Роденият в Самоков Христо е най-малкото - трето дете в семейството. Има по-големи брат и сестра, които днес живеят в Самоков. Завършва професионална гимназия в Самоков с професия "Готвач, сервитьор и барман". Интересът към изкуствата се проявява от ученическа възраст, посещава кръжоци по актьорско майсторство, по народни танци, уроци по оперно пеене. Има голямо желание да учи в Музикалното училище в Пловдив, родителите му обаче не го пускат. Решава да кандидатства в НАТФИЗ, подготвя се добре с помощта на частни уроци и още първата година е приет в специалност "Актьорско майсторство за куклен театър, През 2013 година завършва Академията. Не започва работа веднага като актьор, опитва късмета си в Гърция, после в Англия, където работи каквото намери. Отказва се от чужбина и се връща в България. През този период, когато живее извън България, разбира, че за него е много важно, че за да се чувства добре, е да бъде на родна земя, сред приятели и близки, а не като чужденец сред непознати хора.
Корените му от Ихтиманския край стигат и до Видин. Тук, той открива свои братовчеди, нещо, което до скоро не е знаел. Има късмет, получава покана да започне работа във видинския куклен театър. Завършва още една специалност "Режисура за куклен театър" и на на видинска сцена представя своята дипломна работа спектакълът "Кой си ти, приятелю?".
Днес в свободното си време Христо Иванов отново се занимава с изкуство, материализира своите идеи и мисли, пише разкази и пиеси, киносценарии. Вече има своя поставена пиеса във видинския куклен театър това е "Коледна какафония".
Когато е под голям стрес успява да премахне напрежението с народни танци и силно пеене. Обича книги с фантастика, както и детски книжки, които да претворява в куклени пиеси.
Амбицията му е да издаде детска книжка и книга с разкази за възрастни.
АКТЬОРСТВОТО
"Исках да уча актьорско майсторство, не бях запознат с кукленото изкуство. Същата година имаше театрален маратон в Академията, който продължаваше 36 часа нон-стоп. През нощта даже и постоянно имаше постановки и арт-инициативи. Аз отидох и попаднах на едно куклено представление, което много ме впечатли, защото в него имаше народни танци, пеене, актьорско майсторство в жив план и с кукли. Когато го гледах си казах: "Боже, ето това е моето нещо, аз искам такова нещо да уча!". И две години по-късно аз осъзнах, че съм приет при същия професор, при проф. Боньо Лунгов, който е създал това представление, което толкова много ме впечатлило и ме влюби в това изкуство. Бях шокиран, че това се случи..."
АКТЬОР ИЛИ РЕЖИСЬОР
"Те двете неща са различни, аз обичам и двете, не мога да ги разделя. Много ми харесва режисьорската позиция, понеже въображението ми работи по този начин. Доста често режисирам някакви събития от ежедневието - кой какво да каже, къде, организирам някакви неща... И се чувствам прекалено добре на сцената, обожавам да съм на сцената, там мисля, че се зареждам най-много. .."
ДКТ ВИДИН
"Първата ми роля във видинския театър беше на катър, Катърчо в представлението "Как се гони страх" на режисьора Съни Сънински и беше много любопитна роля. Пиесата беше в стилистиката на театър на абсурда. Беше готино преживяване. Обичам да работя, да репетирам, да търся, всяка роля ми е добре дошла, това ме развива като човек и ми помага и в живота. "Бременските музиканти" ме разви като творец, години по-късно направихме българо-френски проект, с който отново бяхме номинирани за ИКАР.. С всяко едно представление откривам нещо ново за себе си, за света..."
Повече може да чуете в интервюто с Христо Иванов.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..