Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Основното за един емигрант е неговата адаптивност

Александър Василев- Василевса: Стинг притежава две мои картини

24
Снимка: Жоро Александров

В живота трябва да има авантюра, иначе не е интересно. Това каза за Радио Видин врачанският художник Александър Василев- Василевса, известен с нестандартните си инсталации и провокативно представяне на произведенията си. Живял е  10 години в Ню Йорк и малко повече е в Лондон.

Човек може да пристигне в Ню Йорк с 200 долара в джоба си и да уреди живота си във финансов план. Оцеляват обаче само най- приспособимите, допълва той.

За САЩ заминава с виза за олимпиадата в Атланта, но "забравя" да се върне 10 години. В Ню Йорк животът му започва като на повечето емигранти- първо в ресторант, после през други професии, за да се установи накрая в един от елитните стриптийз клубове в Манхатън. Работи в него като охрана в продължение на 8 години.

"Години по-късно разбрах, че клубът е на една от петте мафиотски фамилии в града - Гамбино", спомня си той.

"Стриптийз -клубът се намираше в западната част на Манхатън, където има много галерии. Отиваш на работа и гледаш хубави хора, коктейли, картини на Уорхол... В един момент ти се иска да бъдеш част от нещо подобно", разказва Василевса.

Признава, че започва да се занимава с рисуване на 35-годишна възраст. Преди това изкуството не го е вълнувало особено. Атмосферата на Ню Йорк обаче и средата, в която попада, променят отношението му към него.

"В началото рисувах с пастели. Картините ми бяха по-примитивни, но днес мога да кажа, че съм завършен, намерих своя стил- картините ми са като мозайки..." разказва по време на гостуванията си в Другата истина Василевса.

"В Ню Йорк се занимавах с охранителна дейност. Там се нарича Джентълменс клуб, а всъщност си е стриптийз бар. Стинг беше клиент на този бар, идваше често там. Аз бях сложил няколко мои картини там в едно пространство. Веднъж го гледам как пет минути съзерцава една от тях. Подарих му я, а той купи още една..."

Няколко вечери по-късно пиян клиент поискал да купи една картина за апартамента си в Лас Вегас. Василевса видял, че е много пиян и му казал: 2000 долара. И той ги платил...

Така започва да рисува и продава картини, издържайки се и от таланта си.

Александър Александров- Василевса е роден във Видин, но определя себе си като 100-процентов врачанин и много се гордее с това. Завършва езикова гимназия, после следва право в Софийския университет, малко след това заминава за Америка.

Днес живее в Лондон и не съжалява. "Останеш ли в Ню Йорк повече от 10 години, получаваш психически отклонения", смее се той.

"В Лондон отидох предимно да рисувам. Вече бях започнал сериозно да се занимавам с изкуство. Дали човек може там да се издържа от изкуство? Може, ако е талантлив, упорит, оригинален и ерудиран. Аз работя с две галерии, другият вариант са онлайн възможностите. Но много е важно за всеки един творец да си намери ценовия диапазон и таргет групата. Отнема малко време, но рано или късно, го намираш.

Англичаните са на 99% по-отворени към изкуството от българите. Особено към абстрактния импресионизъм. У нас нещата в тази област са близо до трагичните. Но човек не бива да се оплаква, а да търси промени. Просто се стремиш да еволюираш и рано или късно нещата се завъртат. Особено ако си в Ню Йорк или Лондон. Там доходите са съвсем други, други са и естетическите им нужди, а пазарите са огромни. Специално в Америка пазарът е необятен . И когато човек намери една ниша и успее да направи нещо различно, реално фантастични неща могат да се случат. Ако един творец не вярва в това нещо, той предварително е обречен. Това е и едно от най- хубавите неща в Америка- така те възпитават, че небето ти е лимита. Ясно е, че повечето ще се провалят, но когато те възпитат така, ти си много по-дързък и по-самоуверен.   

В Лондон освен с изкуство се издържа и като охрана. Отговаря за камерите и нощното наблюдение на 12 обекта на една от най-големите модни марки.

"Не смятам, че съм имал само късмет, за да ме изберат за тази работа. Основното за един емигрант е неговата адаптивност. Човек неспособен на промени, няма шанс. Хората с висока степен на адаптивност са в състояние да се ориентират във всяка една ситуация и аз за щастие се определям като такъв.

Разликата между Америка и Англия е огромна. Разбира се, в полза на Америка. Хората също са много различни. Англичаните, според мен, са по лицемерни. Американците пък- обратното. Американецът е хубав човек, добър човек, винаги ще ти подаде ръка. Стига да си способен, винаги ще те подкрепи ако паднеш. В Англия няма такова нещо. Там е по-сурова работата.
Разликите са огромни и за мен са в полза на Щатите- и като изкарването на повече пари, и като възможности, и като отношение на хората към емигрантите. Да не забравяме, че САЩ са си една емигрантска държава.

Англия също е държава с мощна икономика. Моята теория е, че ако светът тръгне да потъва, последни ще потънат САЩ и Англия...
 
Основният проблем на Лондон е, че там може да дойде всеки. Реално всеки един човек от България- от село, от паланка, от махала, може да хване автобуса, да дойде с лодка или с делтапланер, да влезе в Лондон. Това е един от проблемите- там няма никаква селективност на емигрантите. А най-перфектната система е точковата система в Канада и в Австралия. Не случайно до година -две и в Англия ще бъде въведена тази система. Това е единственото бъдеще за развитите държави- да селектират потока на емигрантите. Те усещат, че ниско квалифицирани емигранти без владеене на език, години ще бъдат на социални помощи и това е един товар на социалната система и икономиката им. Така че бъдещето на емиграцията е в точковите системи", разказва Василевса. 


От години Василевса работи и с емблематични български спортисти. В арт- проектите му, датиращи от 2013 г., до момента участвали Кубрат Пулев, Армен Назарян, Благой Иванов, Александър Томов, Валентин Йорданов, Франко Барези, Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Серафим Тодоров, Мария Гроздева, Боян Петров, Йордан Йовчев, Янко Русев, Димитър Пенев и други.

Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 26 януари 2025 година

Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..

обновено на 26.01.25 в 18:43

Ангелина Петкова: "Без радио не мога"

Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..

обновено на 26.01.25 в 14:10

Да приемем Христос като най-скъп гост за наша радост и наше спасение

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение.  Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със  Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк..

публикувано на 26.01.25 в 08:00

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25