Да изгубиш и да намериш с обява... тигър

Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през различните ѝ форми и фази по различно време. Но винаги започваме от някъде - любовта към мама, семейството и... любимата играчка. Върнете се десетилетие-две назад и си спомнете първата любов - любовта към първата играчка. Малко са хората, които не пазят мили чувства в сърцето си за мечето с едно око, зайчето със скъсано ухо, без което не са могли да заспят. Тази  любов стои в основата на истинската история за един изгубен плюшен тигър. 

Даниела Рангелова и 4- годишния Тервел се разхождали в Крайдунавския парк във Видин. Натоварена, като всяка майка, с чанти, играчки и торби Даниела не разбрала, че любимото тигърче на сина ѝ го няма. Чак когато се прибрали у дома вечерта, и той го потърсил, и не го намерил, осъзнали, че са го загубили. Било късно вечерта, но въпреки това, Даниела изпратила съпруга си да потърси играчката по детските площадки, където смятала, че са го забравили. Бащата не го намерил. На следващият ден, след като Даниела оставила Тервел на детска градина, минала отново по същия маршрут, но отново не открила играчката. Тогава решила да направи публикация във фейсбук, разказва тя:

"Първият пост го пуснах вечерта, не бях много сигурна дали е правилен подход, но тъй като детето много плачеше, реших че трябва да направя нещо. Чувствах се ужасно виновна, че аз съм допуснала да го изгубим, тъй като като възрастен, трябваше все пак да поогледам нещата преди да се качим в колата, дали сме взели всичко. Мой пропуск, много ми беше криво. Много се притесних, че детето е тъжно заради мен и така още вечерта пуснах поста. На сутринта - все още почти никакви коментари. Една приятелка ми каза за една видинска група, която е за майки, където може би ще има повече отзиви. За съжаление и от там нямаше отзиви и на детето му хрумна да направим нещо по-старомодно. Реши, че може да опитаме като залепим афиши по градинките, площадките където сме били. Една малка обява, че си търсим изгубения тигър. Мислех, че е майтап, бях супер изморена и му казах "добре, мами". Той ми каза нарисувай тигър, напиши това, напиши онова и всъщност така се роди идеята. Реших, че за да е доволно детето ще опитаме и по старомодния начин с лепене на афиши по дърветата." 

"Имаме доста общи познати и така започнаха доста повече хора да коментират и да споделят публикацията. Докато си минаваше времето - много предложения, съвети имаше - "купете му друг", "заменете го с друг", "какво толкова, една играчка". Да, това е най-лесния начин, съвсем не сме глупави, разбира се, че ни е минало през ума да му вземем друг и му взехме друг. Но тигърчето, което бяхме изгубили всъщност не беше просто играчка. Той си го имаше като най-добър приятел, макар и неодушевен. Това животинче беше навсякъде с нас, то в кавички се хранеше с нас, спеше с нас, къпеше се с нас, играеше с нас и всичко останало. Тази емоционалната връзка с играчката, нямаше как да се замени от покупката на друга играчка. Реално в момента той вече има четири тигъра. Но ето и сега, продължава да си носи стария навсякъде. Това което ме накара като майка да предприема тези, за някои хора абсурдни стъпки, беше че просто осъзнавам колко дълбоко привързан е към една играчка и  на тази крехка възраст си казах: "Какво пък толкова, ако поне опитам да му спестя тази тъга, която със сигурност щеше да отшуми, при децата всичко отшумява бързо, но пък според мен детската усмивка си заслужава усилието.", разказва Даниела. 

На петия ден след като изгубили играчката Даниела, получила обаждане от анонимен мъж, който ѝ казал, че е намерил играчката. 

"Ние го загубихме във вторник, в неделя ни се обади един човек, който каза че е видял обявата. Предполагам, че афиша е видял, защото ми се обади, не ми писа във фейсбук. Каза, че го е намерил и аз в първия момент си помислих, че е поредната шега. Казах му: "Много се извинявам, обаче вече се пошегуваха няколко пъти с мен, за да не си разочаровам детето наистина ли сте го намерили?" Той каза: "Да", описа ми тигърчето и ми каза, че на него има мартеница, нещо, което на хартиения пост не се вижда и аз така се доверих, че наистина човекът го е намерил. Плюс това звучеше много сериозно, а не като някое хлапе, което се шегува. Много се зарадвах, човекът явно просто е искал да направи добро. Абсолютно остана анонимен, не го притисках да си каже името. Той отказа аз да отида да си взема тигъра, той ни го донесе вкъщи. Беше изключително мил, супер бързо ни го донесе, за което съм безкрайно благодарна. Винаги ще помня този жест. Страшно много се радвам, че има още такива хора. Напук на това, че ми казваха, че това е безумно което правя... напук на негативизма... доброто победи!", споделя Даниела.