Това е една оригинално замислена и доста странна история за безименни чудовища и децата, които тези чудовища ловуват. Защото това не са обикновени деца. Това са децата от мистериозния пансион на още по-мистериозната мис Перигрин. И те са толкова странни и зловещи, че май никога не са съществували в действителност, освен във въображението на един леко изветрял възрастен мъж.
Шестнадесетгодишният Джейкъб е израснал с пленителните разкази на дядо си Портман за войната, по време на която бил дете и попаднал в странно сиропиталище на остров Кеърнхолм, скрит някъде из мъгливия Уелс. Джейкъб обаче е достатъчно голям, за да си даде сметка, че дядо му вероятно просто е малко луд. И все пак разговорите със смахнатия дядо са някакви разнообразие в иначе безкрайно скучното ежедневие на тийнейджъра. Всъщност май единственото такова. Може би на това до голяма степен се дължи и близката връзка между дядо и внук. И всичко върви горе-долу нормално и рутинно, докато дядо Портман не умира при зловещи обстоятелства, заричайки внука си да бяга, за да търси спасение на острова, за който цял живот му е разказвал, подготвяйки го за… какво? Спасение от какво?
Каквото и да е имал предвид дядото, Джейкъб се оказва абсолютно неподготвен за ужаса, в който попада, когато тръгва с баща си да търси истината. И започва да съжалява, че се е оплаквал от сивото си, скучно ежедневие. Че е искал разнообразие, искал е, но не чак такова, не и на такава цена. Преследван от безформени и безименни създания без да знае защо, той поема на пътешествие от което няма връщане, в издирване на място и хора, в чието съществуване не вярва, защото историите за тях звучат твърде смахнато, за да са истина. И твърде ужасно. Малка утеха е може би това, че насред целия ужас някак си открива любовта в лицето на деликатната Ема Блум, а мис Перигрин… Е, тя далеч не е онова, което Джейкъб очаква, нито пък което читателят очаква всъщност.
В своя необикновен роман "Домът на мис Перигрин за чудати деца" американският кинематограф и журналист Рансъм Ригс създава една наистина необикновена история, поднесена по всички правила на изкуството на фентъзито и хоръра, използвайки едновременно похватите и на литературата, и на фотографията. Самото оформление на книгата играе не по-малка роля за въздействието от разказа. В нея има безброй черно-бели фотографии, сякаш изпаднали от забравен стар албум. Необичайни фотографии на необичайни деца. Всички онези, за които разказва дядо Портман до самата си смърт и в които Джейкъб не вярва, но тръгва да търси с надеждата измислиците да не са измислици. Защото да се изправи сам срещу чудовищата звучи по-ужасяващо от всичко друго.
А чудовищата… те съществуват. И отново са тръгнали на лов за чудати деца! На лов за Джейкъб!
Снимките са онзи допълнителен герой в историята, който ѝ придава смущаваща достоверност. Защото те са истински. И колкото повече ги гледаш, толкова по-натрапчиво става това тревожно подозрение, че някъде там може би наистина има един тайнствен остров, скрит в мъглите на Уелс, с един злокобен изоставен пансион за сираци с необикновени дарби.
Още преди да отвориш книгата, дори и само заради корицата ѝ, очакваш класическа история за призраци. И тя е точно това, но… Точно така. Не съвсем. Оказва се, че е една почти класическа история за призраци, в която няма нито един призрак! Което не означава, че не е точно толкова страховита. Напротив! Защото в нея има чудовища. И герои, които не искат да бъдат такива.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" е зловеща по най-добрия възможен начин. Без да е истинска история на ужасите, но вдъхваща страх с всяка страница. Точно като страхът, който усещаш преди да скочиш от високо. История за пътуване във времето, за любовта, за ужаса на войната, което може би я прави особено актуална днес, за приятелството, изборите, които правим и цената, която сме готови да платим в името на онова, в което вярваме. За компромисите, които сме готови да направим (или не) и в името на какво. За границите, които сме готови да преминем и онези, които браним най-безкомпромисно. Почти невидими граници, точно като чудатите деца от сиропиталището на мис Перигрин.
През 2016 г. беше и премиерата на филм на режисьора Тим Бъртън по първата книга от поредицата за чудатите деца.
Сборник с разкази, стихотворения и есета, написани от учители и ученици от ПГ "Васил Левски" в Мездра предстои да бъде издаден. "Междучасие от странични ефекти" е неговото заглавие. Идеята е на преподавателя по английски език, а целта е да се насърчи творческото въображение и така да се подкрепят авторите, казва директорът на гимназията..
Български филми и автентични народни хора под открито небе. Това ще предложи второто издание на инициативата за съживяване на лятното кино във видинското село Ново село. Подеха я преди година група млади хора, обединени в Сдружението "КиноГледка". За да сбъднат мечтата си в селото отново да има филмови прожекции, младежите инициираха почистване..
Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..
Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..
Дебютният филм на младата режисьорка Анастасия Ангелова ще направи своята премиера днес, на 18 август, в рамките на един от най-престижните кинофестивали в Европа - този в Сараево . "Урок по шофиране" е игрален филм с автобиографични мотиви, заснет изцяло във Видин и Брегово. Историята, вдъхновена от личните спомени на авторката, ще бъде..
От началото на месеца таксиметровите услуги във Видин поскъпнаха с 1 лев, а новината предизвика оживени реакции сред жителите на града . За някои това е поредното увеличение на цените, което натоварва бюджета им, но за мнозина проблемът не е толкова в сумата, колкото в качеството на услугата. В социалните мрежи видинчани споделят своите..
Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..