За Видинската гимназия - с благодарност и любов

А историята  започва през 1850 г., когато стремежът към светска просвета във Видин намира своя израз в откриването на начално училище, което постепенно става класно. На 11 май 1882 г. четирикласното училище е провъзгласено за пълна реална гимназия - "Скобелева реална гимназия".

Възпитаникът на Видинската гимназия проф. Александър Цанков, министър председател на България, е основен инициатор за построяването на сграда, която да бъде устроена по подобие на английските училищни сгради. Основният камък е положен през август 1925 г., а първите ученици започват да се обучават в нея на 11 юни 1931 г.

За историята на най-старото видинско училище разказва неговият директор Ирена Гъркова:

"Според протоколите на Общински  градски съвет Видин от 1881 година  на 13 юли се обсъжда кой да отиде да занесе специален адрес на княз Александър  Първи Български, в който се излага необходимостта да има реална  гимназия. Избрани са Иван Петрович и Севастаки Иванов, които са упълномощени от видинските граждани да стигнат до княза. Резултатът не закъснява, на 11 май 1882 г. четирикласното  училище във Видин е обявено за пълна реална гимназия.  Това е началото на средното  образование  в нашия край и е началото на училището, чийто наследник сме ние СУ "Цар Симеон Велики". Първият директор е Никола Недялков... Видинчани са имали проблем с това да издържат гимназията и са започнали да правят постъпки за превръщането на гимназията  в държавно училище. Видинският депутат Захари Градинаров съдейства за това начинание, което се оказва успешно... От 1 януари 1890 реалното училище  вече е държавно под името "Цар Симеон". Точно заради заслугите на Стефан Стамболов гимназията да стане държавна, той е обявен за почетен гражданин на Видин..."  

В момента в училището учат 909 деца, ученици, от 1. до 12. клас, има 14 деца в подготвителната група. Училището извършва  профилирано обучение в областта на чуждите езици,  хуманитарните  и природните науки.

Представяме ви част от  възпитаниците на видинската гимназия, завършили през годините.

През 1960 година в това училище завършва средното си образование Димитър Стоянов, днес проф. д-р инж. doctor honoris causa Димитър Стоянов.  С интереса си  към техниката и участието си  в различни кръжоци - авиомоделизъм, киномеханика и радиотехника продължава образованието си в Московския институт за инженери по транспорта /МИИТ/ по специалността "Дизелови локомотиви и локомотивно стопанство". Има  различни степени в научната си дейност. Проф. Стоянов е заемал ръководни длъжности и в различни институции на национално равнище. През 2018 г. издава публицистичната книга "Алтернативата. Защо трябва да променим света, в който живеем". Ето какво си спомня той за СОУ "Димитър Благоев"-Видин през 1960 година:

"Толкова много ми е дала гимназията, трудно ми е да изразя чувството си на благодарност... Спомените ми са толкова живи... Има една картина, която дълбоко се е врязала в съзнанието ми - празнуването на 24 май... Пожелавам на учителите да учат на ум и разум младите и да продължават традициите на това училище."


Богдан Антонов Мусев  учи в тогавашната Мъжка гимназия  в периода 1951 - 1955 година, това е бил последният випуск на мъжката гимназия. Днес той е на 86 години.  Това е човекът, който е основният двигател и организатор за построяването на Химическите заводи край Видин. Ето и неговите спомени за видинската гимназия:

"Видинската гимназия беше елитна гимназия, с много висока дисциплина и имаше взаимодействие между родителите и учителите... Учителите бяха на високо ниво... Педагогически похват и строгост, влязохме студенти веднага благодарение на учителите... Това, което съм постигнал в живота си се дължи на моите учители от гимназията... Видинската гимназия ми даде и съпруга, Виктория Лачкова, тя също е възпитаничка на девическата видинска гимназия."

Сред завършилите видинската гимназия през 1957 година е  проф. чл. кор. д-р инж. Венелин Стоянов Живков. Той има дълга професионална биография, бивш ректор е (1999 - 2005) на Техническия университет в София (ТУС), член-кореспондент на БАН, доктор на техническите науки. Развива научна и преподавателска дейност. Завършва средното си  образование  с отличен успех и си спомня с преклонение и уважение за своите преподаватели:

"С умиление си спомням за моите учители... Учителите се ползваха с огромно уважение от видинското гражданство... Това, което съм постигнал го дължа най-вече на моите учители, дълбок поклон към тях!"

От видинската гимназия излиза випуск 1956, випуск, в който голяма част от учениците кандидатстват медицина и са приети в медицинския университет.  Сред тях е и проф. Радослав Гайдарски, според него випуск 1956 е най-силният випуск, излизал някога от тази гимназия:

"Над 100 човека бяха отличниците на този випуск, 1956 година, почти над половината влязохме във ВУЗ... Само лекарите бяхме около 10-15 човека в Медицинска академия, това си го обяснявам с това, че имахме страхотни учители... Те бяха влюбени в професията си... На учителите пожелавам да си обичат професията, това е много важно."

Вили Лилков е професор по физика в Минно-геоложкия университет "Свети Иван Рилски". Освен това е известен  български политик,  един от учредителите на Демократи за силна България, заместник-председател на Столичния общински съвет. През 2014 г. е избран за народен представител за София от групата на Реформаторския блок  и през този период развива дейност като народен представител на нашия град Видин, състезател по баскетбол. Проф. Лилков постъпва в гимназията през 1970 година:

"За мен гимназията беше като храм, в който трябва да се влезе на пръсти... Беше стълб в образованието  с елитни учители... Гимназията ме формира като човек и ме насочи в две сфери - спорта и физиката. Учителката ми по физика в 9. клас ми каза, че трябва да се готвя по физика... Оказа се права... моето формиране като човек е било зададено в тази гимназия."

Д-р Сашка Бизеранова е от випуск 1979 година. Днес тя работи като  етнограф в Регионален исторически музей Видин:

"Попаднах на изключителни учители, моя класна беше Цветана  Конова... Аз съм второ поколение възпитаник на видинската гимназия... След това и моите синове учиха в гимназията, която вече носеше името  "Цар Симеон Велики"... Нивото на учителите във всички тези поколения е било изключително високо... Ние никога не сме пропуснали годишнини, на всеки 5 години се събира нашият клас.."

Един от възпитаниците на най-старото учебно заведение в града е художничката Венера Константинова. Тя е родена във Видин и е единственият български художник, който създава композиции, съчетаващи техниката на витража и живописта. Радост и гордост е за нея да създаде големия витраж във  видинската гимназия, който и днес краси главния вход на училището, казва Венера Константинова:  

"Гимназията е една легендарна гимназия за града.  Спокойно може да бъде наречена "духовна съкровищница" на града  след църквата, защото в тези години са отеквали стъпките на бележити учители и ученици. Радвам се, че сега е в такъв блестящ вид и най-вече в резултат на усилията на Венцислав Станев, наскоро напуснал ни... Радост за мен е, че оставих името си в тази гимназия с големия витраж, който го проектирах и изпълних 1985 година... "Науката е слънце" е мотото на витража, с размер 33 кв. м."
Богомил Петров познат на видинското гражданство като еколог, спортист и турист. Любопитното при него е, че той не завършва със  съучениците си, защото не успява да си вземе изпитите.  Успява да завърши с помощта на своите учители през 1965 година, разказът му е много искрен и честен:

"Спомням си факта ,че аз бях един немарлив ученик, като се хванах с вдигане на тежести, малко време обръщах на ученето... И така останах с два поправителни в 11. клас. След казармата и след като поставих световен рекорд, останах без образование... Явих се на изпит и завърших с 3,75. Влязох във ВИФ и завърших с отличие с три специалности... Благодарен съм на директора Стоян Живков и на директора Топалов за това, че ме активизираха и завърших училище..."

С много любов и с много усмивка си спомня своите учители и съученици  проф. д-р Елена Александрова, дмн, известен хирург и онколог:  

"Учителите ни бяха изключителни и не ни оставяха, те ни даваха всичко, което трябва  да получим като знания... иначе манифестациите бяха страхотни празници за цялата гимназия..."

Жени Жикова завършва СУ "Цар Симеон велики"  през 2006 година, преподава старобългарски език в Софийски университет  на студенти първи и втори курс, във факултета по Славянски филологии. За нея и за нейните съученици училището е било платформа, а не социалната мрежа. Имаше го духът и се усещаше, казва тя:

"Аз учех 12 години в училището, от 1. до 12. клас... Спомените се преплитат исторически с един друг начин на общуване. Бяхме по-съсредоточени около собствените си личности... Цареше едновременно справедливост и симпатия, това отчетливо личеше тогава..Тези форми на близост и човещина ни провокираха да се заемем с професии, посветени на хората... Имаше го духът и се усещаше!"

Доц. д-р Цветелина Паунска завършва през 1996 година средното си образование  с хуманитарен профил, с класен ръководител Юлиян Ангелов, в момента е преподавател във физически факултет на Софийския университет  в катедра, "Радиофизика и електроника", работи в научна област "Физика на плазмата и газови разряди", благодарна е на учителката си по физика Перка Петрова, която ѝ помага да се ориентира към физиката:

"Гимназиалните години за мен бяха едно много хубаво време. Положих основите на моето образование... Учителите ми по природни науки бяха изключителни... Посланието ми към учениците - да намерят това, в което се чувстват най-добри."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.