Учителят Милена Георгиева: Хората ходят на работа, аз ходя на училище и така цял живот

 
Промените през 1989 година водят до други приоритети и изучаването на руския език в българските училища намалява.  Милена Георгиева завършва втора специалност  "Българска филология". След което се занизват поредица от  курсове и допълнителни обучения. Първото ѝ работно място е в Техникума по механотехника във Видин, след това в училище "Христо Ботев". 13 години от професионалния ѝ път преминават като учител по български език и литература в ГПЧЕ "Йордан Радичков" Видин. След успешно издържан конкурс работи две години в българо-унгарското училище в Будапеща.

От 7 години преподава български език и литература  в математическата гимназия във Видин.

 
РОДНИЯТ ДОМ
"Докато има човек къде да се връща някак си по-здраво и по-стабилно стоим на тази земя.
Аз съм от поколението, за което четенето беше потребност. Мога да кажа от позицията на годините, че съм имала едно хубаво детство... Обичам да се връщам в спомените си в Шумен... Това е край, който ти дава спокойствие и усещане, че си у дома си."

ПЕДАГОГИКАТА
"Скоро си мислех защо съм избрала това и педагогиката като направление, може би има някаква  закваска, това че човек излиза от семейство на учители има значение.  Това беше моят свят, светът на семейството ми. Имам усещането, че цял живот съм ходила на училище и сега работя в училище. Хората ходят на работа, аз ходя на училище и така цял живот. "

РАБОТАТА
"Да, аз съм облагодетелствана, че работя с ученици, за които ученето не е някаква далечна материя. В същото време това е много отговорно и изисква да си винаги на ниво. Убедила съм се в това, че първо, учителят трябва да бъде професионалист, първо, учителят респектира със знания, с подготвеност, с академична подоготовка, която така да я пригоди, че да бъде леснодостъпна за учениците и някак си да уцелиш баланса да изискваш, а в същото време в часовете да е приятно, полезно и в същото време да провокираш учене и още и още... В днешно време да спечелиш доверието на учениците, че знаеш, че можеш, че ще посочиш правилния път изисква усилия, много повече усилия отколкото преди години, но направиш ли го - значи успехите са ей там, на една ръка разстояние...

Стремя се, не зная дали съм се научила, да не обръщам голяма  внимание на всичко, което казват хората, да отсявам, да се интересувам от това, което казват за мен хора, които ценя и хора, с които заедно работим на една нива... Не се научих да съм безразлична, и слава Богу, към това, което се случва в часовете. Не съм безразлична с това, което става с учениците ми в съвместната ни работа и така трябва да бъде... В момента, в който се настани рутината в работата на когото и да е, това е началото на края като професионалист... Работата ми ме кара да чувствам, че живея пълноценно. След толкова много учителски стаж продължавам да се вълнувам за това, което се случва в работата ми, извън работата ми и съм учител, който не спира да се интересува от новото - новото около мен, новото в професията ми,  новото в образованието."

РАЗМИСЛИ НА ЕДИН УЧИТЕЛ
"Уча ги на грамотност, на отговорност и дисциплинираност, да държат на думата, да уважават човека, който е срещу тях, да се уважават помежду си, да уважават себе си, да се защитават, да живеят и с мисъл за себе си.  Да уважаваш не означава да се страхуваш. Човек има нужда да чува похвалата, добрата дума и то на момента. А това "Ти си знаеш" нито топли, нито поддържа, нито дава стимул да продължиш..Човек трябва да бъде похвален, да чува, че се е справил добре, за да продължи напред..."

ЛИТЕРАТУРАТА
"Литературата е емоция и когато чрез емацията стигнеш до тези изводи как и по кой път да тръгнем, и кой е печелившият избор, мисля, че сме постигнали целта си, ако успеем това да го направим. "

Повече може да чуете в прикаченото интервю с Милена Георгиева.