Александър Въчков завършва средното си образование в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Неговата мечта е да влезе в Националната художествена академия. Успява да влезе на петата година. А през това време учи история в Софийския университет.
Завършва Националната художествена академия, специалност "Резба", по-късно работи в същото учебно заведение като преподавател по история на костюма. Научните му търсения и интереси са свързани предимно с военните униформи и изследвания и популяризиране на историята на войните, които води България след Освобождението.
Така създава книгите "Български военни униформи 1879-1945", "Сръбско-българската война 1885 година", "Балканската война 1912-13", изключително сериозни изследователски трудове. Съавтор е и на илюстрованата енциклопедия "Великите битки и борби на българите през Средновековието".
През 1996 г. Български пощи валидират пощенски марки под заглавие "Български военни униформи", на които той е автор.
През 1998 г. защитава докторската си дисертация на тема "Българските военни униформи 1877-1945 г."
Александър Въчков илюстрира първата детска книга за живота на Цар Борис III - "Последният рицар на България". Тя включва разкази с истории от живота на царя, написани от писателя Михаил Кунчев.
Като дете се интересува от комикса и днес този интерес не спира, напротив развива се с още по-голяма сила. Не случайно Александър Въчков е организатор на последните няколко изложби на комикси в България. Участва като редактор, организатор и автор на българската книжка "Вековници"- сборник с комикси с митологична и историческа тематика.
Има участия в научни конференции, тематични мероприятия и телевизионни предавания с научно-популярен и патриотичен характер.
ВИДИН
"Тъй като най-хубавите ми спомени са от Видин съответно и без да съм роден в града, се считам за видинилия. Интересът ми към архитектурата също се породи в тази прекрасна градска среда, която градът някога предлагаше... Семейството на майка не са кореняци-видинлии. Баба ми е от Дебър, след първата Световна война се преместват във Видин, а родната къща на майка ми е построена през 1905 година от прадядо ми и неговият брат. Докато дядо ми, бащата на майка
ми, е родом от Севлиево, племенник на Райна Княгиня, единият му чичо е Ботев четник. Двамата се запознават на един бал в офицерския клуб във Видин и целият им живот премина във Видин."
КОМИКСИТЕ
"От ранно детство, когато баща ми имаше запазени от неговото детство едни вестничета "Чуден свят, илюстровано четиво", които са излизали в началото на 40-те години , където имаше комикси... Много ме впечатляваха... Отделно списание "Пиф", което беше много популярно в моето детство, рисунките ме очароваха... Оттам през интереса ми към рисуването логично стигнах и до комикса. "
През 80-те години имаше едно вестниче "Знаме на мира", където един мой приятел беше публикувал комикс, и аз се амбицирах и аз да изпратя, и на 13 години вече имах публикация... В момента имам една от най-големите колекции на комикси в България, над 15 хил. комикса... Преди 4 години една фондация реши да издава комикси за българските владетели и аз бях първият, който направи три комикса за тях.
С дарителски кампании отпечатаха единия път 50 хил., другият път 60 хил. комикси, които подариха на всички четвъртокласници.
В България най-тиражираните комикси са на историческа тема. Преди години имах проект за комикс "Историята на Видин", но остана в идейна фаза. Комиксът е една универсална форма за представяне на каквато и да е тема, тъй като много се родее с киното. В него има и за четене има и за гледане и по-лесно се възприема. Комиксът в средата на 80 години е признат за деветото изкуство... В комиксите историята е водещата , а не рисунките."
ДЕЦАТА
Децата са най-доброто произведение на изкуството, което аз съм създал в своя живот.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..