Водна - селото с много вода и трудолюбиви хора

Историята на селото започва от римска епоха, когато тук е имало римско укрепление.
Открити са останки от древно тракийско и римско селище с крепостна стена. В древността е имало работилници за желязо, преработвано в оръжие и земеделски сечива. По тези места са намирани находки, датирани от втората половина на ІV век.

В момента във Водна живеят около 40  души, хора в пенсионна възраст, които са родом от селото и не желаят да го напускат. Тук намират спокойствие, радост и удовлетворение от труда си. Всички хора в селото се трудят. Отглеждат пчели, други гледат кокошки, овце, специална порода кучета, други се грижат за овощни дръвчета.

Кметски наместник на село Водна първи мандат е Яворка Петкова Накова. Тя е родена в селото, дълги години не е живяла тук, но през 2014 година се връща отново у дома, където помага на възрастните си родители:

"Малко са ни жителите, към 20 са по постоянен адрес, иначе се събираме около 40... В миналото е имало около 600 жители... Предимно възрастни са хората, имаме и млада баба с две внучета...  Търсят ме да им оправя телефон, телевизор, за издаване на удостоверения и др... Нямаме магазин и който както намери за добре си пазарува - от Грамада и Видин основно..."

Яворка  Накова отговаря и за село Бояново и се надява през тази година да се извършат някои ремонти:

"Относно годишния ми доклад съм заявила асфалтиране на улицата към параклиса и ремонтиране на моста над реката. За Бояново съм заявила запълване на големите дупки на пътя, който стига до селото. В Бояново живеят 4 души постоянно през зимата- гледат кошери."


Жителите на са собственици на  земеделска земя, която отдават под наем на арендатори, най-често се засява слънчоглед, жито, рапица. В миналото се е развивало зеленчукопроизводството, имало е и овощни градини - ябълки, сливи.

В село Водна има хора, които се занимават с пчеларство, те са доволни от условията за отглеждане на пчели, има вода, билки и цъфтящи дървета.

Селото е богато на водоизточници:

"Имаме около 10 кладенеца, върху 3-4 отгоре са поставени конструкции с покрив, имаме и чешми, едната е извън селото с трите чучура, по проект е обновено пространството около нея." 

Здравеопазването в село Водна в момента не може да се осъществява на място, лекар не идва в селото. Очакват новите социални програми, по които да могат да работят хората, които са в трудоспособна възраст и са без работа. 

За Водна има написана книга. Автор е Вълко Наков. В книгата  са посочени имената на 17 мъже от селото, загинали в Първата световна война и 5 мъже, загинали  в Балканската и Междусъюзническата  войни.

Има и по-млади хора, в трудоспособна възраст, които обичат родното си село и приемат предизвикателството да живеят в едно малко и  обезлюдяващо, но красиво село. Една от тях е Людмила Митова, която гледа тук и двете си внучета :

 "Живея в селото от 18 години, тук са моите корени, тук е моят мир, гледам си внучките и не бих отишла в града за нищо на света... Селото ни е много хубаво, дава живот на всичко... Радва те изгрева на слънцето, птиците, намираш мир със себе си... За да живееш на село, се иска смелост... Много е трудно, защото няма работа. Ако не са моите деца, които да ми помагат- просто няма как ..."

Най-възрастният човек в селото е 93-годишният дядо Петко Борисов, който казва, че се живее трудно в селото.

Хората във Водна са  гостоприемни, трудолюбиви, отдадени на земята, желаещи да оставят нещо след себе си и къщите им да бъдат наследени от техните деца и внуци.

"Добре живеем, сега има много работа, няма много хора, няма магазин, хляб идва два пъти седмично, иначе е спокойно... Имаме малки пиленца, гледаме ги със смески гледаме и породисти кучета...Трудно е за нас, защото много имоти, дръвчета, лозе ... Идват си децата... Работя по градината цял ден... Кокошки, пуйки, овце гледаме... За да живее човек по-дълго - да се не ядосва най-вече... Пенсионирах се и вече 27 години съм тук, на село... Спокойно се живее, но нямаме магазин...Крепиме я, да знаете ..."

Още за живота в село Водна- в прикачения звуков файл.