Има и такива книги, да. Книги с откровения, понякога с готови отговори или поне с готови въпроси и посоки, по които да тръгнем, за да намерим отговорите, които ни трябват.
Една такава книга е романът "Думата с Р" на американката Лиса Линч. Всяка година само в България между 3500 и 4000 жени чуват в лекарските кабинети думата с Р. Рак на гърдата! Само в България! В световен мащаб броят на жените, диагностицирани с това заболяване е над милион и половина годишно. Една от тях се оказва американската журналистка Лиса Линч. Само на двадесет и осем, тя е красива и успешна жена с кариера, съпруг, планове и – подобно всички нас – е убедена, че по подразбиране ѝ предстои едно прекрасно бъдеще. Та в какво друго да вярваш на двадесет и осем?! Само че в живота нищо не е по подразбиране, дори самият живот и Лиса се оказва една от жените, обречени да поведат тази битка за себе си без да са готови, без да имат представа какво ги очаква и колко ще е трудно.
Начинът на Лиса да се справи с ужаса от предстоящия труден и несигурен път е да започне да си води личен блог, в който описва откровено, открито и дори с чувство за хумор всичко, през което преминава в месеците от онзи първи сблъсък с чудовището, наречено рак на гърдата, до заветния ден, в който чува, че е излязла победител. Целта е лесна за определяне – да проследи нейната еволюция от "момичето, което има рак" до просто "момичето". По-късно от историите в този блог всъщност се получава и книгата, която днес е преведена на десетки езици, а по нея бе направен и впечатляващ документален филм, разказващ за гигантската индустрия, свързана с лечението на онкологичните заболявания.
Тъжно, но факт! Ако надникнете във виртуалното пространство, ще откриете прекалено много такива истории и вероятно не е добра идея да ги четете всичките, ако не искате да рухнете под тежестта на свои и чужди страхове. Книгата на Лиса обаче е различна. В нея няма кухи фрази и поучения как да си живеете живота и да мислите позитивно. Няма уроци и притчи, няма фалшив героизъм и затваряне на очите пред реалността. Няма и отговори. Има обаче много честност и човечност, много женска сила и слабост.
В романа "Думата с Р" нищо не е такова каквото изглежда или се очаква. Например страхът. Той се усмихва, на моменти дори се смее неудържимо, истерично, през сълзи. Той не е враг, а защитен механизъм. А смехът се оказва единствения работещ начин да се съхраниш, когато имаш чувството, че нищо не зависи от теб, а трябва да се бориш за живота си.
Макар и много лична история, в същото време това е история, която засяга всички по един или друг начин. Оказва се лична за всеки, който я прочете, защото тя се случва на нас, на наши близки, приятели и познати. Или може да се случи. Никой не е застрахован. Както казахме, животът и здравето не са даденост, за съжаление, а толкова лесно го забравяме. В същото време това си остава много лична история и защото наистина проследява единствено борбата на Лиса, без да засяга опита на други като нея. Нейното очарование е в ефекта, който възпроизвежда, а именно – затваряйки последната страница, си казваш "Да, по дяволите! Мога да се справя с това!", каквото и да е то, колкото и да е страшно и по-голямо от теб.
Макар предназначена отначало за нейните близки и приятели, с които тя просто иска да е откровена, става така, че нейната книга, нейните тревоги и нейните ежедневни малки победи и поражения стават и наши. Защото е много лесно да забравим, че не познаваме Лиса. Всъщност я познаваме. Или познаваме друга някоя Лиса, която се бори със същото чудовище.
За щастие, Лиса Линч успява да излезе победител.
Макар и засягаща една от най-тежките и трудни теми, нейната книга завършва с усмивка и надежда. Самата тя дава надежда на онези, които тепърва стъпват на същия този път на тежки терапии, неизвестност и страх, говорейки честно, без патос и драма, с щипка хумор дори тогава, когато никой не го очаква от жена в нейната ситуация. Прави го, разказвайки за всичко, което се случва с нея – от дните, в които почти успява да забрави за болестта си, до дните, в който е трудно дори да отвори очи. Защото, както сама казва в описанието на блога си, Вселената може да контролира това, което се случва в телата ни, но не може да контролира това, което се случва в главите ни.
За какво друго да се говори във Видин, ако не за Реката! Може би когато си роден на брега на Дунав, няма как да не се чувстваш част от нея. Да я откриваш навсякъде около себе си и дори в себе си, всеки ден и да усещаш всички нейни проявления. Защото реката никога не е просто воден поток, не е просто естествено природно явление, което минава през..
Какво ще кажете за акула чук, направена от истински чук, нощна лампа от фар на стар велосипед и жп батерия или охлюв от забно колело? За мнозина металните отпадъци са просто скрап. Нещо ненужно, което ще бъде намачкано и претопено. Но не и за Павлин Георгиев от Видин. От металните отпадъци той изработва различни чудати фигури и дори предмети,..
В поредно издание на "Едно" представяме събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месеца и отправяме покана за предстоящите. През май в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията отбелязаха важни дати. Беседваха за Деня на труда - 1 май. Говориха за Гергьовден, не само за християнския..
Камелия Илиева се грижи за безстопанствени кучета и котки. Отскоро е "приемна майка" и на котка с шест котета . Сега те са едни малки пухкави топки, но с лед като поотраснат, ще бъдат подарени на грижовни стопани. Мама котка също ще чака своя осиновител. Камелия разказа за любовта към животните и грижата за тях: "Грижа се за животни,..
Първокласници във Видин изписваха красиво буквите от българската азбука в конкурс на Регионалното управление на образованието. "Красивите букви носят красиви мисли", казаха организаторите. Това е и мотото на конкурса, който се провежда по повод Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. През цялата..
Пролетта отдавна дойде. Времето, макар и непостоянно, все пак се затопли и дойде ред на приятните разходки в парка. Детските площадки се изпълват, пейките по алеите също, но наред с жителите на града, от разходка имат нужда и нашите четириноги приятели. Домашните любимци също се нуждаят от грижи, топлина и време навън. Редовната физическа активност..
Община Берковица има 4 класирани проекта в Националната кампания "Чиста околна среда 2025 г.". В рамките на Националната кампания, организирана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ПУДООС под мотото „Обичам природата - и аз участвам“, бяха подадени 1158 проекта от цялата страна и след проведеното оценяване от специално..