В белоградчишкото село Стакевци имат ферма с най-различни животни - от котки, кучета, всякакви пернати, зайци, кози, овни, магаре, коне, крави, до 4 сърни и 2 сръндака. За тях се грижат Елина Тодорова и нейното семейство. Сърните са най-необичайните домашни любимци, които имат във фермата и които човек може да има по принцип. Зорка, Герка и сръндака Симо имат имена, докато другите не са кръстени.
"В началото ги кръщавахме, но в един момент ни дойдоха доста имена за запомняне, тъй като ние отглеждаме много животни в нашата ферма и в един момент спряхме да ги кръщаваме", споделя Елина.
Сърните са доста страхливи същества и в природата често стават жертва на хищниците. Поради тази причина голяма част от живота им преминава в това, да се крият в горите и да се пазят от тях.
"Не зная дали може да кажем, че не живеят много спокойно, но при нас нямат такива заплахи. Мили и деликатни същества са и въпреки, че са диви животни, когато са отгледани от хора, се привързват много към тях", казва Елина и допълва: "Нас ни приемат като родители може би, все пак знаят че от нас получават грижи и храна. Към непознати хора са доста внимателни и се плашат, но въпреки това са и много любопитни. Когато дойде някой непознат човек, винаги се приближават да го подушат. Животните по този начин запомнят и разпознават хората, по миризмата им. Но когато усетят, че е някой непознат човек веднага бягат."
Храната която им дават е разнообразна - жито, царевица, сено, всякакви плодове и зеленчуци, като най-любими са им ябълките, особено когато им дават от ръка. Обичат много и хляб, също така да ядат орехи. През пролетта и лятото обожават свежа зеленина. Фаворит им е акацията.
"Храним ги добре и резултата е положителен. Всеки ден им берем клончета, знам че много важно за храносмилането им да хапват и по-твърди неща, затова обичат особено клончета - за стомахчето им е добре... Две от женските сега са бременни и след около месец очакваме да родят, очакваме бебенца. Те раждат обикновено в края на май, началото на юни", разказва Елина.
В природата сърните обикновено раждат по едно бебе, особено когато стават майки за първи път. Една от сърните обаче миналата година е родила две, което е знак, че я отглеждат добре и живее в спокойни условия.
Сърните и сръндаците живеят в пълна хармония с останалите животни във фермата.
"Много мила гледка е понякога да видиш как на едно място се хранят сърнички, всичките птици, зайци и котки и нямат абсолютно никакъв проблем в общуването по между си... Имам една интересна история. Първата сърничка - Зорка, когато беше по-мъничка, в същия момент ни се родиха и малки котенца и тя си стана най-добра приятелка с едно от котетата. Бяха си постоянно заедно, котето спеше върху нея и тя си го близваше, да го къпе, да му се радва. И е много интересно как животните явно също си имат предпочитания и могат да създават приятелства, дори едно диво животно като сърната може да бъде най-близко с една котка", разказва Елина.
"Всички често грешат, особено децата, че мъжкото на сърната е елен. Не, мъжкото на кошутата е елен, докато на сърната е сръндак. Сърните и сръндаците са по-мънички от елените и кошутите. Имат и някои други разлики, но това е важно да се знае. Освен, че са по-дребни от елените, сръндаците също имат доста по-малки рога. Сръндаците сменят рогата си всяка година – късно есента падат, а през пролетта им израстват нови. В началото са покрити с мъхче. Ние си пазим няколко рогчета от нашите сръндаци, намерени във фермата", разказва Елина.
Освен, че гледат много животни във фермата, семейството на Елина живее извън селото, в непосредствена близост до гората, затова ферма се намира на много диво място.
Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..