Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Всеки пети българин живее под линията на бедността- оценява ли се достойно трудът ни?

3
Снимка: Радио Видин

През 2021 година линията на бедност е 504 лева, което е около 16 лв. дневно за един човек от домакинство. Под този праг с около 11 лв. дневно се оказва всеки пети българин, показват данни от Националния статистически институт. В областите Видин и Монтана хората живеят най- бедно, където 1 човек разполага с между 340-350 лв. средно месечно или това са с под 12 лв. на ден. За всеки един район се имат предвид редица фактори като семейството, в което се живее един човек, дали развива бизнес в сивия сектор, колко развита е икономиката на целия район. Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области, но има голяма разлика между заплащането в различните части на страната. Оценява ли се достойно трудът ни и защо всеки пети българин живее под линията на бедността? С най-голямо нарастване на линията на бедността са областите Монтана (355), Плевен (487), Шумен (502), Габрово (487), Разград (474) и Сливен (423). Това означава, че за да си позволяват това, което до момента са си позволявали хората, които живеят в тези области преди, днес вече са им необходими повече пари. В Северозападния и Северно- централния район средната брутна месечна заплата е под 1300 лв. Не е изненада, че най- високоплатен е Югозападния район, където е и столицата. Средната брутна заплата за месец е 1996 лв. Каква е линията на бедността в област Видин и какъв е ръстът на месечните доходи на хората от този регион- разговаряме с Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Последното изследване на Националния статистически институт е свързано със статистиката на доходите и условията на живот. За област Видин за едно лице изчислената линия на бедност за 2021-ва година е към 4000 лева и за двама възрастни с две деца под 14 години тя е 8600 лева. Относителният дял на бедните спрямо тази линия на бедност за 2021-ва година за област Видин е 19%, при 22% общо за страната. Друг показател е неравенството при разпределението на доходите- 34% е той за област Видин. Относителният дял на бедните преди социалните трансфери за област Видин 41%, тоест около 41% от населението е под тази линия на бедност преди плащането на социалните трансфери. Когато се включат тези трансфери към които са и пенсиите и другите социални плащания към домакинствата в област Видин този процент е 26. Виждаме, че все пак социалните плащания оказват влияние върху доходите и съответно пада относителния дял на населението с включени социални трансфери.

Какъв е процентът на населението на територията на област Видин, живеещо в риск от бедност и социално изключване- това попитахме още Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"За 2021-ва година населението в област Видин в риск от бедност и социално изключване като брой е 31 500 души. Като процент от общото население за областта е 39%, при средно за страната около 30%. Имаме области като Благоевград, където този процент е около 24- 25% ... Основният показател за доходите традиционно като цяло за страната, не само за област Видин, са доходите от работна заплата, съответно доходи от пенсии, доходи от социални плащания, доходи от ренти наеми и трансфери, които се получават от чужбина. Това също е показател, които заема доста голям процент."- уточни Цветан Цветков.

Какъв е сигналът от изнесените данни на Националната статистика по отношение на линията на бедността в страната за 2021 година? Потърсихме за коментар Адриян Николов от Института по пазарна икономика:

"Като цяло виждам едни позитивни новини в това, което виждаме като изнесени данни за бедността и социалното включване за 2021-ва година. Има едно подобрение в повечето индикатори. Линията на бедност се движи нагоре и това е един от най- големите ръстове, които сме виждали. Трябва де си има предвид, че това е един период с доста сериозен ръст на заплатите след кризата през 2020 година, а и беше период с увеличаване на пенсионните плащания. Всичките тези ефекти тласкат нагоре и средния доход и медианата и съответно линията на бедност. Това, което е положително, обаче е, че въпреки голямото повишаване на линията на бедност, на практика малко по- малко хора остават под нея. Делът на бедните у нас на този етап прилича на този от 2018-та година, като разликата е с няколко процентни пункта. Като че ли по всички личи сме се върнали към ситуацията от преди кризата."

Оценява ли се достойно трудът на българите днес- това попитахме още Адриян Николов от Института по пазарна икономика:

"Трябва да имаме предвид, че ние сме страната с едно от най- големите подоходни неравенства в ЕС и това, което виждаме е, че социалната система е една от най- неадекватните при редуцирането на тези неравенства. Ние виждаме една много голяма ножица между неравенствата преди и след социалните трансфери. Доколко се оценява адекватно труда ни, много трудно можем да кажем, тъй като такъв анализ трябва да се прави дори на ниво отделна фирма, тоест да говорим за икономиката като цяло, като че ли не е много адекватно. Много трудно можем да сравняваме труда на един ИТ специалист от София и да речем шивачка от Благоевград. Икономиката е много пъстра и много шарена и най- вероятно в някои сектори има подценяване на производителността и след това на добавената стойност на труда. В други сектори пък има надценяване."- обясни Адриян Николов.

Попитахме видинчани как гледат на факта, че Видин отново е най- бедният град в страната с най- ниска линия на бедност.

"Заслужили сме си го. Всички предприятия разрушихме със стачки и това е причината да сме бедни. Всичко зависи от икономиката и от глада. Не разчитам на пари от чужбина, аз разчитам на пенсия- нищожни са пенсиите и няма да се оправим скоро ... Видин се обезлюди и няма предприятия, няма с какво да се препитават хората. Икономически сме много зле. Заплатите ни са ниски, най- ниските в България. не виждам изход, младите хора заминават и никой не остава в града ... Политиците и Европа са виновни за това положение. Европа като цяло съсипа България."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45