наоколо се "заразяват" от хубавата идея. Така днес както в този квартал, така и по много други в града, околоблоковото пространство се е превърнало в истинско цветно кътче, създадено от неговите жители.
"Повечето от нас живеят в блоковете, малко хора могат да си позволят да живеят в къща и по тази причина трябва да си създадем повече уют. Това е начина. Работим всички, но винаги може да се намери време да излезеш, да речем в неделя, когато не сме на работа, да почистим, да оправим градинките, да полеем... за да изглежда красиво и да му се радват всички. И не е нужно да чакаме някой да дойде- Общината или който и да било, можем и сами да го направим".
В градината не липсват и плодни дръвчета.
"Има и праскова, и вишни има много...и ябълки. Всеки е донесъл от родното си място по нещо, посадил е и с времето са станали огромни. Това, което сме закупили, са бор, туи, брези, кипариси".
Цветята, които основно садят всички са сезонни.
"Всеки сезон има нещо, което е цъфнало...има и момини сълзи например, когато са те...сезона им. Имаше кокичета, сега вече са прецъфтели. Пред другите входове има хризантеми...всякакви цветя. Всеки сезон има нещо, което е цъфнало и изглежда красиво... Градината никога не остава празна, увехнала. Опитваме се да се грижим добре за нея и да ни е красиво..."
Обединението около добра кауза и облагородяването на районите, в които живеем, е личен избор. Тук не трябва да се разчита само на местното управление, защото има далеч по-важни неща от градинката. Когато сами започнем да създаваме красота около нас, тогава ще ни е по-мило.
"Първият признак на щастие е любовта към дома ти", казва Марк Твен.
Все повече жители на Видин изразяват тревога за състоянието на редица стари сгради , които се рушат и представляват реална опасност за минувачите. Само преди дни от една от тях, намираща се в самия център на града, паднаха стъкла . Сградата е дарение от един от големите видински дарители - Тома Лозанов, но от години стои в окаяно състояние ...
10 автори участват в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“. Според регламента в конкурса участват български автори, издали сборник с разкази през 2024 и 2025 година. Те ще бъдат оценени от жури с участието на писатели, представители на Община Берковица и Министерство на културата. Участващите в конкурса творци..
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...