Дунавският плувец Андреас Фат плува по течението и срещу замърсяването

Професор по химия от Германия премина покрай Видин в опита си да преплува втората по дължина река в Европа Дунав. Каузата на Андреас Фат е да даде гласност на проблема със замърсяването от пластмасови отпадъци в околната среда и да покаже ефективни начини за справяне с проблема. 

Професор Фат е на 57 години, и преподава химия на околната среда в немския град Фуртванген. Споделя, че е почти професионален плувец. През 2014 година предприема първата кампания, в която комбинира наука и екстремен спорт, като преплува река Рейн и взима проби от водата. През 2017 година прави същото и с река Тенеси в САЩ. Професорът обясни, че замърсяването с пластмаса е един от най-големите проблеми, които той може да подкрепи по някакъв начин с цел подобряване на ситуацията.

"Има и други големи проблеми в момента като промяната на климата. Разбира се, мога да направя нещо през моят живот, за да намаля шофирането на кола, за да намаля произвеждането на вредни емисии въглероден диоксид, но замърсяването с пластмаса е социален проблем в целия свят. Ние доставяме 9 000 000 тона всяка година в нашите океани и 4,2 тона микропластмаса се носи по Дунава до Черно море. И това идва главно от боклука, който хората изхвърлят на брега на реката. 80% от всички боклуци, които намирате покрай реката, са пластмасови. Пластмасата е добър материал, стига да остане в цикъла на употреба, но след като попадне в природата и във водните пътища, устойчивостта на този материал ще се превърне в проблем, защото има и други замърсители, освен микропластмасите, които също са във водата като пестициди, антибиотици, фармацевтични продукти, рентгенови контрастни вещества, подсладители, агенти за защита от корозия, UV стабилизатори. Много химия се разрежда във водата, но проблемът е с микропалстмасовите частици вътре. Тези химикали се събират върху повърхността на тази микропластмаса и след това концентрацията от тях е много висока. Тези микрочастици се считат за храна за водните същества. И тази храна е опасна поради комбинацията от замърсители, които се натрупват върху микропластмасовите частици. 75% от населението на света си набавят протеините от морска храна. Реките са мелници за пластмаса, също така, те са и каменни мелници. Те трансформират камъни от Алпите в малки пясъчни зърна на брега на морето. Същото нещо се случва с пластмасата. Намирате тези неща по брега на реката навсякъде. Не мога да кажа, че това е проблем на хората тук, които не ги е грижа. Може да е, защото понякога нивото на водата в Дунава е високо и взима пластмаси от други страни, закачени по дървета и на повърхността, и когато водата спадне, намирате всичкия боклук. Възможно е боклукът, който намирате по бреговете, да не е от страната, в която го намирате. Може да е от някъде нагоре по течението. Трябва да се събудим и да ни е ясно, че когато изхвърляме отпадъците си в природата, това може да се превърне в проблем. Може би не за нашето поколение, но за следващото. Трябва да ни е грижа за следващата генерация. Те искат да живеят в чисти реки. Tова е причината да се захванем с нашия проект за чист Дунав, за да поставим фокуса върху този проблем."

Ученият е придружаван от мобилна лаборатория на Асоциацията за защита на дивата природа (AWP). Те взимат проби от водата, за да добият изчерпателна картина от замърсяването на водния басейн. Предвидени са и различни дейности, сред които почистване на брега, информационни кампании, работилници и изложби. Професор Фат изминава между 40 и 60 километра на ден. Споделя, че е изключително трудно да се плува, но усилието му има важно послание:

"Да, много е трудно да се плува, но това включва послание - никое усилие не е достатъчно трудно за чиста вода, така че ако аз мога да направя това усилие, то хората около мен могат да направят малки, дребни неща, за да подобрят качеството на водата. Трябва да поставим фокуса и върху политиците и индустрията да произвеждат пластмасови продукти с един вид пластмаса, която е лесна за рециклиране. Термопласта може да го стопите отново и да произведете нов продукт от него. Aко купувате пластмасови изделия с 3, 4 или 5 различни вида пластмаса в тях, никой няма да се хване да отделя различните видове. Това струва време и пари и никой няма да го направи, а и в последствие рециклираният продукт ще е твърде скъп, но ако се използва един вид пластмасов продукт, като например само полистирол или само полипропилен, може да се комбинират тези частици, да се смачкат на малки парченца и после може да се направи нов продукт. Правим това с нашата работилница. Разполагаме с машина за леене под налягане и показваме на хората, като взимаме боклук отвън, нарязваме го на малки парчета и правим от тях жетони за количките за пазаруване.  И тогава разбират, че това не е отпадък. Може да се направи продукт от него, така че съберете го, разделете го и го върнете в цикъла на употреба. Това е бъдещето - 100 процента рециклиране."

Говорейки за рециклирането, професор Фат сподели за американския певец и сърфист Джак Джонсън, който преди десетина години е написал песента "Намаляване, повторно използване и рециклиране" (Jack Johnson - The 3 r's). 

"Той вече знае, какво можем да направим, за да намалим този проблем в природата и това е пътят. Рециклирането на 100 процента е възможно. Ако не реагираме проблема, ще става все по-лошо. Масовото производство на пластмаса стартира през 1950 година с 2 милиона тона годишно. През 2015 достигнахме 400 милиона тона и през 2050 ще достигнем 1,2 милиарда тона, така че това е четири пъти повече, отколкото произвеждаме сега. Така че, ако не променим начина, по който третираме пластмасовите продукти и опаковки, ситуацията навън ще бъде четири пъти по зле. Трябва да реагираме сега. Закъсняхме за пандемията, закъсняхме за климатичните промени, не бива да закъсняваме и за пластмасовото замърсяване на Земята ни."

Начинанието на професора и екипа, който го подкрепя, не преминава безаварийно, но Андреас Фат смята, че най-трудната част е минала. 

"Имахме трудности заради студената вода през първите две седмици. Много студена - 11 градуса. Имах травма на рамото, защото трябваше да нося два костюма заради студа и се получи протриване, което доведе до инфекция. Всички на лодката имаха инфекции в началото и проблеми със стомаха и мозъка. Всичко това е на заден план, сега водата е 22 градуса. През следващите няколко дни имаме дълги разстояния от 50 до 70 километра. Все още ни остава да изминем много - 800 километра, но по-голямата част е свършена, по-тежката част, мисля. Имахме много голям проблем по време на пътешествието ни. Трябваше да преплувам дълго разстояние, не можахме да намерим пристанище, където да акостираме. Пуснахме котва през нощта. Застигна ни буря и бяхме закотвили в близост до ферибот, на около 100-200 метра от него. Когато станах към 1 часа да отида до тоалетната, погледнах навън и ферибота беше на 10 метра от нас. Вятърът буташе лодката ни към ферибота, а капитанът спеше долу в каютата си. Викахме му - ела и запали мотора. Той запали двигателя, но се блъснахме във ферибота и се чу силен тътен. Блъснахме се във ферибота и се придвижихме до средата на Дунава. Беше бурно като в морето. Не можехме да плаваме нормално и плавахме под 20 градуса наклон. Не знаехме какво се случва. В лодката имаше един метър вода. Помислихме си, че имаме пробойна, ще потънем и с проекта приключи. Но това беше просто отворен прозорец и тъй като плавахме под наклон, голямо количество вода беше влезнало в лодката. После имахме нощен екшън. Направихме верига с кофи и изхвърляхме водата. Отне ни цяла нощ и никой не можа да спи, защото ако се напълни пак с вода - дунавският плувец ще се удави на лодката. Този ден беше незабравим. Спомен за цял живот... Ако ме питате, какво могат да направят хората за проблема с пластмасата, много е важно, защото на 10-и септември тази година стартираме друга кампания, която е "Почистване на Дунав". Направихме го с Рейн преди няколко дена и всяка година все повече хора се включват в този ден за събиране, където групи могат да се запишат на интернет страницата и да събират в един ден. Направихме го с Рейн и притоците на Рейн и с други реки. Тази година за пръв път Дунава ще вземе участие в тази програма. Миналата година 40 000 души, разпределени на 4000 групи събраха 300 тона боклук от тези реки. И това е добър резултат, защото този боклук не се озовава в реките. Участвам в този ден за събиране и мога да ви обещая, че всички, който се включиха, никога няма да си изхвърлят боклук по речните брегове. Така че това са две добри точки - никога няма да замърсявате, ако вземете участие и почиствате бреговете, а почистеното няма да се окаже в реката и няма да се превърне в микропластмаса. Надявам се, че много хора ще се включат на 10 септември да събират пластмасов боклук.  Надявам се с всяка изминала година да събираме все по- малко от този боклук. Тогава нашата програма, нашата кампания ще е имала добро въздействие върху природата и околната среда."