Това е една оригинално замислена и доста странна история за безименни чудовища и децата, които тези чудовища ловуват. Защото това не са обикновени деца. Това са децата от мистериозния пансион на още по-мистериозната мис Перигрин. И те са толкова странни и зловещи, че май никога не са съществували в действителност, освен във въображението на един леко изветрял възрастен мъж.
Шестнадесетгодишният Джейкъб е израснал с пленителните разкази на дядо си Портман за войната, по време на която бил дете и попаднал в странно сиропиталище на остров Кеърнхолм, скрит някъде из мъгливия Уелс. Джейкъб обаче е достатъчно голям, за да си даде сметка, че дядо му вероятно просто е малко луд. И все пак разговорите със смахнатия дядо са някакви разнообразие в иначе безкрайно скучното ежедневие на тийнейджъра. Всъщност май единственото такова. Може би на това до голяма степен се дължи и близката връзка между дядо и внук. И всичко върви горе-долу нормално и рутинно, докато дядо Портман не умира при зловещи обстоятелства, заричайки внука си да бяга, за да търси спасение на острова, за който цял живот му е разказвал, подготвяйки го за… какво? Спасение от какво?
Каквото и да е имал предвид дядото, Джейкъб се оказва абсолютно неподготвен за ужаса, в който попада, когато тръгва с баща си да търси истината. И започва да съжалява, че се е оплаквал от сивото си, скучно ежедневие. Че е искал разнообразие, искал е, но не чак такова, не и на такава цена. Преследван от безформени и безименни създания без да знае защо, той поема на пътешествие от което няма връщане, в издирване на място и хора, в чието съществуване не вярва, защото историите за тях звучат твърде смахнато, за да са истина. И твърде ужасно. Малка утеха е може би това, че насред целия ужас някак си открива любовта в лицето на деликатната Ема Блум, а мис Перигрин… Е, тя далеч не е онова, което Джейкъб очаква, нито пък което читателят очаква всъщност.
В своя необикновен роман "Домът на мис Перигрин за чудати деца" американският кинематограф и журналист Рансъм Ригс създава една наистина необикновена история, поднесена по всички правила на изкуството на фентъзито и хоръра, използвайки едновременно похватите и на литературата, и на фотографията. Самото оформление на книгата играе не по-малка роля за въздействието от разказа. В нея има безброй черно-бели фотографии, сякаш изпаднали от забравен стар албум. Необичайни фотографии на необичайни деца. Всички онези, за които разказва дядо Портман до самата си смърт и в които Джейкъб не вярва, но тръгва да търси с надеждата измислиците да не са измислици. Защото да се изправи сам срещу чудовищата звучи по-ужасяващо от всичко друго.
А чудовищата… те съществуват. И отново са тръгнали на лов за чудати деца! На лов за Джейкъб!
Снимките са онзи допълнителен герой в историята, който ѝ придава смущаваща достоверност. Защото те са истински. И колкото повече ги гледаш, толкова по-натрапчиво става това тревожно подозрение, че някъде там може би наистина има един тайнствен остров, скрит в мъглите на Уелс, с един злокобен изоставен пансион за сираци с необикновени дарби.
Още преди да отвориш книгата, дори и само заради корицата ѝ, очакваш класическа история за призраци. И тя е точно това, но… Точно така. Не съвсем. Оказва се, че е една почти класическа история за призраци, в която няма нито един призрак! Което не означава, че не е точно толкова страховита. Напротив! Защото в нея има чудовища. И герои, които не искат да бъдат такива.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" е зловеща по най-добрия възможен начин. Без да е истинска история на ужасите, но вдъхваща страх с всяка страница. Точно като страхът, който усещаш преди да скочиш от високо. История за пътуване във времето, за любовта, за ужаса на войната, което може би я прави особено актуална днес, за приятелството, изборите, които правим и цената, която сме готови да платим в името на онова, в което вярваме. За компромисите, които сме готови да направим (или не) и в името на какво. За границите, които сме готови да преминем и онези, които браним най-безкомпромисно. Почти невидими граници, точно като чудатите деца от сиропиталището на мис Перигрин.
През 2016 г. беше и премиерата на филм на режисьора Тим Бъртън по първата книга от поредицата за чудатите деца.
Елена-Стефани Асенова, от 12-и клас в СУ „Свети свети Кирил и Методий” във Видин, се класира на второ място в конкурса за есе на тема „Народните будители и техните поуки“ , организиран от Народно читалище „Цвят 1870“. От общо 318 получени произведения, 23 са от областния град. Участници има от цялата страна, както и от българските училища в..
От 4 ноември стартира "Седмица на бащата 2024". Инициативата е част от Националната кампания "Да бъдеш баща" на Асоциация "Родители" и се отбелязва за 11-и пореден път. " Седмица на бащата е наша, чисто българска инициатива. С нея отдаваме заслужено внимание на бащите и им предоставяме десетки възможности да прекарат наистина ценно,..
Ден на отворените врати в Центъра за творческо и личностно развитие "Свободата да съм" във Видин ще се проведе тази събота, 9 ноември. Инициативата ще започне в 10:00 часа с музикално приключение за децата. Програмата продължава с работилници по дърворезба, шевици, картички, които ще продължат до следобед. Лекция за водата, пшеницата, резитбата и..
В ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин работят учебна кухня и учебен ресторант. Учениците приготвят обедно меню по време на часовете по практика. Всеки от учебното заведение, който иска да хапне топла храна, може да направи заявка, да плати и да се нахрани в ресторанта. Присъствам на час по практика с десетокласници, които приготвят..
Градинката с форма на триъгълник пред мола във Видин вече е почти готова. Насадени са теменужки, мини рози и вечнозелени растения, има и райграс. В центъра на цветното пространство, като основен елемент остава паметникът на загиналите воини във Втората световна война. На някои места оградата липсва и това дава възможност да се влиза и да се стъпва..
Последните данни на Националния статистически институт сочат, че през септември българите са направили почти 860 хиляди пътувания в чужбина - това е с над 5% повече спрямо миналата година. Гърция и Турция водят класацията. Само в Гърция са направили над 248 хиляди посещения, а в Турция - 236 хиляди. Следват Сърбия, Румъния и Германия...
В рубриката "Децата на фокус" ще обсъдим една тема, която става все по-интересна и полезна за децата - приказкотерапията . Ще говорим за това как тази терапия, която използва силата на приказките, може да помогне на децата да разберат и управляват емоциите си от най-ранна възраст. Връзката между четенето и емоционалното развитие е..